Невероятно, но факт – 300 души на Черни връх!

Автор: Камен Колев

Къде, освен на Пампорово и Банско, за които ви разказахме в предишни броеве, можете да покарате ски през зимата у нас? Витоша предлага отлични условия за зимния спорт, но е и прекрасна дестинация за туристи, които искат да разнообразят ските с разходка до някоя старинна църква, да се полюбуват на величествен водопад, да се спуснат в страховита пещера, или да се насладят на мост от камъни, които блестят като златни. 

Витоша е най-предпочитаната дестинация за ски поради близостта на планината до София. Тя е само на 22 км от центъра на столицата, а тук е възникнал и българският организиран туризъм с паметното изкачване на Черни връх, организирано от Алеко Константинов. През януари т.г. се навършиха 125 години от това събитие. То бе отбелязано с масов поход до най-високата точка на планината.

Най-лесният начин да се стигне до пистите е с дългия 6270 м кабинков лифт от кв. Симеоново. Капацитетът му е 1500 души на час. Другата възможност да се изкачите дотам е 3475-метровият двуседалков лифт по трасето Бай Кръстьо - Голи връх. По шосе от Драгалевци също може да се стигне до ски зоната.
Общата дължина на пистите е около 30 км, има шест влека и общо пет лифта. По "Витошко лале" запалените по зимния спорт може да се насладят на нощно каране. С по-малък капацитет е ски плацът до х. "Рудничар", 15 дка е плацът до Бистрица. Има и няколко по-малки над Княжево, Симеоново и Бистрица.

На Ветровала работи най-старият влек в България, монтиран през 1952 г. Пистата там е половин километър. "Лалето 3" е сред най-дългите ски писти на Витоша - 3100 м и денивелация 425 м. Това е ски пътят, който свързва различните трасета.
"Лалето 1" е 1600 метра и има денивелация 250 м. Обслужва се от 1340-метров двуседалков лифт, който може да превозва 1250 човека на час. Другите писти са "Лалето 2" (1400 м), "Синя писта" (1600 м), "Черни връх" (870 м), която се обслужва от влек с капацитет 800 души на час.

Когато ви омръзне да карате, или ако посетите Витоша в по-топлите сезони, отскочете до Боянския водопад. Когато е ясно, а гората още не се е разлистила, този водопад се вижда още от центъра на София. Падът от 15 метра в горната част на Боянската река го прави най-високия водопад в тази планина.
Най-красив е пролетно време, при пълноводие. Той е възпят и от поета Иван Вазов.
До него се стига по маркирана пътека от Бояна, а времето е час и половина пеша. По-лесният вариант е от Копитото.

Чудно красива е Каменната река по северозападния склон на Витоша, на височина 1350-1500 метра. Тук е природната забележителност Златни мостове. Коритото на Владайската река в тази местност е пълно с големи и обли каменни блокове, покрити със златисти лишеи.
По тях се върви като по мост, а реката е отдолу. Тъкмо тези лишеи се свързват с името на Златни мостове, а другата версия е, че то идва от златните люспи, които златотърсачи са откривали в реката.

Едно от местата, които не са за пропускане в тази част на България, е Боянската църква - черквата, с чиято стенопис започва Ренесансът в Европа. Тя е един от културните символи на България и е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.
Строена е в края на XI век и е разширена с направената през XIII век от севастократор Калоян пристройка. Третата, възрожденска часта, е достроена от боянчани в средата на XIX век. Макар стенописите да са от различни периоди, най-ценни са тези от 1259 г. на ктиторите Калоян и съпругата му Десислава. Те са дело на Боянския майстор.

Портретите им на северната стена, заедно с тези на цар Константин Асен и царица Ирина, са приети от експертите за образец на предренесансовото изкуство. В двора на Боянската църква има парк с вековни секвои и рядка растителност, създаден по времето на цар Фердинанд. Само на 3 км от Драгалевци се намира светата обител "Успение Богородично", известна още като Драгалевския манастир. Основан е през 1345 г. и в него са запазени ценни средновековни стенописи. Някога, по време на османското владичество, манастирът е бил център на Софийската книжовна школа.

Известно е, че един от игумените - отец Генадий, по време на националноосвободителното движение е бил приятел на Левски.
Любопитен за туристите е и резерватът Торфено бранище, обявен за защитена зона през 1935 г., въпреки че преминаването през него е забранено. Там е вододайната зона на витошкия водопровод. Торфената покривка е дебела от 6 см до два метра и е образувана от мъховете от рода Сфагнум.
Долната част на стъблата отмира, а горната нараства и през следващата година. Заради студа обаче, високата влажност и недостига на кислород, отмрелите стъбла не се разлагат, а образуват торф.

Смята се, че торфището е на около 1000-1500 години. Всяка следваща година дебелината му нараства с 1 милиметър. В този район се срещат над 300 вида мъхове и около 500 вида водорасли. Най-старият резерват в България е Бистришкото бранище, който е създаден епрез 1934 г. дновременно с парка "Витоша". През 1980 г. е разширен за последно, като площта му става над 1177 хектара. През 1977 г. е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. В него има смърчови гори, каменни грамади, алпийски тревни зони. Движението в резервата е разрешено само по маркираните пътеки от хижа "Алеко" в посока Бистрица.
Заради инвазия на корояд резерватът е изправен пред екологична катастрофа. Това се случва, след като силен вятър поваля около 60 хектара със смърч. Надеждите на еколозите са гората сама да се възстанови.

За любителите на пещерския туризъм природата също е помислила. Тук се намира най-дългата българска пещера - "Духлата", която е 20 км. Тя е на шест етажа и има много входове. В нея текат седем подземни реки, като едната е с водопади. Мнозина смятат "Духлата" за най-красивата пещера у нас заради многобройните езера, сталактити и сталагмити. Влизането в пещерата обаче е забранено, тъй като не е изследвана напълно и не е обезопасена.

Приказната красота на Витоша става широко известна покрай пристрастеността към пешеходните преходи на българския писател Алеко Константинов. Името и приносът му стават емблема на нашето туристическо движение и надали има българин който да не е чувал призива му: "Опознай родината, за да я обикнеш!". Заедно със своя приятел - столичният адвокат Никола Тантилов, се заемат да създадат организирано туристическо движение в страната. Те правят проучвателен четиридневен преход на Витоша през юли 1889 г.

Двамата тръгват от Борисовата градина в 5 ч. сутринта, минават през Урвичкия манастир "Св. Никола" в Лозенската планина, през Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил" в Плана планина и оттам се озовават в село Железница. Минават през връх Скопарника и достигат до Черни връх. Използвайки руски военни топографски карти, те определят местоположението си.
Продължават надолу край Владайската река и в края на четвъртия ден достигат село Владая. Тинтилов подробно отразява в пресата това първо преминаване на Алеко Константинов през витошкия най-висок връх по повод 10-годишнината от смъртта му през 1907 година.

Но няколко години по-рано, на 28 август 1895 г., се осъществява паметното изкачване на Черни връх, където без храна и подходяща екипировка се озовават 300 души. Между тях е и писателят Иван Вазов. Алеко възнамерява на това място да се учреди първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов, но заради внезапно влошаване на времето това не става.

Въпреки това, денят е приет за рождена дата на организираното туристическо движение у нас. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възклицанието: "Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!".
По повод 120 години от това изкачване на Черни връх и по случай 152-годишнината от рождението на Алеко, тази година през януари бе организиран масов поход до витошкия първенец с продължителност близо 5 часа в едната посока.


В категории: Горещи новини , Пътеводител