Или защо сградата на катедралната църква „Св. св Кирил и Методий“ продължава да е в тежко състояние и може ли тя да бъде спасена
Автор: Георги Ваташки Севдалина Пенева
Прочутият израз на Абрахам Линкълн „Можеш да лъжеш всички хора за известно време. Можеш да лъжеш част от хората през цялото време. Но не можеш да лъжеш всички през цялото време“ напълно отговаря на поведението на бургаския кмет Димитър Николов и неговата администрация.
Особено когато важи за нещо значимо, каквото е четвъртият по големина православен катедрален храм в България „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от три години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града.
Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма за бургазлии е известна. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха.
Изненадващо в началото на февруари от пресцентъра на общината огласиха в нарочно прессъобщение до медиите, че първият етап от аварийно-конструктивното укрепване на храма бил приключил. Даже, според текста, били завършени цели 90 процента от всички дейности, свързани с обработка на пукнатините. Което, преведено малко по-долу в съобщението, означава следното - „забърсване на „повърхността от прах и мазилка и отстраняване на повредените части на зидарията около пукнатините“.
В края на март пък ще започне „укрепването на компрометираните дървени елементи от покривната конструкция и ще се организира измазването на тухлената зидария в подпокривното пространство“, обещават още от общината.
Оттам продължават с хвалбите си: „Следващата операция по спасяването на църквата ще бъде залепване на високотехнологична въглеводородна тъкан по горната част на цилиндричните куполи от подпокривното пространство.“ Този материал, видите ли, се използвал успешно при реставрацията на старите катедрали в Рим.
Последователността на изпълнение на процеса включвала полагане разтвор на циментова основа с фибри за възстановяване на елементите на конструкцията, след това на епоксидна смола за залепване и накрая - тъкан от въглеводородни нишки.
Дотук добре, но в съобщението на общинската администрация липсва най-важното, което интересува хилядите жители на морския град - реалното състояние на „Св. св. Кирил и Методий“ към днешна дата.
Докато се прехласват по знайни и незнайни методи за укрепване, общинарите пропускат да обяснят кога най-после християните ще могат да запалят свещ в него и дали концесионерът на подземния паркинг „Глобал технолоджи къмпани“ ще бъде глобен за своята разрушителна дейност.
Вместо това обаче, в началото на март от фирмата се включиха в тона на Община Бургас и обещаха площадът да бъде отворен - този път за началото на лятото. Какво пък толкова, крайният срок за откриването на обекта и без това е изтекъл още през март 2012 г.
Проверка на „Десант“ показа, че има сериозни мотиви да се крие истината от жителите на „най-добрия град за живеене“. Божията обител е с пропукани и мухлясали стени, нарушени стенописи и течащ покрив. Вътрешността на храма е опасана със скелета, по които от месеци не се мяркат работници, въпреки твърденията на местната власт, че се работи усилено по укрепването на сградата.
Единственото, което е свършено за последните 9 месеца, е изливането на бетон на дълбочина 25 метра, с цел да бъдат стабилизирани основите на храма. Това обаче няма да премахне огромните пукнатини, които все още личат по стените.
Разрухата не е подминала и архиерейския трон, които е захвърлен в един ъгъл, неузнаваем от мръсотия и вар. Близо 50 процента от фреските в храма практически са унищожени, а работата по реставрацията им е изключително затруднена. Други десет на сто от рисунките са заличени от излелите се поройни дъждове и наводнения в началото на годината. Цели парчета от стените са се откъснали заради високата влажност и буквално се въргалят по пода.
Пред наш екип шефът на реставраторите на стенописите и иконостаса Климент Атанасов сподели, че работата им тече изключително бавно, защото рисунките са уникални и изискват прецизна обработка.
Специалистите са успели да възстановят фреските на купола на храма, но за тези по стените на църквата се нуждаят от допълнително финансиране. Отпуснатите през май 2014 г. от кабинета на Пламен Орешарски милион и половина лева са на свършване и сега хората на Атанасов се надяват на средства от местната власт.
„Ако се започне работа незабавно по укрепването и реставрирането на стенописите, бургазлии могат да влязат отново в „Св. св. Кирил и Методий“ най-рано на 24 май 2016 г. След всеки дъжд и наводнение обаче ние започваме работа по реставрацията едва ли не от нулата. Нужни са спешни мерки, за да върнем красотата на храма. За мен това е почти лична мисия, защото само година преди да започне строежът на подземния паркинг, аз и моят екип бяхме подновили фреските и реставрирали голяма част от иконите. Вярвам обаче, че единственият катедрален храм на Бургас отново ще посреща християните от града, защото той е неговият непреходен символ“, отбеляза Климент Атанасов.
Загрижеността на видния реставратор е напълно оправдана.
Неповторимите фрески на „Св. св. Кирил и Методий” са дело на известните български художници - професорите Димитър Гюдженов и Георги Кожухаров, стенописвали и столичния храм „Св. Александър Невски“.
Иконостасът се състои от фриз от малки икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и красивият архиерейски трон.
