„Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски“. Стенопис на Никола Образописов от притвора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в метоха „Орлица“ на Рилския манастир
17 Юни 2015, Сряда
Раб Божи Иван е роден в кюстендилското село Скрино през 876 г. Ръкоположен е в свещенически сан през 897 г. Не приема обаче догмите на официалната църква
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
и се оттегля в гъстите рилски гори, където създава обител и става монах-отшелник.
Още приживе той извършва много чудеса с Божията благословия и вдъхновение. Малко след смъртта му през 947 г. е канонизиран. Мощите му са пренесени в Средец. При едно нахлуване на маджарите в българските земи, които по това време са под византийска власт, те взимат смятаните за свети мощи на чудотвореца и ги пренасят в своята страна. Най-вероятно по времето на царуването на Иван Асен ІІ, който разширява българската държава във всички посоки, част от маджарските земи също са включени в нея и тогава царят пренася мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново.
Когато през 1393 г. турците завладяват града и го подлагат на разграбване, стигат до малък храм, в който са тленните останки на светеца, но те не знаят това. Но тъй като във всички черкви са открили златни и сребърни утвари, позлатени икони и други ценности, смятат, че и от тук мога да вземат богата плячка. За голяма почуда, когато се доближават на 2-3 м до църквата, ги лъхва силна горещина, а осмелилите се да се доближат до стените, върховете на копията и ятаганите им, докоснали се до тях, се разтапят.
Сред турците плъзва поверие, че храмът е под закрилата на Исая (така те наричат Исус Христос) и повече никой не прави опити да проникне в него. Оцелелите български свещеници обаче спокойно влизат и извършват служби. През 1463 г. обаче той започва да се руши, въпреки че е съграден от монолитни каменни блокове, а покривът му е от олово и калай, като тази сплав се смята за неподвластна на времето.
Вестта стига до крупнишкия епископ Яков и двадесет и три дни и нощи той спи на голата земя до църквата, чакайки знамение от светеца, защото е убеден, че той е предизвикал разрушението. На 24-я ден св. Иван Рилски се явява в съня му с кръст в ръката, който хвърля към небето и се изгубва в него. От висините обаче се спуска бял гълъб и литва на югозапад. Епископ Яков разбира знамението – светецът иска да се върне в своята обител.
Манастирът в Рила обаче е в развалини. Яков събира тримата си синове – Йоасаф, Давид и Теофил, които са богати търговци, и им заръчва да възстановят обителта. Те се заемат с изпълнението на бащината заръка и само след година приключват работа. Но когато епископът идва, вижда, че почти всичко е направено от рилски борове и вместо да ги похвали, ги нахоква.
Изневиделица се появява буря, затрещяват светкавици и подпалват дървените сгради. Яков дава 1 г. срок на синовете си да построят всичко отново, но от камък и зидария. Стотици селяни от околността се включват в градежа с доброволен труд и манастирът е готов за 11 месеца. Вече нищо не пречи мощите на светеца да бъдат пренесени в неговата обител.
Сега обаче турският управител на Търново се възпротивява, защото смята християнския светец за закрилник на града. През 1462 г., когато е имало чумна епидемия по тези места, тя подминава търновци и се смята, че заслугата за това е на св. Иван Рилски. Тогава провождат делегация до Мара султанка, дъщерята на деспот Георги Бранкович, която е първа ханъма в истанбулския дворец. Тя издейства разрешение от султана. В него обаче се казва само, че мощите на светеца може да бъдат пренесени в Рилския манастир.
Българите смятат да тръгнат по най-краткия път Търново-Плевен-Мездра-София-Дупница-Рила. Търновският управител обаче се договаря с тамошните градоначалници да не пропускат шествието. Така, още когато стигат до Плевен, им е забранено да влязат в града. Установяват се на лагер край Долни Дъбник и се чудят какво да правят. Узнал за това, при тях изпраща свой пратеник Богдан жупан, който е приятел с великия везир и затова е съуправител на Никопол. Той повежда шествието към дунавския град.
Оттук нататък следваме разказа на Владислав Граматик. След като възстановяват силите си, участниците в шествието са натоварени на гемии и по Дунав, Искър и Струма (между Искър и Струма гемиите са превозени с волски впрягове) достигат до Рила. Никой не се опитва да им попречи, защото реките и земята са султанско владение и с негово разрешение те могат да преминават през тях. Когато стигат до село Рилци, слизат от гемиите и на ръце, на смени, понасят ковчега с мощите на светеца.
И тогава се случва поредното чудо. На около 3 км преди да стигнат до манастира, ковчегът сам се понася към него, реейки се във въздуха. Хората решават, че с нещо са съгрешили, коленичат и се молят за прошка. Когато стигат до светата обител, всички искат да се докоснат до ковчега, но ги спира гореща вълна. Тогава пак коленичат в благоволение. В този момент им се явява св. Иван Рилски от плът и кръв, прави кръстен знак, потъва в небесно сияние и изчезва. Когато светлината се разсейва, забелязват, че го няма и ковчегът. Така през 1469 г. светецът завинаги се преселва в своята обител.
Патриотичен календар
13 юни 1865 г. — Чета, в която членуват Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България през река Дунав
14 юни 1853 г. — Умира големият български иконописец и художник Захарий Зограф
16 юни 1876 г. — На път към съда в Пловдив, близо до Габрово Тодор Каблешков успява да отнеме револвера на едно заптие и се застрелва в главата
17 юни 1913 г. — Започва Битката при Брегалница в началото на Междусъюзническата война
17 юни 1945 г. — В София са посрещнати тържествено частите на Първа българска армия, сражавали се срещу нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт по време на Втората световна война
18 юни 1854 г. — Георги С. Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина
