Две французойки подготвят древните артефакти за пътуването им до Париж тази пролет
Автор: Диана Славчева
От няколко дена в археологическата експозиция към Регионалния исторически музей в Бургас работят две французойки, изпратени от парижкия Лувър да подготвят двата експоната, избрани да участват в най-значимото събитие в културния календар на България за 2015 г. – изложбата на тракийската култура „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България”, която ще бъде открита на 15 април в залите на най-посещавания музей в света. Тя ще престои там до 20 юли 2015 г. в самостоятелното „крило Ришельо”, намиращо се в непосредствена близост до култовата пирамида в двора на Лувъра.
Както информира прессъощение на българското културно министерство, в четири зали ще бъдат представени общо 1628 експоната от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музеи и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др.
Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори.
Бургаският музей ще покаже пред световната публика два изключително представителни експоната – най-старата мраморна статуя, намерена в България, датирана от началото на VI в. пр. Хр., и стела от V в. пр. Хр. с изображението на богинята Кибела, седнала на трон. Редкият артефакт илюстира култа към малоазийската богиня-майка, почитана особено много по западния бряг на Черно море. Доказателство за това е и откритият през 2007 г. в Балчик и добил вече световна известност храм на Кибела.
Двете френски специалистки в момента подготвят ценните реликви от бургаския музей за дългото им пътуване до Париж, като успоредно с това ги почистват, така че те да грейнат в пълния си блясък на престижната изложба в Лувъра. „С най-съвременни средства се премахват различните петънца по експонатите, за да добият те перфектен естетически външен вид за изложбата. Обработват се и пукнатините по тях. Колежките, изпратени от Лувъра, имат задача и да препоръчат как експонатите трябва да бъдат транспортирани до френската столица, така че да не се увредят при пренасянето си дотам“ – пояснява Доротея Гюрджийска, уредник в археологическата експозиция на бургаския музей.
По време на престоя си в морския град французойките успели да разгледат и тамошната етнографска експозиция, където най-силно впечатление са им направили кукерските маски и те се заинтересували от подробностите около кукерската обредност, изпълнявана и до днес в нашата страна.
Покрай всичко останало двете експертки от френския Лувър били почерпени за Ивановден от именниците в бургаския музей, което също събудило интереса им, тъй като, както е известно, такава традиция не съществува в тяхната страна. Празнуването на именни дни е практика, характерна изключително за източноправославния свят и не е позната в западните общества.
Освен експонатите от музея в Бургас, в „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България” ще гостуват атрактивни артефакти от колекциите на Националния археологически институт с музей - БАН, Националния исторически музей, Регионалния ахеологическия музей в Пловди, Историческия музей в Казанлък, както и от регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени и от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча.
За посетителите на изложбата се подготвя богато илюстриран каталог, който ще бъде издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура.
По време на гостуването на тракийската изложба в Париж в България ще бъдат открити две реципрочни изложби, представящи пък експонати от Лувъра.
Фокусът на изложбата в Лувъра ще е съсредоточен върху Одриското царство, като за пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, сега за първи път гробните комплекси ще бъдат показани в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи.
Централна част на експозицията ще е царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ, а бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, ще е най-важният акцент. Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация.
За пръв път ще се акцентира и върху градската култура, като в Париж ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ
Ще бъдат презентирани и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Посегтителите ще могат да се запознаят с тяхното изкуство чрез известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, находките от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.
В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести и златното Панагюрско съкровище.
Наще управници искат българския лувар да се нарича 500 години робство,но аз предлагам пък да се нарича Антланда,теи като наше земи са обитавани от наи старите народи на Света.Все пак нека до целия народ допитвпне да се направи за името на новия ни лувар.Не може турски мекерета да дават имена на лувара ни,и за подигравка да ни вземат.Весниците да тережиат проблема,за българския лувар.
