Който пее, зло ни мисли


Който пее, зло ни мисли
Иван Дянков
22 Април 2015, Сряда


Според Шесто управление на ДС дискотеките влошавали социално-психологическия климат в страната

Автор: Борис Цветанов

Народът го е казал: „Който пее, зло не мисли". Нашият стар познат обаче – началникът на Втори отдел на прословутото Шесто, полковник Иван Дянков, мисли друго. Има си и съмишленици като Янкулов, Тодоров - и те полковници.
В справка с гриф „Строго секретно" от 8 юли 1982 г. Дянков бие барабана за големите проблеми, които поставя пред обществото и държавата разширяващата се дейност на дискотеките.

Пошла музика, без естетическа стойност, която влияе „разложително на неиздържани в идейно естетическо отношение младежи".
Музиката прочее е панацея още в първите години на така наречената народна власт. Сашо Сладура трябваше да бъде убит, Леа Иванова - инквизирана. Затова и специалният отдел на ЦК на БКП в ония години „Цирк, музика и театър" е даден в кървавите лапи на първосигналния следовател Марин Гинев – садист, от когото в самата ДС бяха вече вдигнали ръце.

Но Дянковото време е 30 години по-късно.
В негово време имаше музика, композитори, поети и се създаваха песни, които се пеят и днес, а не като днешния „музикален шум", както го наричаше Найден Андреев.
Но загриженият полковник пише в пасквила си, че „композитори като Тончо Русев, Морис Аладжем, Атанас Косев, Панайот Славчев, Иван Калчинов, Иван Пеев, Атанас Бояджиев, Найден Андреев, Александър Бръзицов са монополизирали жанра, вадят нетрудови доходи, организирали са групировки на безпринципна основа и влошавали социално-психологическия климат".

И в операта композиторите са го ударили през просото. Опери като „Златната рибка" и „Игра" по либрето на Радой Ралин и музика на проф. д-р Димитър Христов имали „нелоялна политическа насоченост".
А в Старозагорската опера музиковедът Мария Попова, диригентът Илия Темков и Христо Димитров „злословили по адрес на партийни и държавни ръководители, одобрявали процесите в Полша". В Русенската опера Веселин Байчев, син на фашисти, също бил вдигнал глава.

В „София концерт" от упадъчни концепции се създала обстановка, в която над 25 естрадни изпълнители забегнали зад граница – Камелия Тодорова, Християн Платов, Трошан Владовски, дъщерята на близкия иначе до органите на ДС писател Антон Антонов - Тонич и други.
Но пък има основания и за законна гордост – осуетени били опити за бягство на Кичка Бодурова, Костадин Марков, Панчо Владигеров и още 18 лица.

Под лупата на полковник Дянков попада и Тодор Колев. Той пък събирал у дома си млади изпълнители и театрали и обсъждали „творчески планове от враждебни позиции". Така отваряли врати в домовете си и Жана Стоянович, и Николай Бинев.
Дискотеките обаче са били най-страшният покрит въглен. В България вече ги имало над 450 и щели да нарастват.
Имало норматива база, но поради липса на единен държавен нормативен документ, те обикновено се ползвали за тясноведомствени интереси, ръководени от финансови и икономически тенденции.
С което идвала и разгащеността.

Драстичен е случаят, станал в Бургас, в който поведението на Йордан Караджов от група „Сигнал" се квалифицирало като държавно престъпление. Той се държал по време на концерт драстично и предизвикателно и се появила опасност от безредици.
Певецът бил помолен „от представител на органите на МВР да призове присъстващите към ред и спокойствие". Вместо това, вманияченият Йордан Караджов изревал с глас на Боримечката: „Мили приятели, макар под ударите на милиционерските палки, виждам, че вие ни подкрепяте и ние ще свирим и пеем за вас!" При това положение доблестната милиция вече се намесила решително и спасила света от апокалипсис.

Грубо нарушаване на реда било регистрирано и по време на концерт, „ознаменуващ годишнината на упадъчните „Бийтълс". Ръководителят на „Щурците" Кирил Маричков бил приканвал присъстващите да пеят със състава и така да станат 4000 бийтълси.
Бийтълсите си били истинска опасност. „Поради политическа недооценка от страна на Тончо Русев и журналиста Владимир Гаджев било организирано честване на 20-годишнината от създаването на английския състав „Бийтълс", което довело до психоза сред подрастващите в столицата".

Предизвикателно се държал на естрадния подиум и Васил Найденов.
Обекти на Шесто стават дори изтъкнати изпълнители като Анна Томова-Синтова и преподавателят Константин Наков, при това не само у нас, но и в чужбина, където „установявали подозрителни връзки с изменници на родината".
За вариететни наши актриси, гастролирали зад желязната завеса, пък се твърди, че „консумират и проституирали срещу заплащане и след завръщането си в родината осъществяват контрабандни сделки и възхваляват неограничените възможности на Запад".
Опасност представлявала и ширещата се гръцка и сръбска музика.

Дискотеките се посещавали главно от „нездрави елементи, неупражняващи общественополезен труд“ и ставали сборища на криминален контингент. Имало направо профашистки диско клубове във Видин, София и Враца. Там се разпространявали политически вицове, осъществявала се противодържавна пропаганда...
Бдителните органи на реда водели героична битка срещу това разложение.
Няколко младежи били арестувани към полунощ на „Витошка“ до Съдебната палата, където край денонощния хранителен магазин се „лигавели, пеейки „Аууу, от глад умирам!" В социалистическа България не можело да има гладуващи. Напразно момчетата твърдели, че просто си пеели популярна песничка от репертоара на Мими Иванова и Развигор Попов. Наложило се известните композитор и певица да бъдат будени посред нощ, за да се изясни случаят.

Росица Кирилова пък и досега вероятно не е наясно защо, както е забелязала, в последните четири години преди Десети ноември от страна на органи на реда се забелязвало особено отношение към нея – нещо, което пречело и на кариерата й.
Ами ето защо – в броя на вестник „Пулс" от 5 март 1985 г., където бе поместен скандалният акростих „Долу Тодор Живков", на първа страница, заедно със снимката й, е изваден като заглавие афоризъм от интервюто й: „Винаги има време за две искрени думи". Колко му е да се вплете в Гордиев възел тази мисъл с искреното „Долу Тодор Живков".

Накрая Дянков препоръчва на ЦК на БКП компетентните органи да вземат мерки за овладяване, организиране и ръководство на дейността на дискотеките, като се внесе предложение до партийно-държавната комисия за работа с младежта за идеологическо и правно регулиране на дискотечната дейност в страната.


Група „Сигнал“ и Данчо Караджов от времето на злополучния концерт в Бургас Фронтменът на „Щурците Тодор Колев събирал у дома си млади изпълнители и театрали и обсъждали „творчески планове от враждебни позиции

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки