Тайните на неизвестна крепост край Славната канара

Автор: Пламен Николов

Между добруджанската шир и морския бряг се диплят стръмнините на Батовската долина – уникално кътче от Добруджа, един от стотиците живописни оазиси на красота и спокойствие, които предлага неповторимата българска природа. Равнината изведнъж свършва край добричкото село Дебрене и преминава в гъста гора. Високопроходимите автомобили едва пъплят по каменистия черен път сред хълмистата местност.

Тъй като сме тръгнали за среща с историята, си задаваме въпроса как ли са се придвижвали хората преди десет века из девственатата по онова време гора. Всъщност, цяла Добруджа в миналото е била гъсто залесена. Днешната безбрежна равнина с хлебородни ниви е резултат от човешката дейност в по-нови времена, когато в търсене на обработваема земя са били изкоренени вековните гори.
Долината е била обитавана още в дълбока древност. При проведените в нея археологически разкопки са открити податки за уседнал живот по тия места още през късната бронзова епоха.

Отклоняваме се от главния черен път, свързвал в миналото морето и равнината. Навлизаме по тясна горска пътека, която ще ни заведе към целта на краткото ни пътуване. Сред вековните дървета извисява снага Славната канара – едно от емблематичните места за Добруджа. Точно срещу нея са останките на безименна крепост, която това лято бе обект на археологически разкопки. Нейната отдалеченост от урбанизацията и трудно достъпният релеф на местността са спомогнали стените на укреплението да се съхранят на места на височина 2-3 м.

За разлика от много други старини, камъните на тази малко позната твърдина не са били използвани за строителен материал на къщи и огради в околните села. Но съществуването на крепостта не е останало скрито от иманярите. Търсачите на съкровища знаят наизуст носещите се сред местното население митове за хайдушкото имане на Вълчан войвода. Други народни сказания пък твърдят, че нейде наоколо са скътани парите от турската хазна, която прославеният добруджански хайдутин Пею Буюклията е причаквал и обирал из тукашните гори. Край Славната канара, твърди легендата, е било и хайдушкото сборище на Буюклията.

Тези предания привличат като магнит иманярите, за които отдалечеността и трудният достъп до древната крепост и канарата край нея са предимство. Необезпокоявани в продължение на десетилетия, нелегалните копачи са издълбали десетки дупки, някои с внушителна дълбочина – до 10 м. Те са ровили не само в меката почва, но дори са взривявали скалата. Специалистите се дивят какво са търсили под камъка – на всеки е ясно, че под него пак има скала. 

В интерес на истината, съкровище бе открито, и то само преди месец. Но от археолозите. Този път те успяха да изпреварят иманярите и се натъкнаха на почти изцяло запазено гърне, пълно с 2002 монети - не от турските хазни, а от Късната античност. Парите се оказаха бронзови, от ранновизантийския период. Предполага се, че това е дарохранителницата от базиликата на крепостта, укрита при някое от варварските нашествия. В древното гърне са събирали лептата, която миряните давали за храма.

Преди дни на бял свят се появи и следващият значим артефакт, с който ще бъде обогатен фондът от ценности на добричкия музей. Сред останките на средновековно наземно жилище археологът Добри Добрев се натъква на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкият колан е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най-често богато апликирани препаски са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им.
Макар да са открити 16 фрагмента от колана, находката е все още непълна, защото не е разкопано цялото жилище и не може със сигурност да се твърди какво е било положението на неговия притежател, живял преди около 1100 години.

Откритите елементи са два типа и представляват стилизирани растителни мотиви –  трилистник, вграден в лотос. Орнаментите са заимствани от византийската и източната култура и са пренесени върху миниатюрни металопластики. Открит е и коланният накрайник. Археолозите се надяват, че ще намерят още фрагменти, токата и гайката на колана.

Засега може да се каже единствено, че притежателят е бил воин, вероятно багатур, каквато титла са носили прославилите се в бой и военачалниците от средно ниво в епохата на Първото българско царство. Средновековният велможа е живял в края на ІХ и началото на Х в. Колибата, в която е открит неговият колан, е била изградена от пръти и кал и е унищожена при пожар. В жилището са открити още копчета и керамика.
През този археологически сезон бяха напълно разкрити и останките на малка раннохристиянска базилика, около която най-вероятно впоследствие е възникнало и укреплението. Археолозите предполагат, че  местността е била религиозен център с важно духовно значение.

В подкрепа на тази хипотеза е и фактът, че в самата Славна канара през Средновековието са обособени скални манастири, където монаси отшелници са битували в общение с Бога. Крепостните стени сигурно са издигнати, за да пазят святото място от набезите на варварски племена, които са кръстосвали Добруджа в периода на Късната античност и Ранното средновековие – епоха, известна като Великото преселение на народите.
След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно-охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от първите разкопки, извършени преди повече от три десетилетия. Тогава е намерена отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана от ІХ-Х в., откогато е и новооткритият колан.

След налагането на християнството като официална религия местността възвръща значението си на духовно средище. Не е изключено тук да е имало и манастирски комплекс, предполагат  археолозите. Засега се смята, че крепостта е възникнала през ІV-V в. и е просъществувала до края на Х в., когато е била разрушена от руските войски на княз Светослав или от ромеите при превземането на Източна България през 970 г. Следите от пожар говорят, че тя е била център на съпротива срещу нашествениците.
Но някои дребни находки, като част от викингски меч например, дават основание да се предполага, че укреплението е продължило да се извисява и през Второто българско царство. За съществуването му обаче няма никакви податки в изворите и не е известно как се е наричало в миналото.

„Фактът, че мястото е обитавано непрекъснато в толкова голям период от време, въпреки че не е особено удобно, трудно достъпно е и е отдалечено от големите градски центрове, показва, че то е било култов сакрален център с голямо духовно значение“ - пояснява археологът Боян Тотев. Базиликата е една от най-ранните в Североизточна България. От периода на най-ранното християнство са и скалните манастири, изсечени в канарата. Предвидено е те да бъдат проучени догодина, като учените се надяват да открият тук и мощи на някой светец.

Древните строители на крепостта са използвали отлично даденостите на релефа. Той е спомогнал да се обособи ров с дълбочина около 15 м – един от най-дълбоките сред известните досега в България, при това отлично запазен. Недалеч от крепостта е разположена и една от най-старите чешми в Добруджа. Наблизо се провежда и ежегодният фолклорен събор „Песни и танци от слънчева Добруджа”.
От добричкия музей имат намерение да разработят проект, с който мястото да се социализира и да се превърне в туристическа атракция.


В категории: Пътеводител , Българските крепости