Идеята за създаването на Вегетарианския квартал е на Илия Енчев (вторият от ляво надясно). До него е Елена Киндендиоглу, която продава на вегетарианците земята от чифлика си
Последователите на Толстой създават един от най-успешните кооперативи у насъ
Автор: Камен Колев
Помни ли някой стария Вегетариански квартал край Пловдив? Днес на него е именувана само една улица в кв. Прослав, а чудната история на създаването му остава назад в спомените на все още живите очевидци и в историческите книги.
Появата му се дължи на създаването на вегетарианското стопанство, основано със съдебно решение на 27 юни 1925 г. в село Мечкюр (впоследствие село Прослав, а днес квартал на Пловдив). Целта му е колективно обработване на земята, общо ползване на благата и осъществяване на принципите на вегетарианското движение, пише краеведката Димитрия Вангелова – Иванова в книгата си „Старият Прослав 1855 – 1955”.
Кварталът е строен по проект на арх. Лилия Босева, който предвижда в него да има културен дом с библиотека, както и бюст на Лев Николаевич Толстой. Защо точно на Толстой?
Големият руски писател, наследник на стар дворянски род, е сред най-големите застъпници на вегетарианството. При негово посещение в кланицата в Тулска област, като вижда агонията на животните, Лев Толстой завинаги се отказва от месото и започва да гледа на света през призмата на духовното израстване и пълно отричане на насилието.
През последните 25 години от живота си Лев Толстой пропагандира идеите на вегетарианството и дава началото на ново движение, наречено „толстоизъм”, което има свои горещи последователи по целия свят.
В България най-напред вегетарианството и толстоизмът не са две идентични понятия. Българските вегетарианци се обединяват в съюз на 12 септември 1914 г., дори имат свой химн. Те постепенно възприемат идеите на Толстой, а някои от тях дори заплащат това с живота си, тъй като отказват да отбиват задължителната военна служба.
У нас започват да се отварят вегетариански гостилници. Те се ползват и за сбирки на последователите на Толстой, в тях се провеждат и курсове по готварство, организирани от женските дружества. Смята се, че една от пловдивските гостилници впоследствие се регистрира като „Вегетарианска кооперация „Здраве” – Пловдив и се заема да доставя на членовете си евтини и разнообразни хранителни продукти. Изследователки на толстоизма посочват, че към онзи момент от пет милиона българи 2000-3000 са вегетарианци и още толкова им симпатизират.
В цяла България се създават вегетариански комуни – Алан Кайряк (Ясна поляна), Бургаско, после кооперативите в Урумкьой (днес с. Индже войвода, община Созопол), Дерманци, Луковитско, Върбовка, Севлиевско, Варна, Пазарджик.
Най-голямото такова общество е в Мечкюр, Пловдивско. Идеята за създаването на стопанство, в което не се предлагат продукти от животински произход, в Прослав е донесена от Германия от Илия Енчев, след международна сбирка на съмишленици в градчето Виценхаузен, разказва Димитрия Вангелова.
Цели две години Енчев и съратниците му търсят подходяща земя. През 1926 г. те успяват да намерят парцел от 280 декара със стопански двор в Прослав и го купуват със заем от Българска централна кооперативна банка. Земята е част от бившия чифлик на Елена Киндендиоглу, която продава парцела на вегетарианците толстоисти.
В началото никак не им е лесно – те срещат неразбиране у селяните, които угояват свине, колят агнета, телета, кокошки и зайци. Освен това те си навличат неодобрението на местните и с това, че работят и в неделя и не ходят на черква.
Стопанството представлява общност със земя – собственост на кооперацията, оръдията на труда са общи и земята се обработва задружно от всички. Първите заселници са агроном, земеделец, градинар, обущар и техните семейства. Заселват се в къща с обща кухня от бившия чифлик на Елена Киндендиоглу, която е съборена през 1960 г. В нея се раждат и много от децата на този кооператив.
Първите години са много трудни – времена на оскъдица и глад. Икономическата криза от 1927 г. не подминава и вегетарианците. Често, вече свикнали с новите си съседи, селяните им помагат с чували картофи, боб, ориз. Според спомените на Детелин Делкинов, имало е моменти, в които кооператорите са се изхранвали с черничеви листа и диви треви, нямали са пари за хляб.
Разбрали за нуждата от работна ръка, през 1928 г. тук се заселват още 10 души от белоградчишкото село Ружинци, заедно със семействата си. Започва да постъпва помощ – 110 000 лева от Вегетарианското дружество в София, съидейник от Стокхолм праща 85 000 лева, германска вегетарианка от Лайпциг помага с 3500 лева, средства даряват и пловдивски евреи.
През 1931 г. стопанството е в подем – започва производство на петмез от захарно цвекло. Кооперативът преработва суровината на стопанството и на хората от Прослав срещу наема за ползване на машините. Създава се отдел за фабрично консервиране на зеленчуци и плодове, както и отдел за продажби в София и за износ.
На следващата година отделът става самостоятелна кооперация „Марица”, която има важната задача да парира търговската спекула. През 1933 г. вегетарианското стопанство разполага с 1200 кв. м стъклени оранжерии за ранно производство, като повечето от тях се отопляват с биотопливо. Вегетарианците отглеждат 150 дка люцерна, 70 дка зеленчукова градина, 17 дка бостан, картофи, 3 дка лозя, овощна градина.
Стопанството е електрифицирано от електрическа централа „Въча”, като енергията отива за осветление и за две напоителни помпи. Първите къщи от Вегетарианския квартал са строени във времената на оскъдица, а материалите за тях са получавани по наряд. Децата в стопанството също помагат. След задължителния сън на обяд, бие камбанка, всъщност звук от стара жп релса, и ги вдига, за да отидат на полето. „На нас, малките, ни бяха направили кошнички от шперплат с дръжчици. (...) Събирали сме окапали плодове за пектин, за сушене, а като станахме по-големи, помагахме и при брането на доматите – да си изкараме парички, за да си помогнем за училище”, разказва Стефка Делкинова в книгата за стария Прослав. В стопанството идват да помагат чужденци и евреи студенти, които тук карат стажа си, преди да отпътуват за Израел.
В стената на административната сграда е написано на дъска кой какви задължения има за деня. От Англия пристига малък трактор, с който вегетарианците орат. В стопанството е имало един-единствен мъжки костюм, с който са се оженили не един и двама кооператори.
През 1943 г. дългът на вегетарианското стопанство към банката е изплатен. Кооперативът е заснет от американска делегация, която прави филм за българското село. Впечатлени са и от това, че добре работещото стопанство има само трима назначени на заплата чиновници – председател, агроном и счетоводител, които също помагали на полето. Всичко останало е било плод на труда на кооператорите.
След Девети септември народната власт не харесва пловдивския вегетариански кооператив и със специално писмо от 27 декември 1944 г. земеделското министерство обявява стопанството за „демонстративно”.
То е често наглеждано от Градския комитет на БКП в Пловдив, а впоследствие е обединено с местно ТКЗС, докато загубва идентичността си на кооператив на вегетарианци толстоисти. Въпреки това в стопанството продължават да се заселват последователи на вегетарианството до края на 50-те години на ХХ век.
