Ботевите четници слизат на козлодуйския бряг със Стамболовата песен „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари“
08 Юли 2015, Сряда
Стефан Стамболов ни е познат повече като изявен революционер, политик и държавник, но много по-малко се знае за поетичното му творчество.
Автор: Атанас Колев
Той започва да пише стихове, когато е едва 16-годишен юноша, по време на учението си в Одеската духовна семинария. Пребиваването му в Русия е свързано със създаването на около двадесет стихотворения, свързани предимно с някакъв конкретен повод. Своите поетични творби Стамболов печата в списанията „Читалище“ и „Славянско братство“, и във вестниците „Знаме“, „Тъпан“и „Нова Балгария“.
През 1875 г.Стамболов е в Букурещ заедно със своя приятел и съидейник Ботев. Двамата подготвят и издават стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, в която има публикувани пет стихотворения от търновския революционер.
Две години по-късно се появява самостоятелна книга на Стамболов, озаглавена „Песни и стихотворения“. Тя съдържа сатирични творби срещу родоотстъпничеството и народната апатия. От тях се открояват стихотворенията „Войводата“ и „Сурвакане“. Видният търновец написва и няколко поеми – „Певец“, „Баща и син“ и др.
Част от неговата поезия има характер на революционни бойни маршове, които отразяват настроението на народа ни за национално освобождение, изразяват устрема му за борба с турския поробител и призовават на решителна битка с подтисниците. Такива са стиховете „Български марш“, „Сега ил никога“, „Възвание“ и др.
В творчеството си Стефан Стамболов не е чужд и на редица социални проблеми, като в стихотворенията „Песен за бедността“, „Нямането“, „Живот“, „Кога“, „Богатите“ той остро критикува чорбаджиите и експлоатацията на народа от тях. В поезията му се чувства силното влияние на руските поети демократи и особено на М. Ю. Лермонтов – „Майчина песен“.
След освобождението на България от турско робство именитият търновец пише много малко стихове, като по-известните от тях са „На обесените в Търново“ и „Мъченик“. Той започва да работи и по патриотичната поема „Долабан войвода“, която обаче остава недовършена.
Литературните псевдоними, под които Стамболов публикува творбите си, са Незлобив поет, Незлобин, Николов, Чавдар, Добревич и др.
Поетичните възможности на търновския революционер, политик и държавник от литературна гледна точка са твърде скромни, но въпреки това стихотворенията му постепенно стават много популярни по поробените български земи, оказвайки силно въздействие върху народа ни. Те се превръщат в патриотични песни с голяма актуалност и остър политически патос.
На събранието в местността Оборище апостолът Георги Икономов запява пред множеството Стамболовата песен „Хей народ поробен“, в Панагюрище при обявяването на Априлското въстание бунтарите с въодушевление пеят „Паши, чорбаджии, заптии, кадии…“, а Ботевите четници слизат на козлодуйския бряг с песента „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини“.
