Навършват се 135 г. от рождението на Христо Силянов
Автор: Атанас Коев Националния литературен музей
Преди 135 г. на 28 май се ражда Христо Силянов – един от видните наши участници в Македоно-одринското революционно движение, който с дейността си в останалите под турска власт български земи оставя трайна диря в борбите за тяхното освобождение. Същевременно той се изявява като публицист, историк и поет. Сътрудничи на редица периодични издания, автор е на няколко стихосбирки с патриотично съдържание, пише и за освободителното дело в Македония и Одринско.
Видният българин последователно учи в Цариград, Солун и Битоля. При една от ваканциите извървява пеша със свои съученици пътя от Битоля до София, за да види с очите си свободната „Майка България“. Веднага след завръщането си юношата встъпва в редовете на Македонската революционна организация, като се заклева да се бори за освобождението на останалите под турска власт наши земи.
След като завършва средното си образование, Христо Силянов се записва да следва история в Софийския университет. Дипломира се с отличие като историк и заминава на специализация в Швейцария. Завърнал се в родината си, образованият младеж учителства за кратко в Прилеп – от 1901 до 1902 г.
Когато започва подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, видният революционер се включва в четата на войводата Марко Лерински, след което заминава за Одринско. Тук той участва в конгреса в местността Петрова нива и е избран за негов секретар. По време на Преображенското въстание се сражава с турския аскер при освобождението на Василико и Анхиало.
След неуспеха на бунта се заселва в София, където продължава дейността си за освобождението на останалите под турска власт български земи. През 1908 г. Силянов е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. Непосредствено преди избухването на Балканската война той заминава за Македония с четата на войводата Чекаларов, а след нейното начало предвожда своя чета в района на Костурско.
Христо Силянов се обявява открито срещу въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили, поради което е арестуван и хвърлен в затвора. След нейния край е освободен и постепенно се ориентира към Демократическия сговор. През 1931 г. той е избран за председател на Дружеството но столичните журналисти, като същевременно е и подпредседател на Македонския културен институт.
Видният наш революционер и публицист умира в София на 26 септември 1939 г., като е погребан с необходимите почести като народен поборник. Той ни оставя богато литературно наследство, като псевдонимите, под които публикува творбите си, са: Ружки, Сирак, Спектатор и др.
Силянов за пръв път публикува свои материли през 1898 г. в списание „Ученически другар“, след което редактира списанията „Бум“, „България“, „Сила“ и „Демократически преглед“. Същевременно сътрудничи със свои разкази, статии и фейлетони на редица наши издания от този период – „Ново време“, „Просвета“, „Македонски преглед“, „Македония“, „Народ и армия“, „Седмица“, „Отечество“, „Вардар“, „Илинден“, „Пряпорец“ и др.
Христо Силянов е един от създателите на хумористичния вестник „Българан“. През 1908 г., след отпадането на цензурата в Османската империя той е повикан в Цариград, за да поеме редактирането и издаването на екзархийския вестник „Вести“.
Още като четник той започва да пише стихове, които по своя характер и съдържание напомнят на Чинтуловата поезия. Те постепенно стават популярни в поробена Македония и се запяват от населението, въпреки че нямат висока художествена стойност. Най-известните от тях са „Стружка мома“ и „Бързай, млад войводо“, посветена на Гоце Делчев. През 1903 г. излиза от печат първата му стихосбирка „Тъгите на роба“, като тя е в съавторство с Владимир Ковачев, а две години по-късно се появяа и негова самостоятелна книга със стихове.
След националната катастрофа, сполетяла страната ни, Христо Силянов започва да публикува статии и да издава книги в защита на българската национална кауза. През 1914 г. излиза очеркът му „Един именит син на Костурско – Васил Чекеларов“, нареждащ се между най-сполучливите биографични книги в българската литература. Една година по-късно е издадена книгата му „Сръбско-българският спор и Русия“. След края на Първата световна война той издава „Македонската емиграция и българския национален въпрос“. Походът на четата на войводата Чекеларов, в който участва и самият той, е отразен в творбата му „От Витоша до Грамос“, появила се през 1920 г.
Особен интерес за българския читател представляват спомените на Силянов отразени в книгата му „Писма и изповеди на един четник – 1902 година.“, излязла през 1927 г. В нея авторът, въз основа на водените от самия него записки, пресъздава обстановката при подготовката на въстанието в Леринския край, като обстойно са отразени образите на Гоце Делчев и на други видни участници в революционното движение през този период.
Най-голяма стойност от творчеството на Христо Силянов има двутомното му изследване, озаглавено „Освободителните борби на Македония и Одринско“. В него подробно са разгледани последиците за България след Берлинския конгрес и настроенията в Македония и Одринско след него, първите прояви на народно недоволство, предизвикани от този диктат, както и създаването на Македоно-одринската революционна организация.
В изданието е наблегнато на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и на международния отзвук от него. Същевремно е описано възникването на различни течения в освободителната организация и началото на братоубйствена война в нея. Изследването обхваща събитията до 1908 г., като материалите за третия том остават необработени поради смъртта на автора.
При създаването на това свое произведение Силянов използва документи от тайния архив на външното ни министерсто, публикации от периодичния печат в страната и в чужбина, както и спомени на съвременници. Голям интерес представляват портретите на Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов, Петър Тошев, Георги Петров, Борис Сарафов и други видни дейци на македоно-одринското революционно движение.
В средата на 30-те години на ХХ век са отпечатани „Спомени от Странджа“, в които революционерът публицист подробно описва дейността си в този край, както и събитията, свързани с Преображенското въстание от август 1903 г.
Именитият българин са занимава и с преводаческа дейност, като превежда на български език комедията на Бранислав Нушич „Тъй трябва да стане“, разкази на Анатол Франс, както и стихове от К. Бълмонт, А. Фьодоров, К. Мюлер и др.
Със своята революционна дейност и творчество Христо Силянов допринася в значителна степен за отстояването на българщината в останалите под чужда власт български земи. С оръжие в ръка той се сражава за свободата на Македония и Одринско, а след това чрез публицистиката си запечатва за поколенията събитията и личностите от този героичен период от нашата нова история.
