Сивите клетки, суетата и театралността присъствали в арсенала на най-великия български детектив
Автор: Борис Цветанов
Отново ще разплитаме тайни. Днес ще си поговорим за най-големия за всички времена български детектив Пане Бичев.
Властелинът на тайните Михаил Топалов ни го престави като колоритен патриот, който измива срама от лицето на България пред Интерпол и света. И други са писали за него. Но само един стигна до самата му същност, и то със седем думи – писателят Андрея Илиев (какъв психоаналитик, Господи): “Той като Поаро използва малките сиви клетки“.
Пане Бичев прекрачва полицията всъщност десет години преди появата на „Тайнственото убийство в Смайлз“ на Агата Кристи. Но сякаш Кралицата на криминалния жанр е използвала нашия човек за прототип.
И двамата работят не с патлака, а със сивите клетки, и двамата са суетни, и двамата не пропускат възможност да театралничат, особено когато демонстрират неочаквани успехи, и двамата залагат смело на новости.
Пане (Петър) Бичев е роден преди 130 години в Ихтиман. Според Мишо Топалов майка му била най-голямата красавица из Софийското равно поле. И той бил хубавец.
Назначен е за секретар в полицията през 1910 г. И тогава, както и сега, в съдебната и криминална сфера няма разлика, ситуацията е две капки вода: корупция, „ние ги хващаме, вие ги пускате“, само една десета от изправените пред съда получават присъди, неадекватни доказателства, задкулисие...
Веднага му дали да снеме данни от заловен арестуван мъж със съмнение, че е удушил млада жена. Той е неспокоен на стола – невинен демек. Прави причудливи движения; кракът му изтръпва – нормално за набеден, току се изправя, раздвижва крайника си, после сяда успокоен... Има алиби, а обискът не дава никакъв резултат...
Докато текат полицейските процедури с арестанта вън от кабинета, Пане отмества бюрото и в праха открива прясно нанесло се парче от седефено копче на дамска блуза.
Взима силна лупа и веднага отива на местопроизшествието. Под насмешливите погледи на „старите кокали“ младият полицай проверява милиметър по милиметър. И открива другата половина на копчето. След което кани красноречиво неверниците в полицията.
Вкарват арестанта. Довеждат го до бюрото. Там има кърпичка, покрита с вестник. Бичев театрално махва вестника. В кърпичката са двете парченца от седефеното копче, неиздържало на агонията на момичето. Убиецът рухва на пода. Ръкопляскания. Коренна промяна на отношението у колегите. Поклон!
Голямото театро обаче е след три-четири дни. В селото на баща му се явил крадец. Заизчезвали кокошки, пуйки, патици... предишния ден – дори цял кошер, който намерили в края на селото – без меда, то се знае.
Пане пристига и нарежда: „Кмете, всички мъже - на мегдана! Жените около тях“! Колко му е. Идва „софийския полицай“: маса, стол, от стола - на масата, иронична усмивка: „Съселяни, бива ли за дребни неща да ме безпокоите?! Ами той си е пред вас и всички го виждате – на каскета му има плеча“. Мигом Гюро циганина инстинктивно махнал с ръка към каскета!
В полицията Пане избира контраразузнаването. Обществена безопасност.
От Цариград наш разузнавач съобщава, че четирима анархисти – терористи от класа, членове на организация „Червените братя“ с база Солун, тръгват за България да убият цар Николай Втори при посещението му за освещаването на храма „Александър Невски“.
Убийците са изпуснати от българската полиция още във Варна. Пане тръгва по следата.
Десет дни от него няма ни вест, ни кост. Шефът му вече го е „отписал“, когато същия ден получава телеграма от Горна Оряховица: „Пратете камионетка!“
В контраразузнаването най-важното е чакането и още по-важни: светкавичните действия в необходимия миг. „Този агент – ще признаят терористите по-късно, работеше толкова умело и с такъв талант, щото ние не подозирахме нищо, докато не бъдем изненадани и заловени. Не ни остана и секунда време да измъкнем револверите...“
Не липсват и модерните днес екшъни. Бихме казали „българските Бони и Клайд“ четвърт век преди американските. Всичко започва с изчезването на пръстен с голям скъп диамант от витрината на бижутерията „Диамантеният крал“.
„Опиши ми последните клиенти“, иска Пане Бичев от собственика. Сред тях – елегантен мъж и жена, представителни, дамата – с чадърче на шнурче. Открити са. Оказват се провинциални артисти без работа, дошли да търсят такава в столицата.
Следва нов обир. Същата следа. Пане иска връщането на артистите в родния им град. Кражбите секват. Докато обмисля по-сетнешни действия, се извършва нов обир. Вече в стил: „Портмонето или живота“: мъж с бомбе, високо вдигната яка, револвер, фъфлещ със заплашителен глас. Обран е секретар на чуждо посолство. Още същата вечер-касиерът на келнерското сдружение. Голяма сума пари.
Справка сочи, че „провинциалните артисти“ не са в града си. Тутакси е разпространена снимка на мъж сред столичната полиция. Делото е наречено „Фантомът“. Пане обикаля магазините за оръжие, показва снимката, в един магазин човекът е разпознат.
Посред бял ден полицаят Ибиш го открива, изгубва, застава до вратата на кафене „Булевард“ на „Мария Луиза“, прозвучава изстрел, бомбето му е пробито.
Пане е наблизо, тича след стрелеца. Скрива се в новострояща се сграда край двореца. Започва престрелка. Измъква се. Преследване до фабрика „Македония“. Два часа престрелка. Набег на Пане. Юмручна битка. Арест.
И още, и още...
Случаите на Пане Бичев ще бъдат описани в специален сборник. Ще има славата на великия руски детектив Иван Путилин, който от истински герой се превръща подобно Пинкертън в САЩ в литературен, персонаж на стотици книжлета.
Но у нас винаги е имало само идиоти, не и Достоевски, а и няма ненаказано добро.
След Междусъюзническата война за известно време Пане е уволнен от полицията. Не свива знамената. Открива първото в България частно детективско бюро. После е върнат на работа.
В голямата битка с комунистите през 1924-1925 г. Пане Бичев е Обществена безопасност и Обществена безопасност е Пане Бичев. Шест години след събитията ще опише единствената голяма и до днес истина. Тия две книги ще му изядат главата.
Сред другите нововъведения, които Пане прави, е първо у нас използване на следово куче и подслушване на запис на устни доказателства, придобити тайно чрез магнетофон. Идеята му идва, след като вижда донесения след преврата на 9 юни от Атанас Буров магнетофон от чужбина.
През 1931 г. държавата урежда на най-заслужилия полицай тържествен двадесетгодишен юбилей. Пред политици, колеги и журналисти Пане посочва натрупания капитал: куп ордени, медали, отличия, ленти, грамоти... и купчина призовки за неплатени сметки. „Прибавете и разклатеното ми здраве, което кърпя всеки ден“ - казва той.
В полицията ще работи още една година. Ще напусне като винаги е бил втори човек, при все, че само с мръдване на пръста е могъл да стане първи. Но се знае: втората цигулка по-дълго свири!
Девети септември като че ли го отминава...
Арестуван е през един мразовит ноемврийски ден. Никой никога не чува повече за него.
Денят странно съвпада със завръщането от Москва на група емигранти, „герои“ на април 1925-а. А тъкмо Пане Бинев се е занимавал с разкриването на нелегалните апарати на комунистите във връзка с атентата в църквата „Св. Неделя“ от това време, които осветлява в книгата си „Навечерието на атентата - Велики четвъртък 1925 г“.
