Когато чуем за Сливница, неизбежно си спомняме за героичните стихове на Иван Вазов, възпял подвига на българските воини по време на балканските войни.
Автор: Камен Колев
И има защо – в града и околностите има толкова много паметници на герои, че ви трябват поне два дни, за да се поклоните пред всички тях.
Първият войнишки паметник в община Сливница е издигнат над гробищния парк в село Алдомировци в края на XIX в. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Освен българското знаме, на него се вее и италианското знаме, в памет на стотината италиански работници по жп линията София-Драгоман, участвали в сражението при Сливница.
На челната страна пише: "7-и ноември 1885 г. – Сливница", а на западната: "7-и пеши преславски полк". Паметникът е в чест на загиналите сръбски и български войници, за които се смята, че са над 1500 души. Открит е на 7 ноември 1891 г. в присъствието на княз Фердинанд, а редом с българските знамена са се веели и италиански. Още през 1935 г. в центъра на Сливница започва строителството на монумент в памет на загиналите в Сливнишката битка през ноември 1885 г., както и във войните от периода 1912-1918 г. Височината му е 20 метра, а отпред има скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. От западната страна е поставен топ, насочен на запад.
Момументът е открит през 1938 г. от цар Борис III и оттогава е известен като „Героите на Сливница”. В основите му е поставена стъклена капсула с послание към поколенията: „Днес, 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III - цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници - паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г.“
Внушителен е и мемориалът „Новото гробище над Сливница” в местността Длъгшан. Тук и до днес лежат костите на загиналите във войната българи и сърби.
Според легендите, Иван Вазов е пристигнал в местността Могила на 10 ноември и видял около 110 пресни рова на отсрещното възвишение – Длъгшан. Непознат човек му казал, че това са гробове на сърби и българи, нахвърляни един върху друг и заровени заедно, за да се пести време, тъй като бойните действия са се развивали много динамично. Тогава Вазов написва „Новото гробище над Сливница“.
Самата гробница е очертана едва през 1983 г. с доброволния труд на група инструктори по туризъм и алпинизъм – Григор Григоров, Димо Димов, Ангел Несторов, Георги Ненчев и Димитър Димитров.
Едва на стогодишнината от съединението на България Политбюро на БКП решава да отбележи извоюваното национално единство. Тогава Людмила Живкова и военният министър Добри Джуров отпускат 680 000 лева, заделени от фонд “1300 години България”, за паметника на сливнишкото гробище.
На 1 юни 2010 г., по повод 125 години от Сръбско-българската война, е осветен кръст-паметник в памет на загиналите български и сръбски войници. Кръстът е висок 6 метра, а в близост до него има морена с мраморна плоча.
Върху нея стои цитат от стихотворението на Иван Вазов “Новото гробище над Сливница”, написано през 1885 г.: “Вий братски се прегърнахте, легнахте и “Лека нощ” навеки си казахте - до втората тръба.”
Идеята за изграждането на паметника е на почетния гражданин на община Сливница Светолик Милчич. Районът е облагороден и залесен от членовете на Национален съюз „Единение”, които се грижат непрекъснато за мястото. На един от хълмовете срещу огромния монумент се извисява дъб на близо три века. В основата на дървото са били положени два кръста, единият от които така се е сраснал с дъба, че не може да бъде помръднат.
В местностите край Сливница – Пуклина, Три уши и Мека црев, е станала героичната сливнишка битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг по времето на Сръбско-българската война. В Сливница е изграден и музей на Първа пехотна софийска дивизия. Точно до оградата на най-старата обществена сграда в града - храм „Св. св. Кирил и Методий”, са паметниците на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев - български герои, загинали в боевете край Сливница.
Самата църква също е знакова – строителството й започва през 1878 г. Построена е върху земята на двамата братовчеди Калчо Георгиев Трайков и Михалко Георгиев Симаков, които даряват парцела си на ползу роду.
Идеята за построяване на църквата е на дядо Паун (Пуне) Колев Златков, който е бил най-богатият човек в селото. При освещаването, тогавашният софийски митрополит Мелетий подарява на храма потир, дискус, звездица и сребърен напрестолен кръст от сребро.
Още в далечната 1927 г. храмът е електрифициран с даренията на сливничани. Иконите са изографисани от Илия Пефев и Григор Димитров. Един от най-ценните паметници в района в памет на загиналите в Сръбско-българската война е на петимата капитани.
