Голямото неизвестно, около вече международната одисея с тази банка, е колко и кои от покровителите й ще изперат пешкира
Автор: Ани Петрова
Всичко около КТБ тепърва предстои и тепърва ще се развони. И за начало забравете вече остарелия каламбур, че в някои държави има мафия, а у нас мафията си има държава. Истинският проблем е, че у нас мафиите, които си имат държава, са повече от две. А държавата или каквото е останало от нея, е само една.
Но трябва да прибавим в уравнението и онези части от републиката, които се чувстват, самооценяват и държат като държава в държавата. БНБ например, а също и независимата съдебна власт, МВР и прокуратурата…
Да не забравим и президента! Не конкретно Росен Плевнелиев, а президентът като институция. Нима Първанов не се изживяваше като държава в държавата? И не само той; и не само в случаите на „голям шлем” с чужда държава и на разни игри с разните родни служби; и не само в христоматийните повици от типа „Иване, кажи си!” или дори „Филипе, ходи си!”.
При това неравноделно и явно неуправляемо разпределение на силите между мафии и мутациите на държава, изобщо не е странно, че периодично се стига до ситуации, в които локални мафиоти се чувстват и действат като „капо ди тути капи”, а мъжки секретарки (по дефиницията на Доган) и момчета, довчера носили папки в МВР, порастват толкова много, че вирнатите им носове пробиват облаците.
Същото се отнася и до някои преуспяващи мамини синчета. Които на 21-годишна възраст, още студенти, стават парламентарни секретари на министерства и шефове на бордове – например на пристанище Варна, а 25-ия си юбилей посрещат като зам.-министри на бедствията и авариите – преди сами да почнат да причиняват бедствия и аварии. Като в случая с КТБ…
Между обобщението и конкретиката
Тези дни един сериозен мъж, надхвърлил Христовата възраст и определено съзнаващ какво говори, обяви, че Цацаров, Йовчев, Искров, Писанчев, Мавродиев са били назначени на позициите си, за да подпомагат мафията.
И още - Цацаров, Йовчев, Искров, Писанчев, Мавродиев – това са хората, които са пряко отговорни за КТБ, защото институциите, за които са отговаряли, са позволили случилото се с банката, а упоменатите люде са били назначен с цел да прикриват тези схеми.
Каза го Петър Москов, заместник-председател на ДСБ и за да няма разминавания между имена и длъжности, ще уточним, че според него, за да подпомагат мафията (мафиите?) на постовете им са били назначени сегашният главен прокурор Цацаров, бившият шеф на ДАНС, на кабинета на президента Плевнелиев и на МВР Йовчев, дългогодишният директор на БНБ Искров, настоящият председател на ДАНС Писанчев и шефа на Комисията за финансов надзор Мавродиев.
Към момента на подготовката на този текст нито един от упоменатите сериозни и на отговорни постове мъже не е обявил, че ще даде Петър Москов на съд за клевета. Нещо, което Иван Искров направи на секундата, след като Вежди Рашидов го обвини с далеч по-меки изразни средства, че в битието си на управител на БНБ има зависимости и е зависим.
Прочее Вежди Рашидов не се уплаши от заплахата на Искров, но продължава да трепери за своите 1,5 млн. евро в КТБ.
„Разбойнически потенциал винаги ще има. Нищо не е възможно да се направи без помоща на държавата. КТБ е била имунизирана по всякакъв начин и срещу всяка проверка. Това са хората, които са пряко отговорни и са си затваряли очите. ДАНС и другите институции е трябвало да се наложат” изтъкна още Москов.
Той коментира данните, огласени за най-големите длъжници на КТБ, според които кредити за над 5 милиарда лева са били насочени към 150 фирми – повечето на свързани лица, от които 59 „кухи” – без нито един служител, а в 40% от случаите получателите са компании, работещи на загуба.
Да чакаш от такива икономически субекти бързо погасяване на кредити за десетки, а в някои случаи и за стотици милиони, е като да чакаш от умрял писмо.
Тук му е мястото да повторим нещо, вече казвано и базирано на официална информация от БНБ: недостигът на капиталова адекватност в КТБ е за около 6,5 млрд. лева.
Като че ли е излишно да се прави референдум по въпроса дали гражданите – с изключение на вложителите в КТБ – са съгласни банката да бъде спасена със средства от бюджета?!
Една епистоларна одисея в 2014 г.
Отвсякъде критикуван, управителят на БНБ Иван Искров отказва да признае каквато и да е своя вина и залива публичното пространство с писмо след писмо.
Ако вървим от последното (за момента) към първото, то ще опрем до текста, с който Искров отговаря на поредното открито писмо на банкера и мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев (на практика най-големият длъжник на КТБ), написано в Белград някъде около Деня на независимостта.
