Счупени люлки и бурени „заличават“ спомена за незаконен молитвен дом
Автор: Диана Славчева
През май премиерът Бойко Борисов наточи ножицата и резна лентата на нова детска площадка, изградена в центъра на Бургас. По същото това време майки от най-големия жилищен комплекс в морския град – „Меден рудник“, обнародваха в интернет пространството петиция с искане за изграждането на детски площадки във въпросния бургаски квартал.
Не че там няма такива. Всъщност на доста места са обособени зони за игра с монтирани в тях детски съоръжения, пейки, осветление и пр., но повечето са в окаяно състояние и малчуганите са последното нещо, което може да се види на обраслия им с бурени терен.
През февруари шефката на районната администрация Магдалена Манолова заяви пред агенция „Фокус“, че „Меден рудник“ е избран за „зона за социално въздействие по интегрираните планове за градско възстановяване и развитие“, каквото и ще рече това. Доколкото става ясно, иде реч за редица проекти, свързани с повече места за спорт и отдих, с нови паркинги и улици, с подмяна на инфраструктурата и т. н.
В края на март пък експертът от общината Мая Богомилова се зарече пред радио Бургас, че до блок 128 в най-големия бургаски комплекс ще бъде обновено едно голямо пространство, в което ще се изградят писта за ролери, спортно игрище за фитнес на открито, с две детски площадки за малчугани на различни възрасти и т. н. Обществената поръчка вече е възложена на спечелилата я фирма „Щрабаг“ ЕАД – австрийски концерн с филиали навсякъде из България, които печелят на килограм проекти най-вече в областта на пътното строителство, инженерната инфраструктура и пр. Договорът им за проекта в „Меден рудник“ е за близо 600 000 лева без ДДС.
Лошо няма. Но печалното състояние на някои от построените вече в комплекса по-добни обекти не вдъхва оптимизъм, че парите няма да отидат на вятъра. Както се е случило с детската площадка край тамошния блок 122, където вложените за изграждането й средства са потънали под тучни бурени, жалки останки от някогашни люлки и катерушки и изкъртени специални ударопоглъщащи настилки. Осветителните тела в мини парка са счупени до едно – сякаш, за да се скрие в мрака грозната картинка.
Площадката е направена с общински пари през 2008 г. Само една година по-късно бургаските общинари установяват при своя проверка на разрушенията, нанесени върху собствеността на местната администрация, че от засадените там 27 дървета са останали 11, а от стотиците храсти почти няма и корен. В момента и от дърветата помен няма. Изградената подземна инсталация за поливането на растителността също е разбита, както и съоръженията за игра и забавления на подрастващите.
Апропо, въпросната детска площадка има доста драматична съдба още от „зачеването“ си. Преди да се появи на бял свят, на нейно място се извисяваше незаконен мюсюлмански молитвен дом. Той се помещаваше в сграда, която дълги години бе използвана като цех за производство на хляб – също функциониращ извън закона.
Нещо повече – в интервю за радио „Дарик“ бургаският градоначалник Димитър Николов поясни, че псевдохрамът не е съществувал в правния мир нито като постройка, нито като дейност, и е бил „място, в което са проповядвали краен ислям, със сектантски уклони“.
Още преди ислямско сборище да бъде съборено, настоящият лидер на „Национален фронт за спасение на България“ и председател на парламентарната група на Патриотичния фронт в сегашния парламент Валери Симеонов – по онова време председател на Общинския съвет в Бургас, внесе докладна на въпросния терен да се направи детска площадка. Срещу предложението гласуваха бургаските старейшини от БСП, ДПС и ГЕРБ.
В крайна сметка багерите разрушиха сградата на незаконния мюсюлмански молитвен дом и бабуването за раждането на детската площадка започна. Коя орисница обаче я е орисала не е ясно, но нейното житие-битие отново бе разтърсено от покъртителни моменти – този път със сцени от криминалния жанр.
В края на август 2013 г. към полунощ на нейна територия бе извършен брутален грабеж – меденруднишки наркопласьори отмъкнаха от свой клиент близо 7 хиляди лева, гарнирайки грабежа с юмручен побой над жертвата си. Делото срещу бандюгите още се точи в бургаския окръжен съд.
Като оставим настрана всичко това, няма как да не се запитаме – какъв е смисълът непрекъснато да се изграждат детски кътове за десетки хиляди лева, щом след това никой не полага усилия за опазването им.
Колко му е да се заделят още малко пари и да се поставят камери за видеонаблюдение и щом някой посегне на съоръженията или вземе да кърти пейките, да бъде заснет от тях и привикан в полицията, па да си плати за хулиганството.
Отделно, общината като грижовен стопанин, какъвто по презумпция следва да бъде, е редно да положи съответните грижи да поддържа зелените площи и изобщо цялата си собственост в подобаващо добро състояние.
Иначе с безотговорното си отношение към сътвореното с парите на данъкоплатците тя става съучастник в безчинствата на вандалите, които безметежно трошат на воля общонародното имущество. След което щедро раздава родни и европейски финанси за строежа на нови кътове за отмора и игра, които още с направата си са обречени на разруха.
И така колелото продължава да се върти в един омагьосан кръг, от който излизане няма. Поне докато някой не прояви воля нещата да започнат да се правят както трябва – не само за показ по избори. А да се ползват по предназначение, доживявайки достойни старини. Когато ще настъпи естественият момент да бъдат обновени и възродени за нов живот, превръщайки се в едно знаково място, на което са израснали поколения наред.
