Манастири, лонгозни гори и светилището на Кибела примамват пътешествениците в земята на траките и Индже войвода
Автор: Камен Колев
Ако имате вкус към по-малко известни туристически дестинации, които в същото време могат да ви разкажат много за историята, културата и природните красоти на мястото, община Тунджа е вашата посока. Намира се в Югоизточна България, област Ямбол, и е удобна за достигане, тъй като през нея минава автомагистрала „Тракия”.
Общината е примамлива дестинация с удобни пътища, природни резервати около живописната река Тунджа, археологическо и културно-историческо наследство, които дават възможност за еко, вело, пешеходен, ловен, винен, орнитоложки и воден туризъм.
Нашият съвет е отправната точка да е село Кабиле – един от Стоте туристически обекта.
Намира се на 7-8 километра от Ямбол и е национален археологически резерват. Той включва в границите си античния тракийски град Кабиле, възникнал в края на II хилядолетие пр. Хр. край култов център на Зайчи връх. Там са били разположени древнотракийско светилище на богинята Кибела и слънчева обсерватория.
През 341 г. пр.Хр. градът е превзет от Филип II Македонски. Християнството е прието от местните хора още през IV век и градът се развива като епископски център. Разрушен е два века по-късно при едно от нашествията на аварите.
В Кабиле през VII-IX век продължава да живее население от трако-славянски произход, а в следващите векове върху неговите развалини се формира българско селище. Кабиле се смята за най-значимия и голям тракийски античен град. И днес могат да се видят впечатляващите архитектурни останки, добре консервирани и реставрирани. Находките от тракийския град са изложени в археологическия музей в Кабиле.
Днешното едноименно село е основано през 1861 г. от жителите на с. Желю Войвода, които масово се преселват в Кабиле, опитвайки да се спасят от тормоза на местните турски управници.
По време на турското робство селото се нарича Таушантепе, а след Освобождението е наречено Извор заради бликащата в центъра на селото вода. Едва през 50-те години на миналия век селото е наречено Кабиле.
В него е любопитно да се види галерията дарение „Иван Колев”. Тя съдържа колекция от етюди, рисунки, акварели, скулптури и пастели на един от най-талантливите съвременни български творци. Негови творби притежават галерии и частни колекционери в България и чужбина.
Тук е разположен и девическият манастир „Рождество на Пресвета Богородица”. На това място по времето на император Константин Велики (IV век) е бил създаден голям женски манастир. Тук се съхраняват мощи на руски и йерусалимски светци, както и свидетелства на десетки хора, получили изцеление от чудодейната лековита вода на аязмото в манастира. Днес обителта е в отлично състояние, с просторен двор, място за отдих и хотелска част.
Ако обичате конния спорт, посетете конната база в с. Кабиле. Тук се отглеждат елитни породисти животни, ще ви нагостят с традиционни български блюда. Едно от най-паметните места в община Тунджа е веригата от ниски хълмове Бакаджиците или Бакъджика, по Йовковия правопис.
Името Бакаджик идва от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч”. Заради прекрасната панорама, която се открива от хълмовете – при ясно време чак до Черно море, Георги С. Раковски ги нарича „зренище“.
Константин Иречек ги описва като „живописни силуети на вулкански планини, изскочили като уединени острови сред околната пустота“. Други автори ги сравняват със „синя гърбица, в която се тулят легенди за вехти войводи и байрактари“, „седем бивола, лежащи един зад друг“, „висок баир с кичести дъбрави“.
В района на Бакаджиците конна хайдушка дружина води един от най-известните български хайдути и герой на Йовков Индже войвода. Свои чети тук са имали Кара Танас, Кара Кольо, Димитър Калъчлията. През 1861 г. из Бакаджиците шета с дружината си и Панайот Хитов.
По билото на Бакаджиците преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. В местността има няколко туристически комплекси и хижи, в които можете да отседнете за почивка или лечение.
Още преди 150 г. руски лекари установяват, че въздухът в местността помага при белодробни заболявания. Учените смятат, че въздухът е също толкова лечебен, както в Сандански, затова преди години тук е построен профилакториум. Разгледайте и забележителностите в района - манастирът „Свети Спас“, Ямболския манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.
Тук е построен и първият храм в България след освобождението от османско иго – храм-паметникът „Александър Невски”. Руски монаси изработват разкошния иконостас. В близост до храма в тунел в скалите е издълбан параклисът „Исус и самарянката”, в който има извор с лековита вода.
Не пропускайте пикник край живописната Тунджа. Може би най-доброто място за това е край село Тенево, където през цялата година можете да карате каяк. Сред природните дадености е резерватът Горна Топчия с красиви места за пикник и риболов сред гъстите лонгозни гори.
В Етнографския комплекс в село Генерал Инзово си струва да видите Старата акбунарска къща, в която са изложени предмети и облекла от бита на българина в края на XIX и началото на ХХ век, навеси за добитък, кладенец, хамбар и градина.
Добра дестинация за лечебен туризъм е местността Попов баир край село Скалица, наричана още Чудодейните скали. Тя е разположена на хълм в близост до селото и се вярва, че скалите лекуват дископатии, ставни болки, високо кръвно и безплодие.
Ако обичате птиците, идете да ги наблюдавате край язовир Скалица. Тук е целогодишно обитание на стотици видове пернати, изграден е и комплекс за наблюдението им. Мястото е атракция за орнитолозите, но предлага и чудно красиви места за пикник и риболов.
