Мнозина изследователи, сред които и Деникен, смятат, че на нея е изобразена Антарктида преди да се покрие с лед, но така ли е в действителност
Автор: Димитър Делийски
През 60-те години на ХХ век нашумя името на Ерих фон Деникен заради книгите и филмите му за палеоконтакти на човечеството с извънземни цивилизации, чиито представители идвали някога на Земята. След полета на Гагарин в Космоса в СССР настана бум в издаването на научнофантастични книги.
През 1965 г. Съюзът на белоруските писатели обсъжда доклад на научния сътрудник от Института по литература при АН на БССР доц. В. Зайцев на тема за палеоконтактите. Зайцев представя фотографии на централния стенопис в черквата на манастира „Възнесение Христово” край Дечани, СФРЮ, в Косово – Люлката на Сърбия. Снимките направил студентът в Художествената академия в Белград Александър Паунович.
На фреската се виждат два реактивни летящи апарата в небето от двете страни над главата на разпънатия Христос, управлявани от по един летец.
Деникен включва тези изображения във филма си „Спомени от бъдещето”, който предизвиква фурор в Америка и Европа и смущение сред научните среди. След време се изяснява, че Паунович е участвал в реставрационни работи в манастира и сам е изрисувал пилотите в летящите апарати, които всъщност са стилизирани изображения на Слънцето и Луната според евангелската версия на Разпятието и православния зографски канон.
Сред „доказателствата” за палеоконтактите Деникен включва и старинната морска карта на Атлантическия океан, рисувана от корсаря Пири Реиз (1468-1554 г.) през 1513 г. и подарена през 1517 г. на султан Селим І. Тя е открита през 1929 г. при преустройството на сарая Топкапъ в Истанбул и превръщането му в Музей на турската древност.
Първите изследователи на картата тогава съвсем правилно обясняват всичко по нея, съобразявайки се с нанесените бележки, писани от самия Пири Реиз. През 1933 г. Турция издава 23 500 нейни копия и ги разпространява по света с цел увеличаване на възможностите за проучването й.
След Втората световна война с нея започват ненаучни спекулации, които достигат своя връх в книгите и филмите на Деникен и създаденото от него световно дружество за археология, астронавтика и търсене на извънземен разум – ААS. Американският „картограф” Малори обявява, че е изобразена Антарктида, когато не е била обледенена, за която Пири Реиз не би могъл да знае нищо, въпреки че е прерисувал карта на Колумб, защото и Колумб не е знаел нищо за Антарктида.
Малори е подкрепен от „океанографа” Уолтърс, който пък се чудел как Колумб е установил толкова точно на картата разстоянието между Африка и Америка. Според двамата бреговата линия на Антарктида от картата прилягала на съвременните очертания на ледения континент.
Сензационните резултати на Малори и Уолтърс са повторени от „професора” (всъщност духовно лице) Чарлз Хапгут и неговия „екип от студенти”, които смятат, че някакъв древен мореплавателен народ е картографирал бреговата линия на Антарктида, когато още не е била заледена. Деникен пък смята, че картата е била скицирана от голяма височина в Космоса!
Всички проучвания на древния документ дотогава са били пренебрегнати, включително и собственоръчните обяснителни бележки на Пири Реиз. А той се явява първи биограф на Колумб, като само отбелязва: „Бреговете и островите на тази карта са взети от картата на Коломбо. Наречени са бреговете на Антилия. Открити са от един неверник от Генуа на име Коломбо. В ръцете му попаднала книга, в която прочел, че в края на Западното море има брегове и острови и всички видове метали и скъпоценни камъни.
Коломбо съобщил всичко това на големците на Генуа и им казал: „Дайте ми два кораба, за да открия тези места”. Те му отвърнали: „Безполезни човече, нима може да се открие край на Западното море?”
Коломбо видял, че няма да получи помощ от генуезците, отишъл при краля на Испания и му разказал всичко. Отговорът бил същият като в Генуа. Коломбо продължил дълго да умолява, докато накрая кралят на Испания му дал два кораба и му казал: „Коломбо, ако стане, както казваш, ще те направим адмирал на онази страна”.
Чичо ми Кемал Реиз имаше един роб испанец, който плавал с Коломбо три път дотам. Казал, че Северната звезда малко по малко избледняла и станала невидима, че звездите там са разположени не както тук, а по различен начин. На един остров живеели огромни змии.
Жителите на острова им занесли риба с една малка лодка, испанците се зарадвали и им дали стъклени мъниста. Видели злато на ръката на една жена, взели го срещу мъниста. Казали им, че ако донесат още злато, ще им дадат повече мъниста. Те им донесли още злато. Донесли им и перли. След като натоварили кораба си с тропическото багрилно дърво кампече и взели двама от местните жители, отнесли всичко това на краля на Испания.
