Все още погрешно се сочи Тулча за родно място на войводата
Автор: д-р Ташо Ташев
На 10 и 11 май последователно отбелязахме 175-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За биографиите на Хаджи Димитър датата и мястото на раждането му никога не са били проблем, докато за неговия „съратник и брат“ Стефан Караджа различията продължават повече от век.
Но не и за родното му село. Честването му там, превърнало се в традиция, е ставало всяка година на трайно установената дата. Въпросите, на които се спираме, не са за подценяване. Видя се какво значение им се отдава и на разгорялата се полемика на страниците на в. „Десант“ за родното място на Паисий Хилендарски, следена впрочем с голям интерес.
В публикациите за Караджата преди и след Освобождението се срещат три различни години на неговото раждане – 1840, 1842 и 1844 г., а в два отделни случая още две 1852 г. и дори 1864 г. Последната се появява в биографична книга, което може да е само печатна грешка.
Това разноезичие и двусмислие е пречело да се честват и в национален мащаб и кръгли годишнини от рождението на Караджата, да не се появи нито ред в пресата или да се чуе нещо за него и по другите медии.
Тази биографична неяснота е ощетявала естествено откъм признателност и зачитане националния герой и войвода, иначе достатъчно известен, за когото съществуват стотици публикации в периодичния печат, възпят по неповторим начин от Вазов в „Епопея на забравените“, в стихове на добруджанската поетеса Дора Габе, в повести, пиеси и романи, с издигнати паметници на много места в страната и с населени места, носещи името му.
Но откъде тръгват нещата за съществуващото разномислие по отношение рождената му дата, след като вярната може да бъде само една? Най-напред погрешната дата за раждането на Караджата съобщава в „История Болгаръ“ (Одеса, 1878) Константин Иречек. Той пише, че Стефан Караджа е роден през 1844 г. Сведенията си събира от съвременници на войводата, но се оказва, че те не са съвсем точни. Иречек допуска и втора грешка, като уверява читателите си, че Караджата е роден в гр. Тулча, Северна Добруджа.
Друга погрешна дата намираме в книгата „Четите в България...“ на изтъкнатия наш общественик, ненадминат публицист и писател Захари Стоянов, появила се на бял свят през 1885 г. и претърпяла няколко издания. В нея посочва, че Караджата се е родил между 15 и 20 май 1842 г. Сведенията си и той събира от четници и съвременници, но не и от преките родственици, някои от които са все още живи.
След публикуване на книгата за четите посочената от Захари Стоянов рождена дата отново се възприема безкритично, някак си по инерция, без собствено проучване, от значителен брой автори, между които Хр. Македонски, Стилиян Чилингиров, Хр. Вакарелски, Б. Ангелов, В. Георгиев и др. Въпреки че още през 1888 г. се появяват в ръкопис (част първа) записките на добруджанеца Балчо Нейков Дяков, озаглавени по-късно като „Факийско предание. Сбирки от народния живот за праотците на войводата Стефан Караджа,“ в които той посочва вярната дата на раждането – 11 май (стар стил) 1840 г.
През 1887 г. Балчо Нейков се озовава в родното село на Караджата Ичме, тогава към Лозенградска ка(а)за, посрещнат изключително сърдечно от ичменци. Заклан е едър ялов добитък и направен курбан на мегдана. Балчо поставил дървен кръст
в двора, където е била бащината къща на Караджата. Разказал и крайно интересни случки от съвместния си живот със Стефан в с. Потур (дн. Пандуру), Бабадагска околия, Тулчански санджак (окръг).
След като загубва майка си, Стефан е приютяван за дълго у семейство Нейкови. Между двете момчета възниква искрено и трайно приятелство. Балчо е с една година по-голям. Изключено е между двамата да не е ставало дума кой, кога и къде е роден – Балчо на 18 май 1839 г. в Айбунар, Мачинско, а Стефан на 11 май 1840 г. в с. Ичме. Тази рождена дата Нейков научава и от бащата на Караджата, който разказва, че на другия ден след раждането на Стефан (12 май) станало и неговото кръщаване. Ще добавим: в Ичменската църква „Успение Богородично“, вече с 252-годишна история, действаща и до днес, нуждаеща се обаче от основен ремонт, укрепване и спешна реставрация на иконите. Запазен е и купелът, в който е кръстен бъдещият войвода.
През 1889 г. Александър Теодоров Балан, бъдещият академик, прочита Балчовите записки и остава смаян от многобройните исторически сведения, които се съдържат в тях, и подготвя студия за периодичното списание „Българско книжовно друество“. Така за първи път стават достояние на обществеността новоиздирените от Нейков биографични данни за Стефан Караджа и неговото родословие. От своя страна, и Нейков излиза със статия в сп. „Светлина“, бр.2, 1892 г., озаглавена „Войводата Стефан Караджа“, утвърждавайки се като негов пръв биограф.