Дърворезбите са създадени през 1947 г. и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София. Сред множеството икони тук има две, считани за чудодейни. Едната е патронната икона - на св. св. Кирил и Методий. Според историята на храма тя оцеляла по чудо, след като дървената колона, на която била поставена, горяла цяла нощ. Другата икона е тази на света Богородица. Вярващи твърдят, че тя е излекувала много хора.
Агонията на бургаския храм и изграждането на подземния паркинг започва още през 2005 г., по времето на червения кмет Йоан Костадинов. По негово предложение Общинският съвет взема решение историческият площад да бъде отдаден на концесия за срок от 30 години на частна фирма.
В навечерието на местните избори през 2007 г. договорът е подписан в полза на "Глобал технолоджи къмпъни" АД. Дружеството се сдобива набързо със строително разрешение, въпреки че никой не е взел под внимание техническата и проектантска документация на храма.
Няколко месеца по-късно в кметския стол сяда избраният с гласовете на ГЕРБ Димитър Николов, но докато на думи се разграничава от червената администрация, на практика следва стриктно нейните стъпки. На 9 февруари 2011 г. той дава съгласие за първа копка на обекта. Девет месеца по-късно се появяват и първите пукнатини по сградата на храма.
Предупрежденията на Групата на независимите (сега НФСБ) в предишния мандат на Общинския съвет, че на терена не са извършени необходимите технологични проучвания, остават нечути. Доколкото става ясно от документацията на проекта, всичко е направено набързо и без нужните изследвания и хидрогеоложки проучвания. Не е взето под внимание и това, че основите на храма са на дълбочина само 1,20 метра и съществува риск при издълбаването на над 20-метрова дупка до него подпочвените води да подкопаят сградата, както и става впоследствие.
В един момент, въпреки закъснелите опити за някакво примитивно укрепване на пропукалия се храм, той стана дотолкова опасен за посещения, че свещениците бяха принудени да преместят богослуженията на открито, а после и в… близката кръчма. Но и това не стресна управляващите и те продължиха да не оттеглят благословията си за разрушителния строеж. Междувременно опасни пукнатини се появиха и по фасадите, и във вътрешността на съседните сгради на филхармонията и училището „Св. св. Кирил и Методий“.
В окаяно положение е и намиращата се в близост жилищна сграда, паметник на културата. Пукнатините в нея представляват реална заплаха за живота на обитателите й.
През всичките тези близо 36 месеца кметът Димитър Николов и общинската администрация не спряха да заблуждават жителите на Бургас за реалното състояние на светинята. През декември 2011 г. главният архитект на морската община Веселина Илиева заявява в прав текст, че „ситуацията е овладяна, взети са мерки, имаме предписания от проектанта, назначени са аварийни строителни работи за укрепване, които вече се извършват. Деформациите са в рамките на допустимите, така че няма опасност.“
Само дни по-късно обаче се оказва, че пукнатините вече са видими с просто око, част от стенописите са съсипани. Извикана е по спешност бригада за укрепителни дейности с ръководител инженер. Борис Попов. От общината вали поредната порция прессъобщения, в които се казва, че няма опасност за храма, че специални сонди вече пробиват 10-метрови отвори в основите на храма и там се излива бетонов разтвор под налягане.
Укрепването, обещаваха чиновниците на Николов, трябвало да завърши до края на януари 2012 г. Нищо подобно не се случва, но това не пречи през май същата година градоначалникът да заяви пред местните репортери: „Взели сме аварийно всички мерки за укрепването на църквата. Фирмата, която строи паркинга, до момента е вложила в това 400 хил. лв., привлечени са най-добрите специалисти като консултанти. Ходя всеки ден до църквата. Тя ще бъде възстановена. Подземният паркинг ще бъде завършен възможно най-бързо, за да отпаднат рисковете и за съседните сгради.“
Междувременно обаче се оказва, че „най-добрите специалисти-консултанти“ са или на заплата, или на хранилка в „Глобал технолоджи къмпъни“ АД. Което ги прави автоматично зависими. Независимо експертно мнение от общината никога не са потърсили.
През 2013 г. няма и намек, че скандалната концесия може да бъде прекратена заради щетите, които нанася строителството на подземния паркинг. Вместо това с пълна сила продължава дълбаенето в земята, а краят на катедралата, символ на Бургас, става все по-неизбежен.
През юни миналата година Николов отново се опитва да заблуди своите избиратели с поредното обещание: „Вече е обявена обществената поръчка за изпълнител на реставрационните дейности на храма. Предвиденият максимален срок за възстановяване е 180 календарни дни.“ И този срок отдавна е изтекъл, а най-долните два етажа на подземния паркинг продължават да са под вода и е много вероятно това съоръжение никога да не заработи.
Единственото, което обаче кметът и хората му правят, е да хабят тонове енергия за прикриване на проблема, в открито лобиране за фирмата изпълнител и в приспиване на общественото внимание с „героични“ прессъобщения, за поредното „бърсане на прах“ в загиващия християнски символ на Бургас.
