Змей разцепил планината и рукнала Чепинската река, а в района на Велинград бликнали десетки целебни извори
Автор: Гео Нешев
Представете си река, два бряга, които напират в небесата като препуснали чудни гиганти на коне един срещу друг и замръзнали в това положение по махване на някаква невидима сила. Не Алпи, не Юра, но и в Хималаите аз няма да се съглася, няма да намерите Ели-дер (Чепинската река, б. а.). Така Димитър Страшимиров се изказва в захлас за реката, защото преданията свързват този край именно с нея. И те разказват...
Някога в далечни времена, тук имало голямо езеро. Огнедишащ змей живял до неговите води. Откраднал той Димовата Рада. Едничка щерка била тя на юнак Димо. Камък паднал на сърцето му. Що да стори? Силен бил змеят и коварен. Хитрост била нужна, за да бъде победен.
И Димо успял. Натрупал той много прахан пред леговището на звяра. А той бил лаком и не подбирал какво поглъща. Налапал праханта, но тя пламнала в стомаха му. Ревнал змеят от болка, втурнал се напред и... разцепил планината. Рукнала из прохода водата на езерото и сложила началото на Чепинската река.
Всъщност Чепинското корито се намира в източната част на голямата западнородопска антиклинална гънка и представлява падина. Тя се е образувала в резултат на дълбоки разломявания на земната кора, появили се преди плиоцена.
При стъпалчестото пропадане на пластовете се е получило понижение, залято от водите на сладководно езеро, което е запълвало цялото Чепинско корито.
Именно тук, в неговата западна част е разположено едно от най-красивите и природно надарени селища у нас – Велинград, което обединява старите села Лъжене, Чепино и Каменица. На север Велинградският район граничи с рида Албак, с най-висок връх Черновец, на североизток – с част от Каркария, с най-висок връх Кълчиш, на изток – с поречието на река Мътница, оформяща западния бряг на язовир „Батак“, а на югозапад следва билото на рида Дъбраш, като над тях се издига връх Беслет.
Една от характерните забележителности на Велинград е неговата достъпност. Заслужава да се обърне внимание и на факта, че множество пътища свързват градчето и с международните летища в София и Пловдив.
Районът е известен с изключително благоприятния си климат, с множество туристически обекти и най-важното – с благословените си води. Лятото тук е по-краткотрайно и по-прохладно, а зимата – по-продължителна и мека. Снеговалежите имат голямо значение за развитието на отдиха и туризма. Средната дебелина на снега в Юндола е 30,1 см и надвишава тази в Смолян и Чепеларе.
Околностите на Велинград са извънредно благоприятни за спорт и туризъм. Непосредствено до града се намират невисоки заоблени хълмове и поляни, покрити с борови гори, много подходящи за сутрешно и следобедно изкачване от хора на всякаква възраст. Примамливи дестинации за походи са хълмовете Нежовица, Гергьовица, Войнишка поляна и Клептуза.
Многобройни са и туристическите обекти, към които се насочват любителите на родопските красоти: Кладова, Юндола, вр. Черновац, вр. Милеви скали, Сютки, вр. Сребърен връх, Белмекен и други. Щедро са възнаградени и любителите на риболова и плувните спортове – язовирите „Батак“, „Доспат“ и „Белмекен“ са на тяхно разположение.
Но все пак водите, и то минералните, си остават най-голямото природно богатство на този край.
Основните водни ресурси са реките, язовирите, карстовите и минералните извори. Многобройни планински потоци се обединяват в Чепинската река, която изминава около 90 км, за да се влее в Марица. В района на Велинград са открити и няколко големи извора като карстовия извор Клептуза и Легоринец, каптиран за водоснабдяването на града. Такива извори има и около Суха река и край реките Лепеница, Хремщица и Бежаница.
Никак не е случайно, че не друг, а великият Вазов е обезсмъртил неоценимото природно богатство на Велинград – неговите минерални води, по един неповторим начин:
„В цялата долина Лъджене (дн. Велинград) е най-щедро надарено с топли минерални извори. Освен споменатите до тука, на запад из долината на Луковица бликат още десетина големи и малки топли извори. Някой от тях с останки от стари заградини, а някои съвсем останали открити“. И в крайна сметка Вазов пророчески възкликва: „Лъджене ще има бъдеще!“
Днес тези думи са се сбъднали. Случайно ли е това? Какво толкова привлича хората? Какво търсят и какво намират в този прекрасен кът от родината ни?
