От края на Битолското до Преспанското поле извисява снага Баба планина. Най-високият й връх Пелистер (около 2200 м) се издига над град Битоля.
Автор: д-р Петър Ненков военен историк
До него се намират безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. За нас обаче името й е такова, защото е напоено с кръвта на стотици загинали български воини през Първата световна война.
Тук, по билото на Баба планина, се водят едни от най-жестоките боеве на Южния фронт между българската армия и войските на Антантата. Срещу 6-а пехотна Бдинска дивизия се сражават две френски и една сръбска дивизии. Българите заемат командните височини – кота 1248 и Червената стена, и отблъскват патрулно-разузнавателните нападения на французите. Бдинци използват всяка свободна минута за създаване на мощна укрепителна линия от няколко окопи и бетонни укрития.
През 1916 г. френските войски заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена държат в обсега на оръдията си всяка сграда и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да надвисне над долината на река Вардар.
На 12 март 1917 г. стотици френски оръдия откриват огън по двата върха – Кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от 200 000 вражески снаряда. И въпреки това се случва нещо уникално за тази кървава война – от българите няма нито един убит или ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бункери, изградени на обратните скатове на двата хълма.
На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, заето от 8-ма Тунджанска дивизия. След шестдневни боеве котата е удържана. Нашата дивизия хладнокръвно отбива атаките и обезкървява само за три дни настъпващите френски части.
Но ударът в тази част на фронта е демонстративен. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. Бдинци наистина се бият като лъвове и титани, както се пее в бойния им марш. Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден. Щиковите атаки се редуват с барабанен артилерийски обстрел.
На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена с ужас от чужди и с възхищение от свои „Македонската Шипка“. На редица участъци от позицията бдинци свършили патроните и започнали да хвърлят огромни камъни и скършени от артилерийския обстрел дървени трупи върху пълзящите към върха на хълма френски стрелкови вериги.
В крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите. Българите отстъпват на съседния връх. Цялата останала позиция по Баба планина е в български ръце, а Битоля – под обстрела на българската артилерия.
Символичното значение, придобито от Червената стена като символ на българската отбрана, не може да остави върха във френски ръце. Затова командването на Бдинската дивизия съсредоточава около него цялата дивизионна артилерия. На един стръмен съседен връх българите изнасят на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части пък са снабдени с едно ново оръжие – огнепръскачки.
На 18 май 1917 г. върху двата френски полка в състав от 6000 души, заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Особено ефективни са шестте нови батареи, от чиято позиция противниковите окопи се виждат като на длан и след двучасова артилерийска стрелба те са сринати.
До тях се промъкват под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди, които ги засипват с ръчни гранати. След това идва редът на огнепръскачките...
Когато всичко утихва, един български полк тръгва със затъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното „ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не ги посреща нито един изстрел. Двама френски офицери и 259 войници – единствените оцелели от двата вражески полка, се предават в плен.
Неприятелят дава 5700 убити и 261 военнопленници само в последния ден от битката. Извоювана е бляскава победа! Червената стена отново е българска и остава такава до края на войната. Петте френски дивизии загубват от 40 до 75 процента от състава си и повече не предприемат нито една настъпателна операция в този участък на фронта.
