Близо два часа местните парламентаристи не можаха да се разберат кои са фашистите сред тях и кои – комунистите
Автор: Георги Ваташки
Всяка година около спорни дати като 9 септември или 9 май, на национално или на местно ниво избухват спорове сред политици около оценката на миналото не само на България, но и на Европа. Обикновено се започва с назидаване в голям мащаб, придружено с изопачени лекции по най-нова история. Проблемът обаче е, че фактите никога не са просто черно-бели и в масовия случай те се изопачават според ситуацията в страната.
Общинският съвет на Бургас не направи изключение от тази абсурдна тенденция. Последното заседание на местния парламент от 28 април започна с мерене на познанията на съветниците за Втората световна война. Повод за взаимните уроци бе декларация, прочетена от Йордан Георгиев от БСП, във връзка с навършването на 70 години от победата над хитлерофашизма.
Текстът представляваше прослава на Червената армия, издържана в просъветски дух в най-добрите традиции на пропагандата от преди 1989 г. Лидерът на червените съветници Евгений Мосинов пък мотивира декларацията с твърденията, че във Втората световна война са загинали и бургазлии.
Той, разбира се, удобно забрави да спомене и многобройните жертви сред интелигенцията на Бургас непосредствено след преврата през септември 1944 г. В документа липсваше и намек за това и че режимът на Хитлер не се отличава по нищо от реда в Съветския съюз под властта на неговия бивш съюзник Сталин.
Въпреки всичко това, победата над нацизма е едно от най-значимите събития на XX век и затова членовете на ОбС бяха склонни да я подкрепят и така да почетат над 40-те милиона жертви на последния световен конфликт.
За да няма сърдити и за да има все пак смисъл декларацията, водачът на групата на „Национален фронт за спасение на България“ Ангел Божидаров предложи към жертвите на нацизма да бъдат добавени и тези на сталинизма. „За мен фашизмът и сталинизмът са страните на една и съща монета. Справедливо е това да бъде отбелязано в текста", заяви Божидаров от трибуната на ОбС. Разумното предложение на патриотите не беше възприето от БСП, а червените превърнаха заседанието в нещо подобно на лекция на историческия факултет на неособено реномиран университет.
От трибуната Тодор Ненов, съветник на столетницата в морския град, първо заяви, че не харесвал бившия американски президент Труман. Последва „обяснение в любов“ към колегата му Рузвелт, спомена се нещо за ядрени оръжия и после се премина в агитация, достойна за епохата на късния сталинизъм. Каква връзка имаше цялата му логорея с декларацията, не се разбра.
Бившите комунисти не се кротнаха и пред посочените им факти, че любимият им СССР първо е бил съюзник на нацистка Германия, разделяйки Полша, а след това напада и анексира Финландия и балтийските държави.
Същият този съветник от БСП, подкрепян с викове от своите, без да му мигне окото, обяви финландската, полската и литовската държаво за „изконно руски земи“. След като отрече набързо правото на съществуване на няколко нации наведнъж, новият „историк“ Ненов завърши с безумното изречение: „Някои хора не са съгласни и с политиката на Чърчил и Рузвелт. Не мога да приема вашето предложение за сталинизма, което би било по-подходящо за годишнина на някой комунистически конгрес". Очевидно другарят не харесва и Никита Хрушчов, който разкрива престъпленията на „бащата на народите“.
Последва ответна реакция от съветника от Националния фронт Делян Иванов.
Дали в Полша мислят така като вас? „Сталин изби толкова невинни хора, а нашата страна пострада най-много от съветския ботуш“, обърна се той към червените.
Мнозинството на ГЕРБ, сред чиито редици има немалко бивши комунистически функционери, които имат навика да се представят за яростно десни, не се намеси в спора. Техният дежурен „интелигент“ Руслан Карагьозов се опита да замаже положението с предложение към текста на декларацията да се прибави и мъглявото определение „тоталитарни режими“.
Това обаче не помогна особено и споровете избухнаха с нова сила. Този път „ябълката на раздора“ бе името на Втората световна война и дали тя трябва да се нарича Отечествена.
След повече от час и половина дебати все пак декларацията бе приета с добавката да се почетат и жертвите на тоталитарните режими. Във въздуха обаче остана да виси общият въпрос на присъстващите журналисти и граждани – за какво точно бе безсмисленият спор и взаимните обвинения на „фашисти“ и „комунисти“.
Морският град има далече по-належащи проблеми за решаване и като се има предвид, че общинските съветници получават заплата от данъкоплатците, кому бе нужно да си мерят познанията по история, губейки времето за важни дебати и решения.
ИМА ФАШИСТКИ КОМУНИЗЪМ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.ЕДИНИЯ Е ПРИ ХИТЛЕР ,А ДРУГИЯ ПРИ СТАЛИН./ЕДНА ПАРТИЯ ЕДИН ГЛАВЕН/ФЮРЕР ИЛИ ГЕН.СЕРЕТАР.В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАОЛО ФАШИЗЪМ,ЗАЩОТО ИМАЛО МНОГО ПАРТИИ В ПАРЛАМЕНТА.ИМАШЕ ПРИ КОМУНИСТИТЕ-ЕНА ПАРТИЯ ,ЕДИН ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР.
