Анастасия е родена в Беломорска Тракия около 1582 г. Баща й е свещеник и е изпратен за йерей на енорията на остров Тасос,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
където голяма част от населението е българско. Но по нареждане на Цариградската патриаршия службите може да се водят само на гръцки, затова той трябва да знае този език, а научава на него и дъщеря си, това е основание за някои летописци да сметнат, че Анастасия е гъркиня.
Когато е на 17 г., през острова минава главният евнух на султанския харем, за да го попълва с нови наложнички. Вижда красивата Анастасия и заповядва на придружаващите го аскери да я отвлекат. Когато я представят на султан Ахмед І, той е очарован и скоро тя става любимата му наложничка. Ражда двама сина – Мурад и Ибрахим, които султан Ахмед І обявява за свои наследници. През 1617 г. Ахмед І умира и за султан е провъзгласен Мурад ІV. Той обаче е непълнолетен и затова за негови настойници са определени главният мюфтия и великият везир, а Анастасия е изпратена в стария дворец, като й е забранено да излиза извън градината към него и няма право да вижда децата си.
Тя не се примирява с това положение. Дълго се подготвя и през 1623 г. подкупва началника на стражата, нахлува с гръм и трясък в султанския дворец и като се позовава на шериата, налага да й се признае ролята на Валиде султан, тъй като синът й е на трона.
Това всъщност не е почти нищо съществено. Като такава тя може да управлява само харема. Но веднъж вече завърнала се в султанския дворец, Анастасия настъпва неумолимо. Само след няколко месеца се обявява за единствен настойник на Мурад ІV и от негово име започва да управлява държавата. Тогава е наречена Кьосем султан.
През 1632 г. Мурад навършва пълнолетие и това автоматически прекратява нейното попечителство над него. Под нейно въздействие обаче султанът я провъзгласява за член на Дивана и за свой първи съветник. Така тя запазва решителната си дума при взимане на решения за управлението на империята. От негово име Кьосем султан назначава и уволнява везири, посланици, валии, войскови командири, всички треперят да не изгубят нейното благоволение, затова й правят скъпи подаръци и я величаят.
Почти единственото, което Мурад ІV прави самостоятелно, е да издаде заповед за забрана на алкохола. По ирония на съдбата скоро след това той умира от цироза.
През 1640 г. на трона сяда по-малкият син на Анастасия – Ибрахим І. Той вече е пълнолетен, но е малоумен и пак Кьосем султан управлява държавата. Най-недоволен от създалото се положение е главният мюфтия, който е променил званието си на върховен имам и духовен водач на правоверните.
По негово нареждане ходжите започват да проповядват, че против волята на Аллах е на султанския трон да седи малоумен, а делата на държавата да се ръководят от гяурка, защото и до този момент Анастасия не се е покръстила официално. Организиран е заговор, в резултат на който Ибрахим І е убит.
Българката съжалява, че навреме не го е усетила и предотвратила, но реагира мигновено при новите обстоятелства. Веднага свиква Дивана, довежда в него внука си Махмуд и го провъзгласява за новия султан – Махмуд ІV.
Тъй като и той е непълнолетен, тя се провъзгласява за негов настойник. Но не дооценява добре новосъздалото се положение – Анастасия не може да бъде Валиде султан на внука си, а това право се пада на майка му Хатидже Туркан. Провъзгласилият се за върховен имам Генталу Мирхан, който е член на Дивана, обявява, че трябва да се спазва шериатът и Валиде султан да стане Хатидже Туркан, която при това е правоверна.
Кьосем султан е предполагала и такъв ход от страна на нейните врагове. Затова е повикала своя стар познайник – началника на стражата, която някога я е пазела като заточеничка в стария дворец, а след това тя го е назначила за висш военен командир. По нейно нареждане той е разположил 80 аскери да охраняват портите на двореца.
Имамът обаче си е осигурил по-солидна подкрепа в лицето на капудан пашата (началника но военноморските сили). Над 600 въоръжени моряци нападат и избиват охраната, а след това плътно обграждат двореца. По призива на ходжите фанатизирани тълпи се стичат пред стените му с викове – смърт на гяурката.
И при това положение Анастасия – Кьосем султан запазва хладнокръвие. Тя се възправя с цялото си достойнство и заявява: „Аз може и да съм гяурка, но 48 г. управлявах тази държава и я направих по-велика, от когато я заварих. Сега някои искат да ме убият, но аз няма да им дам такава възможност, сама ще сложа край на живота си.“ И поглъща укритата в пръстена й отрова, след което издъхва.
Въпреки това имамът нарежда на джелатите да удушат изстиващото й тяло. Това става през юни 1651 г. Трупът й е хвърлен върху скалите на Босфора, откъдето вълните да го поемат и да стане храна на рибите и раците. Но иначе бурни по това време, сега морските талази само облизват подножието.
На четвъртия ден хора от малката тогава българска колония в Цариград взимат тленните й останки и ги погребват по християнски обичай неизвестно къде. Така историята на Кьосем султан като че ли приключва.
Но според арабския летописец Шахър ибн Усир тя има продължение. Неговите изследвания сочат, че през 1661 г. султан Мехмед ІV е наредил да бъде намерен гробът на баба му, открили го и той е заповядал на това място да се построи теке и параклис, така че то да бъде свещено и за мюсюлманите, и за християните. Има сведения, че там са се провеждали съвместни събори на хората от двете религии.
