Дори в най-наг-лите си спомени „народните синове“ подминават опитите си да бъде убит Данаил Крапчев
Автор: Борис Цветанов
Не популярна книжка, а само в спомени за архива на ЦК на БКП симпатягата Иван Буруджиев, мязащ повече на селски ергенин говедар, отколкото на Карлос Чакала, отбелязва: „В началото на месец март 1943 г. Славчо Радомирски ми постави задача да организирам акция по ликвидирането на редактора на вестник „Зора“ Данаил Крапчев“. Но да не му придиряме – не мога да пиша, че ще бъде генерал от БНА, това наляво и надясно го плещи дъщеря му, която така и не разбирам като каква обикаля телевизиите.
Е, ако трябва да му се даде генералско звание за дейността му на „народен отмъстител“, то ще е генерал на страхливците – в „спомените си“ (ЦДА, сп. 2434) традиционните за тая категория индивиди лъжи вонят на всеки ред: „Имаше много голяма охрана, много бдителна – от дома до редакцията и обратно ходеше обкръжен от охранители и в средата“. По онова време царят не дава и дума да се чуе да има един охранител, министърът на външните работи има за 24 часа един охраняващ полицай и когато трябва – един надничар...
На Иван Буруджиев е придадена и една прегоряла мома – Здравка Кямилева, но в деня на акцията на вездесъщия терорист той се оказва сам, най-сетне – дори и без патлак. Денят е 23 март. Крапчев минал на метър от него, тюх да му се не види! Но млъкни сърце, току отнеме оръжието на някой пишман охранител – тръгва нашият човек след обекта.
Никола Крапчев, племенник на Данаил, директор на печатницата „Преса“, докладва: „Забелязвам лице възниско с балтон с мастилен цвят, кафява шапка, керемидово червено шалче, внимателно следи нашата група, варди дебнешком, усъмни ме, изостанах да го наблюдавам“ (ЦДА ф.2124, оп.1, а.е.2838, с.29). Непрофесионалистът се усъмнил в Буруджиев, какво да кажем за професионален полицай?! Прочие и полицаите не били стока – при обиска на споменатата Кямилева полицаят вижда книгата „Как се каляваше стоманата“ и пита: „Ти нали следваш медицина?“, „Да“, „Хм... Че тогава за какво са ти книги за металургия като тая за стоманата?“ Това не е виц!
Никола Крапчев не знае какво да прави, докато групата (Данаил и редактори) продължава, оня след тях, се мярва полицай. Останалото е процедура. Но не и за бъдещия генерал: „Тълпата полицаи се нахвърли от двете ми страни-униформени и цивилни...“
Ха, стига толкоз... Но ще отбележим, че у дома при обиска се намират и 328 000 лева –заплатата на топченгето на България Никола Гешев за шест години.
Време е да видим кой е Данаил Крапчев в очите но борците за свободата. „Главен редактор на правителствения официоз „Зора“, отровното перо на този мерзавец и садист фабрикуваше неуморно всевъзможни вестникарски пасквили, които насищаха със змийска отрова политическия климат“ – забележи, читателю, това пише в тритомника на Цола Драгойчева, книги, които и досега са Библия за една категория историци и всичко там се смята за меродавно.
А Бабет Соня лъже като ломски циганин: „Зора“ не е официоз, многократно е пред конфискация, Данаил Крапчев – често интерниран, пише не пасквили а анализи, за които използва „Асошийтет“ и „Юнайтед“ прес. За което води люти битки с правителство и особено с германски представители у нас. Стигало се е да пъди такива: „Вън! Това е независим вестник!“
Има опити да го потулят, но като знаят характера му – непряко. Станало с предложение германско представителство да поеме разходите му за телефонни разговори с чужбина, на което отговаря –„Вестникът ми е достатъчно богат, печеливш, мога да плащам хонорари на кореспондентите си където и да било по света...“
И като е станало дума за хонорари, ето и нещо, което не е лошо собствениците на вестници у нас да го знаят. „Зора“ е дал хонорар за всеки ред. При това – ето пример: за „Чифликът край границата“ Йордан Йовков получил 50 000 лева (относителна покупателна стойност на около 20 000 лева днешни пари). За Чудомир – пише, не пише, всеки месец си имало по 6-7 000 лева. „Ама Данаиле, нищо не съм дал...“, Ще дадеш“ –махва с ръка главният. Когато научава, че Никола, синът на бившия му другар от Балкана Йонко Вапцаров, е без работа, казва: „ Да мине край редакцията, да остави нещо, хонорара – готов!“
Той никога не е бил германофил, борил се е в защита на евреите, още от 1933 г. е настоявал за възстановяване на дипломатическите отношения с СССР. Най-сетне във времето, в което Буруджиев запретва ръкави да го трепе, Крапчев пише изключително обективни статии за Източния фронт, пророкувайки падането на Румъния и идването на нашия ред.