Онези хора ходели голи и били като животни, нямали никаква религия. Кралят на Испания изпратил там свещеници, които научили местните как да засяват и жънат ечемик и ги посветили в католическата вяра. Сега тези места са открити и прочути за всички. Имената на споменатите острови са дадени от Коломбо, тъй като той ги открива.
Освен това Коломбо бил велик астроном. Бреговете и островите на тази карта са взети от картата на Коломбо на западния район.
Събрах всичко това от картите на Александър (Македонски). Като приведох всички карти до един мащаб, се получи този краен резултат. Това е така нареченото Западно море, но моряците франки го наричат Маре д`Еспаня, което означава Испанско море. Коломбо открил това море и тези острови и го кръстил Ово Сано (Oceano), което означава Здраво яйце.”
Родителите ми бяха книжари и от малък се снабдих с много географски карти на Земята, по които „пътешествах” и я опознавах. Когато видях за пръв път картата на Пири Реиз, веднага разбрах кой район на Земята е картиран на нея и се чудех, без извинение, на тъпотията на американците и Деникен, които виждаха на тази карта Антарктида, когато не била заледена, пък бреговата й линия била като сегашната.
След завършване на следването ми в Софийския университет успях да се свържа с Деникен и директора на музея Топкапъ в Истанбул с предложение да им разясня картата на Пири Реиз, но и двамата подходиха комерчески към предложението ми и аз го оставих да „втасва” за по-добри години. Те така и не настъпиха, но все пак дойде ред да кажа на хората какво знам. Най-напред обясних на Деникен какво представляват „реактивните летящи апарати с пилоти” на фреската в Дечани и как го е „изпързалял” студентът Александър Паунович – благодарение на това, че имах снимки на фреската отпреди „реставрацията” й.
С биографията на Пири Реиз няма да занимавам читателя – намира се в интернет и в книгите на Деникен. Картата му е обикновен портолан, на който са нанесени особеностите на морето, бреговата линия и пристанищата – портовете, затова се нарича „портолан”. Координатната система е като на всички такива карти – изградена от компасни розетки, всички съединени помежду си с лъчи, които образуват една сложна азимутна мрежа, в която всеки кораб лесно може да определи местонахождението си чрез засичане даже само на една точка от сушата. Портоланите са компасни карти, затова меридианите на тях са ориентирани към магнитните полюси на Земята. Те могат да се разглеждат кръгово от всяка една страна, както му е удобно и нужно на моряка.
Картата на Пири Реиз е богато илюстрирана с човешки и животински изображения (противно на Корана!), но в това отношение не е уникална, въпреки че той е написал на нея: „В този век никой не притежава карта като тази.”
По художествен стил тя се свързва с картата на света, изработена от Паоло Тосканели за Колумб, с която той тръгва на запад към Индия, а всъщност открива Америка. Приведени към еднакъв мащаб, двете карти чудесно прилепват една към друга по бреговата линия на Европа и Африка. По-нататък ще видим и други връзки между двете карти.
Картата на Тосканели я няма в научната литература, но аз я намерих в немското списание „Сигнал”, издавано през Втората световна война на езиците на окупираните страни в Европа. Веднага ще кажа, че картата на Пири Реиз е всъщност картата на Колумб на последната му, четвърта експедиция през 1502-1504 г. Едно просто налагане на съвременната карта на Централна Америка върху картата на Пири Реиз показва добро съвпадение на източните крайбрежия на двете карти от остров Мухерес на север до залива Сан Блас на юг и включва полуостров Юкатан, Белиз, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама.
Самият Пири Реиз пише върху картата си: „Този район е познат като провинция Антилия... Тези брегове са наречени бреговете на Антилия... Имената, които маркират гореспоменатите острови и брегове, били дадени от Коломбо... Бреговете и островите на тази карта са взети от картата на Коломбо.” Да пренебрегнеш ясните указания на самия Пири Реиз и да твърдиш, че на картата му са изобразени Северна и Южна Америка и Антарктида, означава, че си пълен невежа или просто мошеник.
В бележките върху картата има още много ясни и точни ориентири, които ни насочват пак към Централна Америка и Антилия: „Тук има четири вида папагали: бял, червен, зелен и черен.” Всяка енциклопедия съдържа информация за тези папагали и ареала на тяхното разпространение в Централна Америка. На картата те са нарисувани накацали по островите. В Антарктида папагали няма и не е имало, даже когато не е била заледена.
Има потвърждение, че Пири Реиз наистина е ползвал и втора карта на Колумб, на която са били нанесени островите, открити при Първата и Втората му експедиции. И двете са били с различен мащаб и Реиз механически ги е обединил, но е дал две мащабни скàли.
