На заседание на ОбС в морската община бе направен опит да се промени статутът на земя, принадлежаща на държавното дружество „Слънчев бряг” АД
Автор: Георги Ваташки
Вече почти 26 години от началото на така наречения преход скандалите, свързани със застрояването на черноморското ни крайбрежие, продължават да са част от родния инвестиционен пейзаж. Бетонирането на плажовете и пясъчните дюни обикновено става с активната помощ на съответната морска община, която тихомълком променя статута на терените покрай бреговата ивица, за да угоди на някой „правилен“ инвеститор.
Последният пример за това бе регистриран с опита на Община Несебър да промени Подробния устройствен план (ПУП) на едни 14 декара, намиращи на самия вход на Северния плаж в морския град, в непосредствена близост до курорта Слънчев бряг. За целта тихомълком бе входирана докладна записка от несебърския заместник-кмет Виктор Борисов, която трябваше да бъде разгледана на заседанието на местния парламент на 20 април.
Обичайно събранията на ОбС-Несебър преминават без никакви дебати, а съветниците гласуват като роботи предложенията на хората на градоначалника Николай Димитров. Вероятно и тази поредна далавера на местна власт щеше да мине незабелязано, ако ден преди заседанието на несебърските общинари от „Слънчев бряг“ АД не бяха разпратили съобщение до медиите, че част от въпросния имот всъщност е тяхна собственост и никой няма право да строи без разрешението на ръководството на държавното дружество.
По ирония на съдбата от най-бетонирания курорт дори заплашиха, че ще сезират прокуратурата, защото „щяла да бъде заграбена незаконно държавна земя и най-вече заради факта, че бъдещото строителство ще засегне пясъчните дюни около спорната земя“.
Върху част от апетитния терен е разположена отдавна изоставената водна пързалка „Ролба”, която преди няколко години е продадена от Агенцията по приватизация на частната фирма „ГМК Райвъл Георги Карагьозов“. Приватизационният договор обаче включва единствено 49-те квадратни метра, върху които е разположено съоръжението, но не и терена около него, който е близо 1250 кв. км и с акт за държавна собственост от 1995 г. е включен в капитала на „Слънчев бряг“ АД.
Както изтъкват от дружеството, по-голямата част от тази площ представлява пясъчни дюни, върху които с измененията на Закона за биологичното разнообразие от февруари миналата година е изрично забранено да се строи. Въпреки това, екипът на „Десант“ завари в непосредствена близост до изоставената водна пързалка, досами дюните, работници да стягат едно от пръснатите наоколо капанчета за предстоящите летни месеци.
„Предложението за промяна на ПУП-а около централния вход на Северния плаж е с цел бъдещо строителство, което неизбежно ще засегне и пясъчни дюни. Тези действия, отнасящи се до терени чужда собственост, представляват по същността си криминална дейност“, категорични са от „Слънчев бряг" АД.
След като скандалът избухна и предизвика засилен медиен интерес, преданите на кмета Николай Димитров съветници, които съставляват мнозинството в несебърския Общински съвет, оттеглиха докладната записка непосредствено преди началото на заседанието на местния парламент, на което тя трябваше да бъде разгледана.
Мотивът бе, че въпросът с тази промяна на ПУП трябвало да се подложи на по-широко обсъждане. Защо такова обаче не бе направено преди това, каквито са законовите изисквания, не стана ясно.
Пред „Десант“ заместник-кметът на морския град Виктор Борисов се опита да се измъкне с обяснението, че това предложение не е ново и още преди две седмици е било разглеждано от постоянните комисии на Общинския съвет. „Още миналия понеделник то бе качено на сайта, а пък сега с това прессъобщение се хвърлят неверни обвинения и се цели политическа атака срещу мен и общината. Това е само предложение за промяна на подхода на северния вход на Несебър и прилежащата пясъчна ивица.
Там има парцел, собственост на Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ), и трябва да се хармонизират кадастралните планове с новата карта на местните плажове. Ние само искаме да отворим този подход за туристи. Проблемът е, че малка част от него навлиза в земите на „Слънчев бряг“ АД. По-голямата част от терена е общинска собственост и според мен няма засегнати дюни. Това са евтини сензации, още повече в момента и сега там има временни обекти, поставени от фирмата приватизатор“, заяви Борисов.
На въпроса на екипа ни защо, след като всичко е законно, тогава предложението бе спешно оттеглено, той категорично отказа да отговори и ни посъветва да видим официалното становище на Община Несебър, което бе обнародвано минути преди началото на сесията на местния парламент.
