Преселници от Милет създават античния Одесос

Автор: Камен Колев

Преди повече от 2600 години преселници от малоазийския гръцки град Милет създават античния Одесос на мястото на едноименното тракийско селище, съществувало край бреговете на Черно море. Със старото си име днешният град Варна се споменава в исторически хроники още в VI в. пр. Хр. За повече от две хилядолетия градът е станал пресечна точка на безброй култури, митове и религии, стегнат възел от пътища, които свързват различни страни и континенти.

И до днес в морската ни столица могат да бъдат видени знаците от всички епохи, които тя е преживяла през вековете. За да имате време да разгледате като турист града на спокойствие, планирайте поне седмица, и то извън летния курортен сезон, например през пролетта. Почнете от Археологическия музей, в който се пазят мраморни артефакти от античния Одесос, но тук се съхранява и най-старото обработено злато в света. Самият музей е първият по рода си у нас и е основан през 1887 г. от Карел Шкорпил, родоначалник на българската археология. Изложените златни находки са датирани към 4200 г. пр. Хр.

Накитите са на вожд-жрец от Варненския халколитен некропол и те свидетелстват за изключително ранна европейска култура. Самият некропол е намерен случайно при строителни работи в западната индустриална зона на Варна през 1972 г. и бързо се превръща в сензационно научно откритие.
Проучванията все още не са приключили и е разкопана около 70 на сто от предполагаемата територия на акропола, но досега са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, а само в три от тях е съсредоточена по-голямата част от златните предмети.

Освен тях, в музея може да се видят римско съкровище, керамика, зала с монети, възрожденски икони. Освен най-старото обработено злато в света, във Варна е открита най-голямата антична постройка у нас – Римските терми. Те са датирани от II – III век и са на четвърто място по размер в Римската империя. Заемат площ от 7 декара. Оборудвани са с антична отоплителна система, а екскурзоводите разказват, че към тях е имало зали за масаж, зала за тренировки, светилища на Асклепий, Херакъл и богиня Хигия. В малката розова сграда до термите в гръцката махала е имало консулство, затвор и хотел. Сега там е Музеят за история на морската ни столица, който проследява периода от 1878 до 1939 г.

Гербове, арбалети, доспехи, мечове, ризници и копия, дарени от военни музеи в цяла Европа, са сред най-любопитните експонати в Парка музей „Владислав Варненчик”. Войската му е разбита след епична битка между турците и полския крал Владислав III Ягело, наречен Варненчик, на 10 ноември 1444 г. Три века по-късно в гръцката махала е построен най-старият храм във Варна – черква „Малката Богородица”. Едно от най-отличителните неща е разположението на иконостаса – в разрез с православния канон, той не гледа на запад, а на юг. Миряните вярват, че иконата на Божията майка в черквата има чудодейна сила.

Един от символите на Варна е катедралата „Свето Успение Богородично”, чийто първи камък е положен от княз Александър Батенберг на 22 август 1880 г. След благословия от митрополит Симеон, князът прави първата копка със сребърна кирка и лопата. Камъните в основата на катедралата са от разрушената крепостна стена на Варна. Тя е издигната по модел на Петерховския храм в Санкт Петербург, а градежът е завършен през 1885 г. Едва през 1943 г. е поставена камбанарията, а изписването на катедралата става 6 г. по-късно. От 2002 г. куполите на катедралата са позлатени.

Интересна е и историята на морския храм „Свети Николай”, построен в чест на светеца морски покровител. Черквата е построена с 50 000 златни рубли, завещани от Параскева Николау през 1859 г. Пред олтара е поставена икона на свети адмирал Ушаков, който през 1791 г. разбива турския флот край нос Калиакра. Култово място за рибарите е вълноломът с фар, построен през 1901 г. От морето под фара се вижда цветен мозаечен релеф с лика на свети Николай. Преди да бъде осветен, корабите са били посрещани с образите на Сталин, Георги Димитров и на Фердинанд, който по време на управлението си издига край Варна двореца „Евксиноград” в стил шато Луи XIII. По-рано мястото е било резиденция на Батенберг.

В края на XIX век на мястото на днешната Морска градина във Варна е имало блато, със сметище и кланица до него. В същото време един чешки специалист – Антон Новак, работи в градините на дворците Белведере и Шонбрун в австрийската столица Виена. През 1894 г. той напуска престижния си пост и идва във Варна, за да превърне тресавището в истински рай на земята с помощта на гражданите и местната община.
Новак засажда дървета от Япония, от Сибир, тропиците, оформя алпинеума с японския мост, аквариума. В парка са обявената за паметник на културата сграда на Морските бани от 1926 г., Военноморският музей, Летният театър, Пантеонът, Алеята на възрожденците, зоологическата градина и Делфинариумът.

Варна може да се гордее и с единствения на Балканския полуостров Делфинариум, който представя програма за посетители от 1984 г. насам. Първите делфини са от Куба, дресирани от треньора Петер Бьозенекер. Днес местата за зрители са 1300, а в два басейна делфините изпълняват акробатични номера. Животът на морските бозайници, които живеят тук,  може да се наблюдава от панорамни стъкла в сладкарницата. Туристите, дошли във Варна, не бива да пропускат да разгледат Планетариума, открит през 60-те години на ХХ век като място за масови наблюдения на небето и научен център, Алеята на космонавтите, където първото борче е засадено през 1961 г. от Юрий Гагарин,  Пантеона костница в Морската градина.

Интересен е и Градският часовник от края на XIX век, чийто механизъм е купен навремето от Англия и поддържан от революционера Отон Иванов. В Музея на куклите, който е единствен на Балканите, може да се видят над 130 кукли от представления. Те се намират в сградата на стара евангелска черква до Кукления театър на Варна.
Морската ни столица може да се гордее и с паметниците на цар Калоян, висок 8 метра, на Капитан Петко войвода, чиито последни 20 години от живота минават във Варна, бюстът на хан Аспарух, поставен от варненци през 30-те години на ХХ век.

Емблематичен за Варна е и дългият 50 метра Аспарухов мост, който свързва курортите и Варна с кварталите Галата и Аспарухово. Мостът е открит лично от Тодор Живков през 1976 г., а днес е притегателно място за любителите на бънджи скокове.
Околностите на Варна също са изпълнени с десетки места, които разказват за историята и културата на района. Сред тях е скалният „Аладжа манастир” от XII-XIII век, разположен в природен резерват близо до Златни пясъци. А на 15 км от Варна по посока с. Тополи са скалните стълбове, наричани Побитите камъни. Тук са открити следи от населението на палеолита и мезолита, сечива и артефакти на близо 30 000 години.


В категории: Горещи новини , Пътеводител