В бележка №ХІV на картата има едно старохристиянско предание за Санто Брендан: „В древни времена свещеник на име Санволрандан (Санто Брендан) пътешествал по Седемте морета и слязъл на тази риба. Помислили, че това е суша и запалили огън върху рибата.
Когато гърбът й почнал да гори, тя се потопила, а те с лодката се върнали на кораба. Тази история е взета от Mappae Mundi”. Когато увеличим рисунката на картата, изобразяваща това събитие, какво виждаме? – ами дамата пуши! Самият Колумб пише за тютюн на 15 октомври 1492 г., а през 1498 г. даже говори за предания, че жените пушат.
Още едно доказателство, което привързва неговата карта към Централна Америка:
нарисуваната антилопа в планините. От петте вида антилопи в света само един вид живее в Америка, и то в Централна Америка. Това е именно антилопата „вилорог”, много точно нарисувана от Колумб и прерисувана от Пири Реиз, който никога не е бил в Америка. До вилорога се намира песоглавец с опашка, седнал на камък и ядящ сферичен плод, приличен на портокал. Тази фигура е доказателство, че Пири Реиз е ползвал карти от библиотеката в Александрия. Най вляво долу в ъгъла е изобразен човек с глава, израснала направо от гърдите. Пири Реиз пише за тези същества на картата: „Тези чудовища са дълги седем педи. Но те са безобидни души.”
В две бележки на картата се споменава името на Никола Йован. Картата му също попаднала у Пири Реиз. От нея той взел острова Исла де Вака (Остров на говедата), който се казва така и сега. Давам и част от Антарктида, изобразена на картата на Пири Реиз. Там е нарисувана една огромна змия от типа на анакондите. Всъщност тя си е нарисувана точно където трябва, защото това не е Антарктида, а Панама и там още има анаконди.
Освен компасна мрежа, на картата има нанесена с друг цвят географска мрежа, ориентирана по географските полюси на Земята, която би могъл да начертае единствен Колумб по онова време, защото само той е можел да изчислява и географската дължина, освен ширината.
Начертани са и всички маршрути за отиване и връщане от Новия свят: два маршрута за отиване през Канарските острови, един за отиване през островите Зелени нос и всички за връщане през Азорските острови. Пири Реиз е поднесъл на тепсия на султана карта на пътя до Новия свят, дотогава известен само на испанците.
Колумб е подписвал по различни тайни начини всички свои карти. Подписал е и тази, прерисувана от Пири Реиз, който не разбрал, че прерисува и подписа му. Колумб е кръстен на св. Христофор, единственият светец, който се почитал от Източната и Западната църква от Северния ледовит океан до Атлантическия. Светецът имал много и разнообразни жития.
Изненадващо католикът Колумб е почитал източноправославното му житие, според което св. Христофор бил варварин от племето на канинеите, т.е. хора с кучешки глави. Казвал се Репрев, не можел да говори и бил изключително силен. Император Деций поискал да му го доведат да го види и едва 200 войника успели да се справят с него. В един град, където епископ бил св. Вавила, той го покръстил и го нарекъл Канис (Куче). Но вместо да залае, той проговорил.
Конвоиращите го римски войници, смаяни от това чудо, поискали св. Вавила да покръсти и тях. На път за Константинопол преминавали през една пустиня и останали без вода. Тогава Репрев-Канис забил тоягата си в пясъка и от дупката бликнала вода, а тоягата пуснала клонки и се разлистила. В Константинопол император Деций се уплашил от кучешкия вид на Репрев и го освободил.
Репрев-Канис се заселил в колиба на брега на една буйна река и се прехранвал от таксата, която взимал, за да пренася пътници през водата, като некръстените покръствал. Когато покръстил вече 20 000 души, дошло едно дете. Репрев го метнал на рамото си и нагазил в реката. Почувствал страхотна тежест, краката му затъвали, едва крачел, с последни сили излязъл на другия бряг, пуснал детето на земята и въздъхнал дълбоко: „Уф, все едно, че пренесох целия свят, много си тежко.” „Не, Репрев, ти пренесе цялата Вселена, защото аз съм Христос. От днес ще се наричаш Христофор” (което на гръцки означава „Носещ Христа”).
Още на първите християнски календари св. Христофор се изобразява с кучешка глава. Такъв може да се види и из старите църкви в Западна България – от Кремиковския манастир до Беласица.
Колумб е нарисувал на картата си на Централна Америка св. Христофор с кучешка глава как е хванал един опашат човек и се готви да го пренесе през една река. Сред обяснителните бележки на картата пише, че там има опашати хора. Така се е подписал Христофор Колумб. Смело може да се обяви, че в музея Топкапъ в Истанбул се пази картата на Колумб от последната му експедиция, прерисувана от Пири Реиз.
