Аз очаквах четирима приятели и колеги-фенове завинаги на „Левски“. Те дойдоха. Викаха и подкрепяха любимия си отбор. Видяха. Не победиха, но нищо не счупиха.
Автор: Веселин Максимов
Защото са почитатели до смърт на отбора. Не са малоумни простаци, за които подкрепата означава напиване до безпаметност и пеене на фашистки химни, с изпружена под прав ъгъл напред дясна ръка. Знаят, че това е поздрав от Римската империя, изплагиатстван от Адолф Хитлер.
Но не за тях ми е думата. А за хилядите със сини фланелки на любимия си отбор, които много преди мача за Купата на България унищожиха несметни количества ракия, мастика, водка, бира и още каквото се сетите.
За боклука, който оставиха след себе си в хубавата Морска градина на Бургас, изобщо няма да споменавам. Нормално е. Във всеки град, събиращ хора за такова спортно или културно събитие, това е напълно нормално. Някой се напил, хвърлил си бутилката, не е болка за умиране.
Събуждал съм се в Каварна след последната нощ на тамошния хевиметъл фестивал. Неприятна гледка. Която хигиенните служби от ранно утро поправят. В Бургас, на финала за Купата на България, беше много, много по-различно. Унищожени химически тоалетни на плажа.
Разбити и унищожени будки за сладолед по крайморската алея. Само и защото… са оцветени в червено. Чудя се дали мъртвопияните фенове реагират като бик на червено. И не искам да го повярвам.
Изпратих моите приятели до входа на стадиона и недвусмислено им заявих, че тази гледка ми е неприятна. Цесекар съм, ако досега не сте знаели, но еднакво ненавиждам всякакви простащини, дело на цесекари и на левскари.
„Лазур“ е в хубав, сравнително тих и приятен бургаски комплекс със същото име. На няколко десетки метра от него са жилищни блокове. Хората бяха замръзнали, затворили всички входове и прозорци, силно уплашени от бомбите („бронз-миниум“- ки от моето далечно детство, не можах да повярвам, че все още някой ги прави, много са опасни) и бесния вой „Ще ви е.ем, ще ви бием, ний сме шампиони!“
Ако гледате телевизия, знаете края. Сензационно изгубиха, защото бяха мъжки надиграни. И изпотрошиха, като египетски скакалци, 800 седалки от стадиона. Хвърлиха ги на пистата. Такава им била традицията. Когато губят, да унищожават всичко около себе си. Хилядите фенове на българския футболен отбор, който носи името на национална легенда. Показателно е.
На следващия ден изпратих моите приятели със сини фланелки и сини души. Които нищо не счупиха, не псуваха, не отправяха ужасни клетви към „Черно море“, носител на Купата. Обещахме си да се видим друг път, при други (доста по-приятни) обстоятелства.
Смяхме се на техните неволи да си намерят свястно заведение в Бургас, в което късно да вечерят (това е съвсем друга тема) и се разделихме. Като непримирими противници. Те харесват „Левски“, аз ЦСКА. Показателно е.
Но погромът от пияните простаци остана. И това е показателно.