Три години по-късно ще имаме още едно неопровержимо доказателство за точната рождена дата на Стефан Караджа. Двете му сестри Търна и Пена посещават през 1895 г. родното си село Ичме, вече с ново име – Стефан Караджово, не само да видят как изглежда то след половинвековна раздяла с него, но и да продадат изоставения от баща им имот (ниви). А той е изоставен поради това, че баща им Тодор Димов Търнин е принуден да премахне един турчин злодей от съседното село Исуфлар (не съществуващо от 1896 г.), който при честите си „гостувания“ в Ичме, наред с другите си зулуми, задирял моми и невести, като се опитал да посегне и на семейната чест на Търнени.
Тодор имал и други пререкания с него и поради опасност от разкрития, както свидетелства и Пена Тодорова, семейството било принудено да напусне незабавно Ичме, тръгвайки за далечна Добруджа.
С част от получените за земята 520 златни лева сестрите издигат в двора, където е била къщата им (в самия център на селото) паметник на своя брат, загинал за свободата на България. След Освобождението този паметник трябва да е първият или един от първите в страната ни на революционер от ранга на Караджата.
На него пише: „В честъ и споменъ на покойний ни съселянинъ Стефанъ Караджата, българский поборникъ, род(ен) на 11 май 1840 г. в с.Стефан Караджово (Ичме), умрълъ на 1868 г.“. Надписът е върху релефно издялан кръст. По-надолу е очертано знаме, на което е написано „Свобода или смъртъ“. Следва елипсовидна рамка, в която релефно е дадена фигурата на Караджата в цял ръст, с пушка през рамо (по известната негова снимка). Най-отдолу четем: „Поставенъ в 1895 г. по инициатива на Търна Тодорова), сестра на Караджата“.
Търна е родена през 1832 г., т.е. когато се ражда брат й Стефан, тя е вече 8-годишна и не е могла да не знае годината на неговото раждане. Подготвеният текст за паметника очевидно става с нейното непосредствено участие. Тогава тя е вече на 63 години, а сестра й Пена на 52. Мемориалът е изработен в дюкяна на Стоян Г. Турлаков от майстор Паскал от гр. Каваклии (дн. Тополовград), с прозвище Пчелата. До 1959 г. всички тържества, посветени на Караджата, са ставали пред него, до построяването на новия му паметник на площада, засега най-монолитния и най-внушителния в страната.
Може да се очаква, че след толкова неоспорими доказателства за точната рождена дата на Стефан Караджа още от края на ХІХ в. различията ще бъдат бързо преодолени. Но това не става. Те продължават да съществуват през целия ХХ в. И дори да се множат. Може Балчо Нейков и близките на Караджата да са си казали думата по въпроса, аргументирано и точно, но друго е да се опреш и използваш казаното от такива авторитети като Иречек и Захари Стоянов. Така се стига до появяването на погрешната 1842 г. върху новия паметник на Караджата в Русе, открит през 1968 г., коригирана след намесата ми с материал във в. „Отечествен фронт“.
Като историк, тръгнал за по-високо образование от родното място на Караджата и вече работещ в един от най-престижните музейни институти в столицата, изпитвах непреодолимо желание да се намеся още по-активно с публикации в централния печат, със семплото може би заглавие „Кога е роден Стефан Караджа“? От една страна, да се затвърди истинската рождена дата на 11/23 май 1840 г. И от друга, да се привлече вниманието по въпроса и на най-авторитетното историческо списание „Исторически преглед“, както и стана.
И това ставаше все по-наложително, защото започнаха да се подминават и кръгли годишнини, без да се появи в централния печат нито ред за Караджата.
Рожденият ден на Караджата се честваше ежегодно само в родното му село Стефан Караджово, но не на 23 май (нов стил), а на 24 май, заедно с празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, когато бе и съборът на населеното място.
За този троен празник ние, тогавашните ученици, дълго се подготвяхме по специална програма. Предния ден отивахме в близката гора, за да се върнем оттам с божури, синчец и други цветя, с които изплитахме венци и ги поставяхме около портретите на св. св. Кирил и Методий, Стефан Караджа и други възрожденски дейци.
След вълнуващо тържество, с участието и на много гости от близки и далечни села и градове, започваха пехливанските борби, посветени на Караджата, прочут борец по цялото „Добруджанско кьоше“ (по думите на Захари Стоянов), с участието и на борци от областта. Това ставаше в центъра на селото, на затревения терен (някогашната Русева бахча), днес парк за разходки и почивка.
Паметното ще остане за стефанкараджовци и многобройните гости тридневното честване през 1968 г. на 100-годишнината от стъпването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на родния бряг и водените от нея епични боеве срещу многократно превъзхождащия по численост и въоръжение противник – башибозук и редовна турска войска. За моя милост беше изключителна чест да занеса за участие в тържествата оригиналното знаме на четата, участвало в боевете й от Караесен до Бузлуджа, спасено от втория знаменосец Хр. Македонски (първия загинал в битката при Канвъдере), която светиня днес се пази в Националния военноисторически музей.