В чепинското корито са съсредоточени повече от 77 термални извора с температура от 22 до 100 градуса, което представлява 14,8% от известните подобни водоизточници в страната.
Посочва се, че топлите води в кв. „Лъджене“ се изливат от около 40 извора. Сумарният им дебит е 18 л/сек., а температурата се движи в широки граници.
Групата „Вельова баня“ е най-западната и обхваща 13 извора. Водата се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна и е с температура 43 градуса и рН 9,8. Минералната вода се използва при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни увреждания и нарушения на периферната нервна система, ставите и други.
Групата на т.нар. „Женска баня“ - Плажа (понастоящем се нарича „Карбонатна баня“, което не съответства на състава на водата) обхваща три извора с дебит 13 л/сек. и температура 38-39 градуса. Водата е хипертермална, хидро-карбонатно-силициево-натриево-флуорна. Използва се за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, чернодробно-жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания, а също и при болести на периферната нервна система.
„Кремъчна баня“ се намира недалеч от курортната поликлиника. Водата й е сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36 градуса, като се охлажда от 63 градуса и има рН 9,18. Прилага се при заболявания на нервната система, обменни страдания, сърдечни неврози, климактерични смущения, невродермити и други.
Средната група обхваща 8 извора, разположени от двете страни на р. Луковица. Температурата на водата им варира от 30 до 52 градуса. Характеризира се като карбонатно-сулфатно-натриево-флуорна с рН 9,19 и се препоръчва при заболявания на опорно-двигателния апарат, възпаление на периферната нервна система (лумбаго, ишиас), при неврози, травми и други. Оказва добър ефект чрез пиене при стомашно-чревни заболявания, бъбречни и жлъчни страдания.
Изворната група „Топилата“ е най-източната. Температурата на водата е от 40 до 50 градуса, а съставът й е сулфатно-хидрокарбонатно-натриево-флуорен. Изворите „Кална баня“ се намират на границата между кв. „Лъджене“ и кв. „Каменица“. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Температурата й е 84 градуса, а в банята – 39, с рН 8,2. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични проблеми, както и при заболявания на периферната нервна система. До извора има малко езеро с лечебна кал.
В кв. „Каменица“ от 8-те минерални извора най-голямо значение имат „Сярна баня“ и „Власа“. Характеристиката на водата е хипертермална (38-39 градуса), слабо минерализирана, сулфатно-хидрокарбонатно-натриева, флуорна и силициева. Прилага се за лечение на ставни, гинекологични и някои болести на периферната нервна система, както и при отравяния с тежки метали – бисмут, олово, живак.
Топлите извори на „Чепино“ са в най-южната зона и са общо 14. Температурата им е от 45 до 48 градуса. Те са бистри и с лек дъх на сероводород.
Реакцията им е алкална – рН до 9,2. По химичен състав водата е хидрокарбонатно-сулфатно-наприево-флуорна и слабо радиоктивна. Балнеолечебницата е известна като „Радонова баня“. В нея се церят заболявания на опорно-двигателния апарат, хронични бронхити, стомашно-чревни, бъбречни, чернодробно-жлъчни и гинекологични заболявания.
Изключително големите балнеологични и климатични възможности на района, добре уредената лечебно-диагностична дейност и не малката леглова база позволяват да се лекуват широка гама от заболявания. Освен вече изброените, целебно въздействие се оказва и при редица други здравословни проблеми като ревматоиден полиартрит, болестта на Бехтеров, остеоартрози, артрити и артрози от нетуберкулозно естество, радикулити, неврити, плексити, неврофибромиозити, целулити, състояния след травми, когато не се нуждаят от хирургическо лечение, хронични ринити, фаринголарингити, леки форми на бронхиална астма, различни видове неврози, язви на стомаха и дванадесетопръстника в хроничен стадий, колити и гастрити, глаукома и увеити...
Ето това е Велинград – земята на благословените води. Те са не само много лековити, но и много жежки, вероятно още под влиянието на огненото дихание на митичния змей от древните предания в този край, който борческите потомци на юнак Димо са превърнали в истински рай!
