Съсипването на България в Сан Ремо

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

нанасят тежки удари на страната ни. След Букурещкия договор от 1913 г. от България отново се откъсват територии, който изконно й принадлежат и за които по бойните полета са пролели кръвта си стотици хиляди нейни воини.
Южна Добруджа пак се дава на Румъния, а Македония – на Сърбия и Гърция. Отнети  ни са Западните покрайнини  и Струмишко. Остава открит въпросът за Западна Тракия, между устията на реките Места и Марица, която с Букурещкия договор е призната за българска територия. Но според Ньойския договор тя вече няма да е българска.

Идва обаче април 1920 г., когато съглашенците се събират в Сан Ремо да разгледат уж текущи въпроси. Образува се така наречената Петорка, в която влизат министър-председателите на Франция, Англия и Италия, президентът на САЩ и посланикът на Япония. Американският президент обаче скоро напуска форума заради проблеми в Щатите, давайки указания на помощниците си да отстояват принципите на създаденото по негова идея Общество на народите за справедливо отношение към победените страни.

Когато се разбира, че има скрит заговор между Франция и Англия да се досъсипе България, един от американските представители – полковник Хауз, предоставя на конференцията доклад, с който да я защити. Според него границата в Добруджа трябва да се запази каквато е била преди Втората балканска война. България трябва да има за граница с Турция линията Мидия-Енос, а даже Мидия-Родосто. Съдбата на Македония трябва да се реши след извършването на безпристрастна анкета, като за база се вземе състоянието, определено в договора между България и Сърбия от 29 февруари 1912 г.

Вторият доклад е на специален американски комитет под председателството на Монро. Той в основни линии се повтаря с доклада на полк. Хауз, но се базира главно на статуквото, установено с Букурещкия договор. Това означава България да се откаже от Южна Добруджа и границата Мидия-Енос, но да запази Западна Тракия, Струмишко и Западните покрайнини.

Относно Македония се подкрепя идеята за безпристрастна комисия, като предлага тя да бъде създадена още на конференцията и неин председател да бъде полк. Хауз, с членове от Франция, Англия, Италия, Гърция, Сърбия и България. Лойд Джордж и Клемансо изказват мнение, че този въпрос трябва да се обмисли и затова се решава да бъде разгледан на следващи заседния на конференцията.

Спешно обаче американската делегация напуска Сан Ремо, защото президентът Уилсън има нужда от присъствието на нейните членове в САЩ. Така България остава без последния  си и единствен защитник. В отсъствието на американците представителите на Сърбия, Гърция и Румъния направо се развихрят, те обсипват вече Четворката с невъобразими искания спрямо страната ни.

На конференцията в Сан Ремо се потвърждават решенията на Ньойския договор. Новото е, че на Гърция се дава Западна Тракия, но съществува чл. 48, според който България ще има транзитен коридор до своите пристанища, както и до Солун и Кавала. Впоследствие се оказва, че това е една грубо съградена фасада, за да се замаскира донякъде погромът над страната ни.

Почти веднага след конференцията в Сан Ремо  Франция набързо изтегля своя корпус от Западна Тракия и предоставя управлението й на Гърция. Започва масова чистка на българския персонал в гарите и пристанищата. Българското население е подложено на репресии и е принудено да емигрира в България.
Останалите са насилени да сменят имената си, преименуват се селищата, закриват се българските училища и читалища, а българските свещеници са прогонени от черквите, взимат дори 16-годишни момчета в казармата за войници в гръцката армия.


Патриотичен календар

26 юни 1913 г. — Битката при Брегалница, събирателно название за боевете между сръбски и български войски по средното течение на Вардар, протежението на река Брегалница и склоновете на Осоговска планина между 17 и 26 юни – най-значителните сражения в рамките на Междусъюзническата война, приключва с отстъпление на българската 4-та армия към Царево село

28 юни 1858 г. — В Болград, Бесарабия, е създадена първата българска гимназия от времето на Възраждането – Болградската гимназия

29 юни 1828 г. — Роден е Желю войвода – български хайдутин и националреволюционер, участник в Руско-турската война

29 юни 1947 г. — С полет от София до Бургас е открита първата у нас редовна линия за  въздушен транспорт, осъществявана от Дирекция за въздушни съобщения

30 юни 1971 г. — При зверска катастрофа в прохода Витиня загиват легендарните български футболисти Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков

1 юли 1881 г. — Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батемберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години

1 юли 1997 г. —  В България е въведен валутен борд като левът е приравнен към германската марка

В категории: История , Горещи новини