Спътникът „България 1300“, оборудван изцяло с българска научна апаратура за изследвания в областта на космическата физика, е изстрелян на 7 август 1981 г. И до момента той продължава да е в орбита около Земята
За българската космическа храна и уникалните апаратури за изследване на Космоса, създадени у нас
Автор: Гео Нешев
С голям интерес и вълнение прочетох в един от предишните броеве на „Десант“ великолепната публикация за участието на българския конструктор Иван Ночев в създаването на модула на американския космически апарат, който кацна на Луната.
Неволно се завърнах мислено в деня 12 април 1979 г., когато около 18,30 ч., изпълнявайки своите журналистически задължения, седях в Централната лаборатория за космически изследвания на БАН.
Това бяха минути на изключително изпитание и на непознат до този момент за човечеството подвиг. Минутите, когато се приземиха „Сатурните“ - българският космонавт Георги Иванов и руският му колега Николай Рукавишников.
Няма съмнение, че винаги е интересно и поучително да се хвърли поглед назад през годините, да пробием бариерата на времето и да се „сблъскаме“ с фактите и делата отпреди 36 години примерно.
Така виждаме, че българската космическа наука има своя принос в овладяването не само на Луната, но и на Космоса. И звездният миг на България настъпи именно с полета на „Сатурните“. Те носеха със себе си по шепа пръст от Плиска и от Шипка. И отнесоха в космическото пространство цялата обич на цяла България. За да сътворят 39-ата звездна симфония на земята на българите. За да осъществят мечтата на големия български поет Никола Вапцаров: „...Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък бих търсил в простора далечна планета...“.
Тогава разбрах, че космическият полет на „Сатурните“ е всъщност една величава приказка, която днес разказваме на своите внуци, когато им преподаваме първия урок по героизъм и патриотизъм и ги запознаваме с победите на българския творчески гений.
Космическите завоевания на България започнаха през далечното десетилетие между 70-те и 80-те години на миналия век. Началото бе поставено и доразвито впоследствие в Централната лаборатория за космически изследвания при БАН под ръководството на акад. Кирил Серафимов – председател на Националния комитет за изследване и използване на Космоса.
От едно интервю с него разбрах, че само за едно десетилетие лабораторията е осъществила 18 крупни космически разработки, довели до изстрелването на същото количество прибори и системи на бордовете на ракетите „Вертикал“ - 3, 4, 6 и 7, на спътниците „Интеркосмос“ - 8, 12, 14 и 19, и на две индийски ракети - „Центавър ІІ“.
Изработените в лабораторията и в нейната базова обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора станции за наземни изследвания на естествените оптични емисии от близкия Космос работеха от Куба до Индия, от съветските арктически кораби до гвинейските джунгли. Калибраторите за дистанционно аерокосмическо сондиране на Земята и на нейните ресурси също намираха добър прием в редица страни.
Истинските върховни постижения обаче, не само на лабораторията, но и на цялата ни наука и техника, бяха космическите апарати – от първия измервател на плазмените характеристики на околоземното пространство „П-1“ (с който през 1972 г. България стана 18-ата поред космическа държава, б. а.) до най-съвършените уреди и системи, които летяха на орбиталната станция „Салют 6“. Това бяха електрофотометричната система „Дъга“, многоспектралната камера „Спектър 15“ и апаратурата за психофизиологични изпитания, разработка на Обединения авиомедицински институт, както и специалните капсули за опитно летене и изкуствено нарастване на кристали от серията „Пирин“.
Специално приборът „Средец“ получи много високо признание, което се изрази в покана за излагането му в павилиона „Космос“ на Изложбата на постиженията на народното стопанство на СССР в периода от април до декември 1981 г. Уредът бе изработен от колектив с ръководител ст. н. с. д-р Кирил Златарев и членове Г. Радковски и Е. Пандов и бе предназначен за диагностициране на въздействието на космическите полети върху основни и важни за ефективната и надеждна дейност на космонавтите психофизиологични процеси. Безупречната и безотказна работа на „Средец“ в условията на безтегловност, и то продължително време, доказа неговите високи технически качества и огромните възможности на българската електроника и космическа медицина, съществуващи в онези години.
По времето, когато цялата страна се готвеше за звездния подвиг на първия български космонавт, имах щастието да посетя и Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология към Института по месопромишленост в София и да се срещна с нейния ръководител ст. н. с. Цветан Цветков, к.т.н. От него научих за подготвяните в нея природни дарове от българската земя за аеронавтите и историята на една дегустация в Звездното градче.
„На 2 януари 1979 г. започна подготовката на специфични български храни за космонавтите, които по време на съвместния полет да запазят своите биологични свойства и хранителна стойност. В подготовката участва и ръководената от ст.н.с. д-р Митана Маркова Секция по хигиена на храненето при Института по хранене на Медицинската академия. Като основен метод за приготвяне на включените в набора храни се използва методът на сублимационното сушене, притежаващ съществени преимущества пред всички други известни способи за консервиране на храни. При него бе осигурена крайна влажност до 8 %, което позволява консумирането им в този вид или след добавка на вода.
В продуктовия набор бяха включени: овче сирене, кашкавал от овче мляко, праскови, кайсии и ягоди. Имаше още и два вида конфитюр – от ягоди и малини, лютеница в малки консервни кутии и шоколад на малки блокчета, така че да има възможност да се изконсумират наведнъж“ – поясни тогава Цветан Цветков.
После разказа, че месец преди разговора ни нашите учени посетили Звездното градче и представили на космонавтите там приготвения от тях продуктов набор в окончателно готов вид. „Вашата космическа храна ме върна отново към онова време, когато имах възможност да вкуся натуралните български продукти. Тя ще приближи космонавтите до земните условия на живот“ - отбелязъл тогава руският космонавт Георги Береговой.
„На тази среща – продължи Цветков – бе обсъдено участието на нашата страна в редовната доставка на български специализирани хранителни продукти за космическите полети, и то за по-продължителните от тях“.
Присетих се и за един друг разговор от онези времена. Той се състоя през 1980 г., когато представителят на България в ООН Тодор Бояджиев съобщи в изказване пред Специалния политически комитет по въпросите на мирното използване на Космоса, че по космическия проект „България 1300“ през 1981 г. в орбита около Земята ще бъдат изведени два български спътника.
„Първият от тях – сподели с мен акад. Кирил Серафимов – ще бъде именуван „България – 1300“ и ще носи 12 оригинални системи и уреди, проектирани и изработени у нас. Целта на този уникален комплекс е дълготрайно и задълбочено изследване на магнитосферно-йоносферните връзки и взаимодействия, които представляват своеобразен „мост“ между Земята и Слънцето.
Вторият спътник съдържа три оригинални наши системи и един апарат, изработен в СССР. Той ще подготви нови методи и технически средства за дистанционни проучвания на Земята.
Така че с огромно въодушевление у нас се подготвя важна и впечатляваща научно-техническа инициатива, чрез която и в Космоса ще полети гербът на нашата родина и знамето на нейните изключителни постижения“ – с вдъхновение приключи с разкриването на подробностите академикът.
