Дълбок поклон пред големия пълководец

Автор: полк. о.з. Иван Колчев

Преди 70 години, на 20 май 1945 г. в Рибарица, в красивата Витска долина на Тетевенския Балкан, в малка вила на брега на р. Бели Вит престава да тупти сърцето на един велик българин – генерала от артилерията Владимир Вазов, командир на непобедимата 9-а пехотна Плевенска дивизия, която обезсмърти името си, нанасяйки  поражение на елитния 12-и Английски корпус при отбраната на Дойранската позиция през септември 1918 г.

Военен гений, талантлив войсководец, личност с ярко военно дарование в съчетание с удивителна храброст и жертвоготовност за свободата на Отечеството, той е една от най-ярките звезди сред кохортата от бележити пълководци и военни дейци на България.
Роденият на 14 май 1868 г. в Сопот Владимир Вазов завършва Военното училище, а през 1903 г. – артилерийска школа в Русия. През 1905 г. специализира във Франция.

На 5 април 1912 г. полковник Вазов е командир на 4-ти артилерийски полк от 1-ва пехотна Софийска дивизия, с който участва в Балканските войни. В Първата световна война е командир на 5-а артилерийска бригада, с която участва в боевете при завоя на р. Черна и Кавадарци, където е ранен. В края на март 1916 г. е назначен за командир на пехотна бригада, а на 2 март 1917 г. поема командването на 9-а пехотна дивизия, която води тежки боеве от р. Вардар до Дойранското езеро.

Военният инженер ген. Георги Вазов, фортификатор от ранга на Едуард Тотлебен, посещава позицията на дивизията и дава наставления на брат си Владимир Вазов и на инженера на дивизията подп. Милтенов относно изграждането на отбраната на тяхното военно формирование.

Дойранската позиция с дължина 14 км започва от р. Вардар и завършва на брега на Дойранското езеро. Отбраната на дивизията се отличава с дълбочина, висока активност и добре организирано взаимодействие между родовете войски, особено между пехотата и артилерията, на свръзките, разузнаването и химическата защита. С желязна воля, целеустременост и труд ген. Владимир Вазов осъществява практически единството от траншейна система, огнева система, организация на взаимодействието и добре обучени части и подразделения с висок боен дух. Така Дойранската позиция не отстъпвала в никакъв аспект на позициите на Западния фронт.

Офицерският кандидат Гео Милев, преводач в 34-ти пехотен Троянски полк, пише: „Небето беше нажежена червена мед, хвърляща кървави отблясъци по околните върхове. Гореше Дойран. Запален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато през целия ден бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде под надвисналите зад Вардара облаци.“

В Дойранската епопея участват и създават творби не само писатели, но и художници, скулптори, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов създава стихотворението „Дъб“ и „Книга за царете“, както и няколко глави от „Видения от древна България“. Вълнуващият нежен лирик Николай Лилиев изготвя за списание „Отечество“ дописката „Нощ над Поленин“.

На Дойранската позиция се сражава подпоручик Сергей Румянцев, ранен през септември 1918 г. Там той сътворява стихотворението „Финал“. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, които изпращат оттам кратки кореспонденции; както и художниците Иван Мърквичка и Цено Тодоров, който впоследствие рисува портрет на ген. Владимир Вазов. Капелмайсторът на дивизията Камен Луков композира марша „Балкански чеда“. Талантливият музикант подп. Александър Морфов предизвиква възхищение със своите маршове. „Когато гърмят топовете, маршовете подменят сонетите.“

През месец юни 1917 г. по инициатива на Николай Райнов в София е открита художествено-индустриална изложба на 9-а пехотна Плевенска дивизия. В статията си за нея Сирак Скитник отбелязва: „Тия безименници, мятащи с една ръка бомби, с другата не подписват ли художествени ценности, тъй значителни, като онези на художниците ни? И странно, че под шибащия оловен дъжд са могли да се родят тия стилни вази, чаши, кани, подковани с мед...“ Отпускарите подаряват на близките си гривни, пръстени, сервизи, цигарета, ножове, прибори, пепелници, направени от шрапнели.

Нощта на 18 септември е ясна, звездна и тревожна. Войниците и офицерите от дивизията са на крак. Звездите гаснат една след друга, някоя красиво се стрелва и пада от небосклона. Разсъмва се. В 4,40 ч. английската пехота преминава в настъпление. По сигнал нашата артилерия започва заградителен огън, но той не спира атакуващите вериги на противника, които, понасяйки големи загуби, го преодоляват и овладяват предните застави пред фронта на 57-и пехотен полк. Със съдействието на артилерията защитниците контраатакуват и след упорит бой ги възвръщат.