За да приключа с основната тема, ще добавя още, че различията с трите рождени дати на Караджата затрудняваха в голяма степен и издателите на настолни календари. Но и те му намериха лесното, като не отбелязваха нито една от тях. С това се пречеше да се създаде една по-трайна традиция за честване рождения ден на Караджата в национален мащаб, каквато имаше отдавна за честването на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и др.
Днес въпросът с настолните календари не стои по-добре в сравнение с миналия век. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ такива календари, доколкото ги има, не се получават, тъй като това не са книги, вестници и др. Там в почти всяко помещение има стенни календари за 2015 г., но за 175-годишнината на Ст. Караджа няма нищо отбелязано срещу датата 11 май или срещу 23 май (н.ст.). 11 май е отбелязан само като ден на светите равноапостоли. Изключение се прави в Националния календар за годишнини и събития и в интернет страницата на Министерството на културата, раздел „Годишнини, исторически личности и събития“. Но достатъчно ли е това, особено когато става въпрос за честване на една кръгла годишнина?
А известно ли е на широката общественост и по-специално на учащата се младеж неговото родно място, носещо името му от 1889 г. Така, както се знае например къде са родени Раковски, Хаджи Димитър, Левски, Ботев, Бенковски и т.н.
Импровизирани анкети в горните класове на столични училища показаха, че учениците нямат отговор. Само в отделни случаи някой от тях отговаряше, че той е от Тулча. И как би могло да бъде другояче, след като и в някои учебници по история от 50-те и 60-те години на миналия век най-вече, за родно място на Караджата се посочваше добруджанският дунавски град Тулча. А той отива да живее там със семейството си, когато е вече на 14 години.
Понякога в редки случаи наистина, същата грешка се допуска и в иначе солидни издания, автори на които са историци. В поредната например „История на България“, излязла от печат през 1993 г., четем на стр.335, че Хаджи Димитър е от Сливен, а Стефан Караджа от Тулча. Трудно може да се установи дали това не е някакво подвеждане по Панайот Хитов, който в издадените през 1872 г. в Букурещ спомени пише, че Караджата е от Тулча, вероятно защото е знаел, че подгоненият от турската власт Стефан Караджа забягва в Румъния от Тулча и затова е смятал, че той е родом от този град.
175 години ни делят от рождението и 147 от подвига и смъртта на Стефан Тодоров Димов – Караджата. Можем ли вече да твърдим, че Стефан Караджово е достатъчно известно като негово родно място поне колкото това, че в Медвен е роден Захари Стоянов?
Стефан Караджово се намира в югоизточната част на страната, доста отдалечено от градските центрове – от Елхово на 25 км, от Ямбол на 44 км и от Бургас на 71 км. Писмени сведения за възникването му има от ХVІІ век. От 1763 г. то ще е вече и с църква, единствена и за други села.
Ичме (Стефан Караджово) възниква като чисто българско село. Преброяването на населението му след съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. сочи, че от всичките 747 жители, българи са 731, 4 гърци и 12 цигани (4 мъже и 8 жени). И нито един турчин.
През 1889 г. с княжески указ Ичме е преименувано на Стефан Караджово – първото село в Къзълагачка (Елховска) околия, което сменя турското си име.
След 1934 г. населеното място става община с четири съставни села – Голямо Крушево, Поляна, Оман и Деница и за известно време и Камен връх, управлявана в продължение на 10 години от кметове юристи. По данни от 1937 г. в Стефан Караджово вече живеят 1715 души.
Причините да не се знае, че то е родно място на именития войвода, са няколко. Първо, всички ежегодни тържества, посветени на Караджата, ставаха някак сами за себе си, без задължително да им се даде необходимата гласност чрез централния печат, радиото, а след това и чрез телевизията. Смяташе се, че кратките информации в местната преса са достатъчни, за да достигнат и до други краища на страната.
Второ, Стефан Караджово е прочуто от край време с лечебните си минерални води, бликащи от два извора – единият в селото, другият извън него, на около половин километър от крайните къщи.
Затова и през 1978 г. в него беше построен балнеосанаториум. С него родното място на Караджата беше напът да се превърне в целогодишен курорт с национално значение и така да става все по-известно в цялата страна. Но той функционира само в продължение на 15-16 години и към средата на 90-те години на миналия век беше залостен и фактически престана да съществува в продължение на цели 20 години! Едва през 2014 г. 4-5-етажната му сграда, заедно с още 10 постройки към нея, бяха продадени на частно лице за... 550 000 лв. което заедно с местния арендатор се задължава да приведе в действие бившия балнеосанаториум.
Още с пускането в действие на водолечебното заведение започнаха да го търсят стотици хора от цялата страна. Много от тях за първи път научаваха, че селото е родно място на легендарния войвода Стефан Караджа. Познанията им за него се разширяваха и чрез посещението на намиращата се на близо едноименна къща музей, където слушаха увлекателните разкази на екскурзовода на обществени начала Иван Ташев Попов, автор на книгата „Проучване върху рода на Стефан Караджа по бащина линия“.