Монументът е в памет на Атанас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов. Издигнат е в двора на бившето сливнишко военно поделение. Бюстовете на капитаните са разположени в основата на пет символични щика високи 11 метра.
В района на Сливница си струва да се посети и Пантеонът на загиналите в Сръбско-българската война, издигнат в местността Църквище на най-високата точка в село Гургулят. По време на битките на това място на 7 ноември 1885г. отрядът на капитан Христо Попов влиза в кръвопролитен бой със сръбската Моравска дивизия, нанася й тежък удар и спира настъплението й. В следващите дни българската армия преминава в решителна контраатака и принуждава Сърбия да признае поражението си.
Поводът за изграждането на Пантеона е 100-годишнината от Сръбско-българската война. По форма наподобява пресечена четириъгълна пирамида. Висок е около 21 метра и се простира на площ от 700 квадратни метра. В центъра на пирамидата е разположена статуя на жена, символизираща Майка България, която чака синовете си, които никога няма да се върнат.
Местните разказват, че на мястото на Пантеона някога е имало черква, която е била взривена, за да се издигне на нейно място в началото на 80-те години на ХХ век паметникът. Храмът „Свети Илия” е бил по проект, взаимстван от храм-паметника „Св. Александър Невски”, и е строен непосредствено след него послучай 50 г. от Сръбско-българската война.
Камъкът за женската фигура е бил кварцит, дарен от Русия, разказват местните хора. Той е много рядък полублагороден и скъп метал и от него са изработени мавзолеят на Ленин, паметникът на битката при Бородино, Триумфалната арка в Париж. Всяка година през ноември подофицерско дружество “Гургулят – потомци” провежда туристически поход-поклонение “По алеята на безсмъртието – Сливница 1885 г.”. В него участват много родолюбци от цялата страна.
Преди близо 10 г. е открит и Войнишкият паметник на път E80 край Сливница. Има формата на 2 щика, които бдят над паметта на героите. На двете плочи отпред пише: "На българските офицери, подофицери и войници, защитили Отечеството през ноември 1885 г."
Скалното светилище на Асклепий
и птичият свят в Алдомировското блато
Освен с героична история, община Сливница може да се похвали и с чудно красива природа. Само на 5 км от града се намира Алдомировското блато, където виреят десетки видове защитени птици и растения, находища на лалугери и сухоземни костенурки. Разположено върху почти 130 хектара, блатото пресъхва напълно през 1991 г., а от 2005 година отново започва да задържа вода.
През 2012 и 2013 г. пресъхва пак, вероятно поради голяма пукнатина, образувала се при сеизмична дейност. През 2013 г. тя е запълнена и в Алдомировското блато пак кипи живот. Край село Гургулят се намира красивата местност Пеклюк, в която има древна могила от времето на трибалите и сердите. Смята се, че на близкия скален масив се е намирало скалното светилище на Асклепий, тъй като се вярва, че водите на близката река са лековити. Някои твърдят, че в района на Сливница са намерени и монети с изображение на Асклепий.
На входа на близката пещера са залепени икони, оформен е малък параклис. По-надолу се виждат останките от стар зидан кладенец, част от някогашна крепостна стена. Според някои теории, крепостта се е използвала от Кракра Пернишки, а според други тя е от времето на братята Асен и Петър.
balgaro-srabskata vojna 1885 godina e primer za tova she ne otkadeto oshakvash
napadenie ottam shte dojde .
zatova ima debeli knigi po istoria na vojnite ot drevnosta dosega i tam pishe she vojni bez prishini njama i obiknovenno se vodjat za da se promeni edno sastojanie kam po dobro sastojanie . no tova moshe da se talkuva ot mnogo raslishni gledni toshki edno se znae she dokato politizite pregovarjat i targovzite pravjat targovii njama rabota za vojnite .
spored mene i nogo drugi balgari e dobre she balgaria e v NATO i EVROPEJSKIA SAJUS i e dobre da imame dobri otnoshenia i s RUSIA i drugi strani
i taj kato BALGARIA e hristianska strana to e logishno da se stremim kam
prijatelstva s hristianite po zjal svjat koito sa nad 2 miliarda no da si ostanem tolerantni kam mirni ne hristiani i mirni ne hristianski religii
i tova e ofizialnata politika na presidenta plevneliev kojato podkrepjam no
s usloviata da ne bade protiv mojata savest i interes i da bade v interes na moi prijateli balgari i ne balgari v balgaria i po zjal svjat