Подложен на силен артилерийски, пушечен, бомбов и картечен огън, с неотразимата контраатака „На нож“, противникът, след като дава 700 убити, се отттегля на изходни позиции под закрилата на огъня на своята артилерия.
Английската пехота подновява настъплението, нахлува в предната позиция и развива успеха си на север, изток и запад. Нашите подразделения са обкръжени и подложени на картечен огън от авиацията на противника. Пропуснато е времето за оттегляне на ротите от предната позиция, които след изразходване на боеприпасите са принудени да капитулират. Пленени са 600 войници и офицери.

Противниковите части стигат до главната позиция на отбраната и преодоляват първата линия окопи. Първоешелонните роти излизат от укритията и преминават в решителна контраатака с пушечен огън, бой с нож и ръчни гранати. Веригите на противника в района на връх Кара тепе са разгромени от 17-и пехотен Доростолски полк. Започва преследване на отстъпващия противник. Нищо не може да спре безумството на храбрите.
Себеотрицанието и храбростта на българските войници са поразителни. Ген. Вазов, който следи внимателно развитието на бойните действия, в 8,15 ч. разпорежда две роти от 34-ти пехотен Троянски полк да се изнесат в района на връх Дуб, който се отбранява от 33-ти Свищовски полк, от задържането на който зависи устойчивостта на отбраната на цялата дивизия.

Към обед на 18 септември настъплението на елитния 12-и Английски корпус по целия фронт на 9-а пехотна дивизия от Вардар до Дойранското езеро е отразено с решителните контраатаки на българската пехота.
В 2 часа на 19 септември противникът започва мощна артилерийска подготовка по целия фронт на дивизията, а в 3 часа подновява своите атаки, които се развиват без връзка помежду си и се изразяват в разкъсани удари. Войниците му настъпват по фронта на 33-ти, 17-и и 58-и пехотни полкове. Артилерийският огън забулва в прах и дим цялата позиция. Англичаните овладяват първия ред окопи, но след втория атаката е спряна с артилерийски, картечен, пушечен и бомбов огън.

Отстъпващият противник спира северно от нашата предна позиция и започва да се организира за отбрана. Английската пехота на 12-и корпус, наследница на традициите на пехотата, разгромила Наполеон преди 103 г. при Ватерло, търпи поражение от непобедимата дивизия на достолепния генерал Владимир Вазов. Храбростта на неговите войници и офицери „надхвърли здравия разум“.

На наблюдателния пункт на връх Фурка в 15,30 ч. на 19 септември 1918 г. Генералът написва донесение до командващия 1-ва армия ген. Ст. Нерезов и уведомява съседите си 11-а пехотна дивизия и Планинската дивизия за хода на сражението и за неговия резултат, като отбелязва: „Днес цяла България ще се радва и с гордост и признателност ще споменава своите синове и герои от 9-и артилерийски Севлиевски полк, героите доростолци, свищовци, троянци, плевенци, 57-и и 58-и полк и всички други придадени части, които с небивало самопожертвование проливат кръвта си, за да бранят нейната чест и бъдеще!“

На 20 септември ген. Владимир Вазов получава заповед за отстъпление. Той не знае за извършения пробив при Добро поле. В щаба на 1-ва армия разбира за създалата се изключително тежка обстановка. Войниците вземат оръжието, раниците и снаряжението си и по ходовете за съобщения се оттеглят назад. Позицията, изградена за 2 г. и половина, остава пуста. На 21 и 22 септември английската артилерия води огън по непревземаемата Дойранска позиция на 9-а пехотна дивизия, където вече са останали само духовете на загиналите български войници.

През май 1936 г. ген. Вазов е в Лондон. На гара Виктория тричленната българска делегация е дошла да посрещне ръководители на Британския легион и фелдмаршал Милн – някогашния противник на ген. Вазов. На Симеон Радев лорд Милн казва: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени.“
На брега на Дойранското езеро има паметник, с който е отдадена почит на 14 000 загинали англичани. В камъка са изсечени следните думи: „Те се сражаваха с храбър и достоен противник!“ Това е признание за проявената храброст, доблест, себеотрицание и жертвоготовност на българските войници.


В категории: История , Горещи новини