Смолян остава встрани от туристическите дестинации за сметка на близките курорти, а там определено има какво да се види
Автор: Янко Георгиев
Един често пренебрегван от туристите, за сметка на близките планински курорти град, е Смолян. Той се издига върху земята, където е роден и пял митичният Орфей. И ако, според легендата, музиката му е привличала завинаги слушателите му, така и Родопите не могат да бъдат забравени от всеки, стъпил някога по тези земи.
Населявани от древността, за тях се споменава още в поемата на Омир "Илиада" от VІІІ век пр. Хр. Десетки са преданията, свързани с историята на този край - легенди за Дионисий и неговото светилище, за певеца Орфей и любимата му Евридика. Но любопитните факти за този край са в изобилие и днес. Смолян е най-дългият град в България, разположен в протежение на 18 километра по поречието на река Черна. В него се намира и най-големият планетариум на Балканския полуостров.
Градът е благословен и с географското си разположение в сърцето на Родопите. В самото му начало блестят Смолянските езера, наричани „смарагдовите очи на Родопа планина“. Езерата някога са били 20, но сега са останали седем. Над тях се извисяват Орфеевите скали, които придават на долината мистичност и неповторим чар.
На входа на града е надвиснала огромна скала. Заради формата си, която наподобява млада жена, е наричана „Невястата”. Легендата разказва, че по време на османското владичество тъкмо от тази скала български девойки са се хвърляли в пропастта, за да не бъдат насилствено потурчени.
Името на Смолян идва от едноименното славянско племе, което обитавало тези места. Селището е обявено за град през 1960 г., когато се сливат селата Езерово, Райково и Устово. Райково било занаятчийски център, Езерово се намирало сред Смолянските езера, а Устово е било търговско средище.
И до днес Смолян съчетава урбанизма на цивилизацията, автентичния дух на старите родопчани и красивата планинска природа. В града са запазени къщи и църкви от ХVІІІ-ХІХ век – Алибеевия конак (1751 г.), Келевската къща (1860 г.), Пангаловата къща (1860 г.), Сгуровата къща (1866 г.). В квартал Райково се намира архитектурно-етнографският резерват от родопски къщи „Чешитската махала”.
Преди десетина години в центъра бе построен най-големият източноправославен храм в Южна България и вторият по големина в страната „Св. Висарион Смолянски”. А по хълмовете на града са пръснати множество стари, нови и още недовършени параклиси. Струва си да се види
Историческият музей „Стою Шишков“, където се съхраняват над 150 000 музейни експоната от различни епохи. Наблизо е художествената галерия, която пази своя колекция от платна на известни български художници. Заслужава си и мемориалната музейна сбирка „Ласло Наги”.
Градът е известен с традициите си в тъкачеството. Френският художник Матис, когато посетил България, останал смаян от родопските тъкани. Той дошъл тук, за да пренесе родопското цветоусещане върху своите шедьоври. А когато се завърнал във Франция, български художници го попитали откъде е този негов необикновен колорит. Матис отвърнал: „От вас, от Родопите… Там жените правят толкова невероятни неща.“
Дори и да разполагате с малко време, на всяка цена посетете Планетариума.
Там ще ви поканят в звездна зала, за да видите историята на Вселената, да наблюдавате галактики и звезди със специални телескопи. Обсерваторията е отворена на 6 септември 1975 г. и членува в създадената от Карл Сейгън международна организация „Планетарна общност”.
Не колкото звездите, но достатъчно високи са няколкото вековни чинара, най-старият от които е на над два века и половина. Той е висок 25 м., обиколката на дънера му е близо 7 метра, а короната е с размер около 600 кв. м. Дървото е пренесено през ХІХ век от Гърция. Намира се в стария център на Смолян. А в югозападната част на града може да видите високия 20 метра Смолянски водопад.
След дългата разходка не е зле човек да похапне. А подходящите места за това тук са в изобилие. Не пропускайте да опитате прочутите родопски специалитети пататник, баницата с ориз, наречена родопски клин, капама, пълнени чушки със смилянски фасул.
Ако имате повече време и сте любител на зимните спортове, имайте предвид, че само на 11 км от Смолян се намира най-слънчевият наш курорт „Пампорово”. В него има ски училище, лифтове и ски влекове. Добра дестинация за зимните спортове е и близкото градче Чепеларе.
През топлите месеци е приятно да се разходите пеша по някой от туристическите маршрути из Родопите, за които Смолян е изходен пункт. Вариантите са много – има пътеки в района на Смолянските езера, по посока на селата Стойките, Широка лъка, Гела, в местността Хайдушки поляни или пък по горното поречие на р. Арда. Из планината може да се придвижвате пеш, с кон или с планински бегач.
Ако имате време, идете до пещерата „Ухловица“ край село Могилица, където пък се намират Агушевите конаци - единственият по рода си в България феодален замък, построен през 1834 г. Самата пещера е наричана един от подземните дворци на Западните Родопи.
Образувана е преди 3,5 млн. години и предлага много красиви дендритни формирования. Дъхът ви ще спре в „Залата на пропастите”, наречена така заради четирите бездни в задната част на пещерата. Вътре има чудно красива галерия от коралити и хеликтити.
„Ухловица“ завършва със седем езера, които през пролетта се пълнят с вода. Към най-голямото от тях се спускат каменните струи на леден водопад. На 6 км от нея се намира пещерата „Надарска”, в която обаче се влиза само със специална екипировка. Комплексът от двете пещери „Голубовица” и „Гарваньовица” край с. Кошница е интересен за търсачите на силни усещания.
Пещера „Леденицата”, дълга над 1400 м, е до с. Широка лъка. Тя е петата по дълбочина в България. В дъното й минава подземна река, а на 4 км от нея се намира едноименната хижа.
Любителите на ботаниката също няма да си тръгнат с празни ръце от Смолян. По поляните на града растат диви орхидеи и уникалните само за този хабитат родопски крем, родопска теменуга и родопско лале. Рано напролет се появяват розовите цветчета на силивряка, който според легендата е поникнал от кръвта на Орфей. Растението притежава уникалното свойство да се съживява, след като години наред е било хербаризирано.
В планината над Смолян има много останки от тракийски селища и оброчища, руини на крепостни стени и кули – Аетос, Подвис източно от кв. „Устово“, Устра при Златоград. А гледката към Родопите е величествена - накъдето и да погледнете, виждате величествени върхове – на изток връх Градище (1215 м), на югоизток връх Кральов камък (1132 м), на запад връх Голям Перелик (2191 м), на югозапад връх Кайнадина (1608 м) с телевизионния ретранслатор, на север отвесните скали „Невястата“ (1498 м) и „Соколица“ (1701 м).
Дори нищо друго да не правите, а само дълбоко да вдишвате родопския въздух, е полезно – Смолян и Средните Родопи са уникални със своята отрицателна йонизация, която е изключително здравословна.