Данаил Крапчев е роден на 15 декември 1880 г. в Прилеп. Слабичък физически, още двадесетгодишен хваща гората и е четник с Йонко Вапцаров, после списва с Яворов нелегалния вестник „Дело“. Организацията го отвежда в София, където работи за „Илинден“, „Отечество“ и „Родина“, започва да издава вестник „Вардар“. През Балканската война отново е четник, участва в сражения, в Солун издава вестник „Пряпорец“, праща дописки във военните печатни издания... През 1919 г. основава българския „Таймс“ – вестник „Зора“.
И този човек минав за мерзавец, вреден за България!
Връщаме се към оня, който трябвало да отърве любимата си родина от чудовището. Издържал, що издържал на полицейските лаф моабети, Буруджиев решава, че за да отърве инквизициите, може да си позволи да проговори, убеден, че „другарите вече са взели необходимите мерки“...
И пее ли пее. За което е възнаграден с екскурзия до концлагер, там – кеф 200 дни и натирване на свобода без документи, само с бележчица да не прави зулуми. Тук другарите му явно не го щат, та го съветват да си остане легален, докато потрябва.
Сега с ликвидирането на Данаил Крапчев се заемат други. Пръв сред равни е Гуджо със светското име Никола Драганов. Той решава да се влезе в редакцията и да се трепе. Но за това пък трябвало бомби, гранати, револвер, в една шахта... 9921 лева в джоба. Когато организира убийството на Сотир Янев.
„Тогава с Крапчев се заеха други бойци“ – пише неотразимата Цола Драгойчева. И допълва решението: „Продажният слуга на перото трябваше да бъде причакан да излезе от редакцията и нападнат“.
На ъгъла „11 август“ и „Стара планина“ физически слабичкият 63-годишен мъж е нападнат от две мутри, които за ефикасност измъкват пред бореца срещу султана остри ятагани. Имат си в другата ръка и по патлак, но те са садисти. Без да са го мислили, ще сродят Крапчев със Стамболов. И удрят като предшествениците си от Батак. По лицето, по врата, тила, рамото, тялото... Наоколо жените плачат, пищят децата...
И се случва наблизо истински мъж, подофицерът Христо Иванов Калчев от Попово (той ще плаща за героизма си след Девети септември). Измъква пистолета, стреля първо във въздуха, после го насочва към единия – достатъчно оня да побегне, появяват се и полицаи... Започва традиционно преследване.
Но предадено от Бабет така: „Всевъзможни чиновници и многобройна полиция се втурнала след народните бойци като диво стадо“. Притиснати, един се опитва да се зарови в куп кюмюр, самоубива се, другият е убит. Не ни трябват имената им...
Баба Цола: „Мерзавецът се отърва само с леко нараняване без опасност за живота“ – пълна лъжа. Нито е било леко, нито е било без опасност.
Данаил прескача трапа само благодарение на изключителните и навременни грижи на лекарите. Но не се връща вече в редакцията. Лекува се в Горна Джумая. Отказва уреденото напускане и за него, и за семейството му в чужбина.
Посреща в града Девети и смъртта си.
Версиите са като за мнозина велики българи – няколко. Ето четири: гонен край гарата с тояги и пребит; една жена разказва пред арестувания от Народния съд Марин Петков: „Убиха го под моя прозорец. Нападна го тълпа с камъни и дървета. Накрая две еврейчета го застреляха...“
Денон Шемтон, народен обвинител, следовател, който още не изсъхнало мастилото на Народния съд е арестуван за рушвети: „Обесихме го с голям кеф в Горна Джумая“; и друг затворник Васил Сеизов: „Данаил бил в карцера, направил си връв от скъсаните от него чорапи, увиснал на гвоздей във вратата на килията...“
Данаил Крапчев. Най-големият рицар на перото на България. Лека му пръст. Вечна му памет!