Два манифеста, имащи повече общо с димки, отколкото с бомби.
В първото писмо (впрочем подробно преразказано от Искров в отговора му) Цветан Василев критикува „очевидното нежелание на Централната банка да заеме адекватна позиция, и страха на Иван Искров от прокуратурата" и допълва, че "Централната банка отсъстваше тогава, независимо от моите опити и опитите на изпълнителните директори да убедят ръководството й да се намеси".
В писмото-отговор Искров изтъква, че „от първия ден на заемането на поста управител на БНБ от мен и в работата на УС на БНБ винаги сме имали равнопоставено отношение към всяка една от банките, опериращи на територията на Република България“. Което е доста спорно.
Примери, че някои трезори са били по-равни, подсказва справката в търсачката „Гугъл”. Става дума за неколкократните действия на БНБ за спасяването на ПИБ, както и на бившата банка на Цветелина Бориславова „Сибанк”.
В писмото си Искров посочва още, че "всяко едно решение, което е взимано от УС на БНБ или други компетентни органи в рамките на институцията, се е подчинявало единствено и само на юридическата и икономическа логика и при абсолютно спазване върховенството и буквата на закона”. Звучи много силно, но е твърде трудно за доказване.
Например настоящият омбудсман и бивш висш магистрат Константин Пенчев неведнъж е заявявал публично, че от 15 години БНБ е абдикирала от ролята си, че юридическите аргументи на Централната банка за действията й спрямо КТБ са абсолютно неиздържани.
На 12 септември председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви дословно следното: "Струва си да се проведе разследване дали няма престъпни действия от страна на управителя на БНБ. БНБ не е зависима от законите, а от някой друг. Докато ръководството не бъде сменено с независими хора, някой трябва да ги кара да си вършат работата.”
А какво да кажем за оценката на Бойко Борисов, с чиято премиерска и политическа благословия Иван Искров запази поста си през 2009 г.? В тази доста дълга поредица от отворени писма до Искров има и „ферман” от Борисов, в който управителят на БНБ в прав текст е обвинен за случващото се с КТБ.
Клети, клети Искров, защо не подаде оставка още докато Симеон Дянков бе най-мразения финансист в държавата?
Третата българска легия
И третата българска легия ще има нещо общо с Белград, така е писано. И няма нищо странно в това да сравним сегашното сдружение на вложителите в КТБ с паравоенните формирования от времето на Левски и Раковски, защото бунтовният заряд е съпоставим. Друг е въпросът, че в случая става дума за парите като движеща сила – за собствените пари, които си на път да изгубиш изцяло или частично.
Така или иначе в София легията на вложителите в КТБ иска парите си, настоява за оставката на Искров и управата на БНБ и е склонна да вярва, че Цветан Василев може да направи повече за банката и техните депозити, отколкото Искров например.
А в Белград, между две посещения за подпис в полицията, Цветан Василев се заканва да съди всеки един от тези, които разпалиха „мръсната война срещу КТБ” и също твърди, че може да направи за вложителите в банката повече, отколкото БНБ начело с Иван Искров.
Казано с мрачно чувство за хумор, ако на Василев му бе хрумнало по-рано във времето да направи партия от Комитета на вложителите, то определено можеше да разчита на присъствие в следващия парламент в по-голяма степен, отколкото чрез това политическо ГМО, чийто лидер остана разкрачен във финансовата си зависимост между Василев и Пеевски и изръси обещания, колкото е държавният бюджет на САЩ.
Безспорно, ако не се започне изплащането на гарантираната от закона част от депозитите на вложителите, държавата ще продължава да се държи като мафиот и да отказва да изпълнява собствените си нормативни актове.
Същата тази държава трябва да потвърди, че ще спази закона и няма да предприеме спасяване на КТБ с пари от бюджета. Независимо дали това му се иска на някой политик или мафиот, или на някоя от мафиите в България.
Случилото се с КТБ отговаря на класическото определение за война – продължение на политиката с други средства. Спецификата на казуса е, че става дума за малко или повече мафиотска политика; за делба на територии, в които основен клиент е и държавата; както и за бомба със закъснител, чието избухване може да задейства неконтролируема верижна реакция в цялата банкова система.
Що се отнася до Цветан Василев – той е по-ценен за Сърбия със своята фабрика за 100 млн. долара и работните места, които осигурява, отколкото за България и нейното правосъдие, въпреки че е мажоритарен собственик на банка, чието рухване може да разклати много и различни видове стабилност у нас.
Грубо казано, в България Цветан Василев има защо да се страхува за живота си, защото ще е най-безопасен със затворена уста. Банкерът не крие тези си страхове и затова можем да предполагаме, че ще направи всичко, което е по-силите на един редови милионер в зелено, за да избегне екстрадирането си в родината.
