Вашингтон не искаше да има съпротива в България

Автор: Борис Цветанов

Лакирана и парфюмирана е историята на българската емиграция на Запад след Девети септември. И не е по-различна от забравената вече истинска история на емиграцията ни от Възраждането.
Несъвместимост, ежби, туркофили, русофили – зрелище, както пише в едва сега обнародваните си спомени Симеон Радев, „което Левски дълбоко го опечали. В България той бе живял с чисто и възвишено чувство... Във Влашко идеше с идеята за обединение и сговор, а виждаше емиграция безнадеждно разпокъсана от безпощадни раздори и срамни хули".

Така след години надежди и обърнати към Запад очи без надежда останаха хиляди готови за съпротива „бивши" хора в страната. Разколебанието бе естествената последица.
В наше време ялови теории крещят колко първи сме били в съпротивата срещу „сталинизма" – горяни, стачка в Пловдив... Все празни думи.
Тайната на „мисията невъзможна“ се крие в стократно очерняния от ДС Тодор Жеков: липсата сред емиграцията на личности с авторитет е основната причина да не се случи нищо в България. Да не говорим, че никога пред никого не е стоял проблемът за нов Левски...

Ние ще се спрем само на и досега минаващото за най-мощно съпротивително движение на Българския национален комитет (БНК) с дългогодишен ръководител Геме Димитров.
Там личностите са две. Колкото Геме е прозрачен обаче, най-близкият до него Ценко Барев е непознат – никога няма да разберем с точност светец ли беше или сатана. Вероятно и двете.

Върху него емиграцията десетилетия наред излива клевети и обвинения. Стига се дори до обявяването му за агент на комунистите, ликвидирал земеделското движение в изгнание. Напористата за наследничка на мястото на Доктора след смъртта му Милка Генадиева - Бьоф го обвинява в интригантство и провал на всички връзки на комитета в България.
Милка Генадиева дори и не подозира, че изреченото от нея й е внушено „на тъмно“ от агентурата на ДС около нея. Властта на тази агентура стига дори до там, че успява да компрометира Анастасия Мозер, като агент на ДС с псевдоним „Зузи".

Емигрантските организации на Запад десетилетия са се стискали гуша за гуша и това личи от съдържанието на 42-та броя вестници и списания, които се издават и в които 70-80 процента от съдържанието е посветено само на взаимни клевети и обвинения във фашизъм и комунизъм.
ДС не е трябвало да харчи милиони, за да руши организациите отвътре – емигрантите сами са се самоизяждали.

Иначе в Първо главно не липсват направо „гениални" идеи.
Още през 1955 г. се решава да се организира български вариант на класическите операции на Дзержински „Тръст" и „Синдикат". В ръководството на „белите“ в чужбина Борис Савинков, знаменития Сидни Рейли и др. е внушено, че в Москва ги чака Съпротивителен център и те влизат в капана.

Нашите също решават да изпратят човек, и то определено Ценко Барев, със сведения за изграден в столицата „Нелегален геметовски център". Агент на ДС, който се ползва с авторитет в средите на комитета, ще се срещне с Барев и „в сериозен разговор“ ще подчертае, че „в България стават сериозни явления“. Представители на Комитета щели да се хванат на въдицата, да пристигнат в София с пълен списък на „недокланите Никола-Петковисти", след което щяло да остане само да се нанесе окончателен удар.
Всъщност в МВР се боели вече само от млади кадри. Старите били компрометирани и корумпирани, друга част от тях са подали декларации за вярност на Отечествения фронт, а трети са готови да дадат такива.

Българските „Тръст“ и „Синдикат“ не стават дори поне „фабрика".
А в Българския национален комитет търканията се задълбочават.
През 1959 г. на конференция в Чикаго е решено политическото ръководство да остане в САЩ, а организационната работа да премине в ръцете на Ценко Барев в Париж. Където той веднага запретва ръкави и при срещи с изтъкнати френски политици настоява „за поставяне в международен акцент легитимността на режима в България".

Слага се началото и на списание „Бъдеще". То скоро става истинска опасност за Първо главно и от там решават да внедрят свой агент в редакцията.
Особено активизиране срещу Барев от страна на българското МВР се забелязва след кончината на Геме. Пуснат е слухът, преди всичко от Милка Генадиева, че едва преди смъртта си Докторът разбрал, че Ценко Барев е комунистически агент и заклел десет верни свои хора да го ликвидират физически.

Ценко Барев напуска съвещанието в Париж от 18 до 20 май 1973 г. в знак на протест срещу битката за власт.
Две години по-късно той вече ще постави на своите хора задачата да свалят по мирен път съществуващия в България режим.
Той вече е уморен от безперспективната борба. Това за него е било ясно още през 1955 г. Тогава се е срещал с господин Фрейзър от Държавния департамент на Щатите, който направо му е заявил, че всичко решава Вашингтон.

В строго поверително писмо от 21 януари 1955 г. до най-верните членове на БНК Ценко Барев пише: „Смятам за свой дълг да ви дам кратко изложение. Възмутен съм от отговорника за българската секция господин Фрейзър, недвусмислено заявил ми, че щом Щатите дават средствата, ще дават и разпорежданията. Според Вашингтон изходът за България е монархията. Колкото до нас – емигрантите, ние се задължаваме да си гледаме само нашите емигрантски си работи, доколкото за освобождаването на страната и уреждането й утре, това са проблеми, с които ще се занимават Съединените щати".
Тази идилия продължава не само до Десети ноември, но и след това.

Така е било и десет години преди ултиматума към Ценко Барев. По източници на Военното разузнаване първоначално не се е предвиждало изпълнение на смъртната присъда на Никола Петков. То е предизвикано от йезуитското измиване на ръцете на официален Вашингтон, което принуждава българското правителство да го прати на въжето.
Американските тарикатлъци мигом бяха попити от новоизлюпените след Десети ноември български дисиденти. На първия свободен митинг те не се посвениха да изтикат с „Нямаш място тука!" най-големия мъченик на безвремието Илия Минев.

Филип Димитров удари с балтията най-мощната организация в СДС – БЗНС на бай Милан Дренчев. На стари години неуморимият борец плачеше, че преди Десети ноември не бил така унижаван, както след Промените.
Интригите от Запад се пренесоха до наша почва още по-побългарени и отвратителни.
Милан Дренчев и Ценко Барев, обезсилени от клевети, се превърнаха в американско-български марионетки.

Анастасия Мозер се опита да бъде Желязната лейди с кадифени ръкавици, но обкръжението й беше само от дървени глави.
Сбъдна се пророческото предупреждение на един от най-изтъкнатите български страдалци емигранти – професора историк Спас Райкин: „България никога не е видяла, няма и да види добро от Запада"!


В категории: История , Горещи новини