В него действително се отричат всякакви намерения за застрояването на имота около „Ролбата“ и се уточнява, че с промяната се цели „урегулиране на подхода от Несебър към Северния плаж, защото се установява, че ПУП, който действа, не отговаря нито на кадастралната карта, нито на специализираната карта за плажовете, изготвени наскоро от Регионалното министерство и Агенцията по кадастъра“.
„Аз не съм специалист по градоустройствени планове, но знам, че щом се разразботват промени в ПУП и в него влиза нечия собственост, то трябва да се уведоми собственика за становището му. „Слънчев бряг“ АД категорично не е давало никакво становище, защото ние не сме били уведомени. Знаем, че има инвеститор, който е сключил договор с Агенцията за приватизация за „Ролбата“, но той се отнася само за съоръжението“ – заяви пред „Десант“ изпълнителният директор на държавното дружество Златко Димитров.
Скандалът с несебърските дюни избухна само седмица след като еколози алармираха, че в къмпинг „Юг", разположен в залива Корал, са излети бетонни основи на бъдещи сгради.
Оказа се, че там се гради вилно селище от 16 къщи с обща площ от над 1200 кв.м, за което Община Царево е издала разрешително за строеж. Строителните дейности се вихрят в непосредствена близост до плажа, който е публична държавна собственост, и респективно са в нарушение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
След като и за това се разшумя по медиите, държавната машина с голямо скърцане се задейства и се започнаха безкрайни спорове дали бетонираните терени са дюни, или не.
Първо, екологичният министър Ивелина Василева спря строителната дейност в Корал и даже заяви, че бетонът ще бъде премахнат. В началото на седмицата пък специална комисия, изпратена от Регионалното министерство, обяви все пак, че пясъчните хълмове съществуват. Лиляна Павлова даже побърза да се похвали пред журналистите, че 78 декара частни имоти в района ще бъдат отнети от собствениците им в полза на държавата, тъй като върху тях е установено наличието на дюни. От внезапната „поява“ на природните образувания, които досега някак оставаха невидими за строителите по Черноморието, се „опари“ и испанската фирма „Ибердрола имобилариа“, която закупи въпросните терени през 2007 г., когато цените им в България бяха най-високи. За тях тя наброи над 30 млн. евро на българската „Витатур инвест" с идеята да построи тук ваканционно селище с над 2500 къщи.
Както неотдавна „Десант“ припомни далаверата в своя публикация, големият печеливш от сделката е българската фирма, купила земите от Община Царево за 7 долара на кв. м, която после ги продава на испанците десетократно по-скъпо за по 400 евро на кв. м. Един от ударилите джакпота от този алъш-вериш е сегашният бургаски кмет Димитър Николов, явяващ се и заместник-председател на ГЕРБ.
За злоупотребите има документи и свидетелства, но всички опити да се започне досъдебно производство по случая срещат неотменно през годините твърд отпор от страна на Окръжната и Апелативната прокуратура в Бургас. През 2012 г. строителните разрешения, издадени от Община Царево, са спрени от ДНСК – Бургас заради липса на ОВОС и на договори за присъединяване към електрическата и ВиК мрежа. Те са обжалвани от частниците и два от тях падат в съда в началото на годината. Тъкмо това дава старт и на бетонирането в къмпинг „Юг“.
Засега дюните край залива Корал са спасени от застрояването, сполетяло пясъчните хълмове на входа на Северния плаж в Несебър.
Въпрос на време е след някой и друг месец отново тихомълком да се появи поредната докладна записка - дело на верните съветници на несебърския кмет Николай Димитров. Само че тогава е много вероятно това да не стигне до медиите или пък ще липсват еколози да вдигнат тревога. По този начин обществото ще бъде поставено пред поредния „свършен факт“ - изграждането на поредния хотелски мастодонт направо върху пясъка до самия морски прибой.
И това ще продължава неизвестно докога, ако не стане най-сетне факт обещаваната от дълги години карта на дюните по родното крайбрежие, която би трябвало да сложи точка на въпроса кое е дюна и кое не. Друг е въпросът дали пясъчните образувания ще бъдат коректно отбелязани на нея, или някои от тях ще бъдат квалифицирани като „земеделски земи“ или пък част от горския фонд, както бяха представяни в скандала „Дюнигейт” през 2013 г..
Апропо, още през 2013 г. правителството предостави едни 500 хил. лв. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвянето на кадастрални карти на плажовете и пясъчните дюни. И уж те били готови, ама от кадастъра ги криели, щото не бил ясен регламентът за тях!
