Вечеринките започвали през ноември и завършвали през март, обилно гарнирани с вино, питиета, танци, смешки и светски разговори
Автор: Камен Колев
По миналата седмица тукашната Въздържателна дружина, председателствувана отъ г-на Шопова, даде вечеринка с песни, разкази и сценки - всички насочени да постигнатъ една целъ - да съдействуватъ за напредъка на въздържанието отъ спиртни пития. Имаше и магически фенеръ. Както повечето разкази, тъй и сценките и песните, както магический фенеръ ся изпълниха сполучливо. Вечерниката ся свърши съ песенъта: Трезвена сме дружина.
Този коментар е публикуван във вестник „Пловдив" през януари 1903 г., но не бива да оставаме с впечатление, че всички забавления на градските българи през първите години на миналия век са минавали във въздържание и трезвеност.
Вечеринките започвали през ноември и завършвали през март, обилно гарнирани с вино, питиета, танци, смешки и светски разговори.
В стара София веднага след Освобождението се появили много обществени увеселителни заведения, бирарии и кръчми, но повечето били забранени за жени. Дамите успявали да показват най-новите си тоалети на градските балове, които се провеждали около четири пъти в годината.
Така на мода се появили маскените балове и вечеринките. На тях се пеели народни песни, танцувала се ръченица, но се слушали и класически шлагери. На мода били валсът, кадрилът, танци като полка, шотиш, галоп, Па д’Еспан.
Такива вечеринки се организирали всяка седмица в салоните на пл. "Трапезица", на ул. "Одеса", "Сан Стефано" и край Орлов мост. На тези забави можело да отиде всеки, ако си плати вход, докато достъпът до баловете във Военния клуб е бил ограничен. На вечеринките ходели различни хора - чиновници, касапи, търговци, бакали.
И ако на баловете имало строг етикет за облеклото, на забавите всеки идвал с дрехите, които има - сватбена рокля, народна носия, плисирани поли, но и бални тоалети.
В танцувалните салони, както ги наричали тогавашните граждани, нямало кой знае каква украса - по стените поставяли книжни декорации и знамена от хартия, а осветлението идвало от големи газени лампи, спуснати от таваните.
„Често лошо изрязаният кръгъл фитил пушеше и черни парцалчета летяха из въздуха. След една нощ танцуване на утрото носът ни беше пълен с тия чернилки”, пише Георги Каназирски–Верин в книгата си „София преди 100 години”. Музиката била изпълнявана от духови оркестри, придружени от хорове, понякога училищни.
Модните европейски забави били привнесени в българското общество по модел на Западна Европа. В самото начало било прието да се разграничават женските от мъжките забавления. Тогава жените в буржоазните среди започнали да организират т. нар. журфикси или женски сбирки, които се провеждали в точно определен ден и час. На тях дамите ходели с ръкоделие, а домакинята ги гощавала с домашно приготвени сладкиши.
Във Военния клуб в София пък започнали да се организират събирания “файф о клок”, женските благотворителни дружества правели чай с танци и бридж вечери. А по-бедните жени се събирали по съседски и се черпели по-скромно.
В същото време мъжете имали много по-голям избор при забавленията си, които варирали от традиционния зияфет (от турски - пир, гощавка, веселба) и се стигне до казината и публичните домове.
Кафенетата били също предимно мъжка територия. Към края на 90-те години на XIX век във Варна е имало около 350 кафенета, сладкарници и кръчми. Най-много мъже се събирали в заведенията на пл. “Мусала”. Там ходели чиновници и адвокати, каруцари и рибари, хамали и лозари.
Веднага след Освобождението във Варна, както и в София, били открити “кафе-шантани”. За тях общинските власти издали специален правилник и ги определили като “заведения, където за увеселение на публиката свирят или пеят жени и моми, но да не са с леко поведение”. В афишите се обявявало, че жените “ще танцуват кан-кан и кючек”.
В началото на второто десетилетие на ХХ век мъжете от елита започнали да посещават по-изискани заведения, където обсъждали делови въпроси, създавали контакти.
Най-реномираните варненски кафенета били “Балкан” на пл. “Независимост” и "Лондон” на ул.”Цар Борис” 4, където посетителите обичайно играели моникс, билярд и табла. Към края на 20-те години на века започнали да се организират клубове по европейски тертип “Търговски клуб” на ул. “Шипка” срещу театър “Ранков”, “Варненски клуб”, “Граждански клуб” на втория етаж на някогашния Еврейски дом на ул. “Преславска".
"Сред кръговете на интелигентите с по-редки професии – адвокати, лекари, архитекти, инженери, се утвърждава така нареченото соаре, където се отива със строго официално облекло, има осигурен богат бюфет, изискано сервиране и отличен оркестър", пише Веска Стоянова в книгата си "Отдихът и развлеченията на населението във Варна в края на XIX – първите десетилетия на XX век".
Вечеринките били събития от голяма важност и за хората в Бургас. Обичайно били организирани от различни сдружения и съсловия с благотворителна цел. Едно от най-чаканите весели мероприятия били ловните вечеринки. Организирали се всяка година през декември, когато ловното дружество в Бургас устройвало празник. Правела се томбола, като всички билети до един били печеливши. Наградите били ловни трофеи, които се отстрелвали от 22 ловни команди цяла седмица преди това и се съхранявали на хладно.
Веднъж обаче късметът на ловджиите изневерил и те не успели да отстрелят диво прасе. Решили да прибегнат до хитрост - купили питомно прасе, разфасовали го и го опушили така, че никой не разбрал измамата. Присъстващите били забавлявани от актьори от общинския театър, разказвали забавни ловни истории и изпълнявали хумористични сценки.
Вечеринки устройвали тракийското, котленското, македонското и други землячески дружества в града. На забавите гостите трябвало да бъдат облечени с народни носии от родното си място. Забавлявали се като представяли сцени от бита, имало награди за най-красива носия. Томболата била с награди метли или гребла за сняг, лопати, сервизи, кани за вода.
Традиционната вечеринка на бургаските търговци се правела на Никулден, 19 декември, по стар стил, в салона на Търговската камара.
Но най-голям блясък имали офицерските балове. Организацията им била тежка работа и отнемала седмици. Имало специален дрескод - униформа от определен вид, менюто, музиката също били предварително подбрани.
Парите от билетите отивали за благотворителност. Месец преди да започне организацията на бала, офицерите от бургаския гарнизон преминавали танцувален курс, ръководен от специален хореограф. Жените също били развълнувани - много преди бала подготвяли дълги, красиви рокли и изящни бижута.
Салонът във Военния клуб се украсявал с гирлянди, портрети на монарха и семейството, лампи и знамена. Балът продължавал девет часа, до 6 сутринта. На него неомъжените госпожици идвали, придружени от родителите си, а офицерите предварително си запазвали правото да танцуват с някоя от дамите.
Не било прието една жена да танцува само с един военен, това било позволено само на сгодените. За да приемат покана за танц, омъжените жени трябвало да вземат разрешение от съпруга си.
Също във Военния клуб в Пловдив се организирал традиционният новогодишен бал. В Града под тепетата от началото на ХХ век се въвела традиция посрещането на новата година да става с 21 топовни салюта. Дълги години най-представителният бал за събитието ставал във Военния клуб, но след пожара в сградата и разрушаването й при Чирпанското земетресение, офицерите трябвало да празнуват в казармите. С отварянето на казиното в Градската градина станало модно там да се организира новогодишният бал. Вярвало се, че късметът идвал в нула часа и че в тази нощ ще спечелиш много пари.
Било прието пловдивската преса да отразява подробно всички вечеринки и забави и дори да им прави разбор. Ето още една такава "рецензия" във в. "Пловдив" от януари 1900 година: "Музикална вечеринка се даде отъ тукашното певческо дружество на 22-рий того съббота в салона на "Учителска дружба" въ която взе участие музиката на 9-тий полк и пловдивското певческо дружество. Програмата беше разнообразна. Следъ концертната частъ и декламациите, се представи комедията "Лоша среща", а следъ това имаше хоро и други данцове. Началото беше отъ от 9 часа вечеръта. Вечеринката беше една отъ сполучливите".
