Наградната система на Третата българска държава

Автор: д-р Петър Ненков – военен историк

Търновската конституция, чиито създатели са пропити с възрожденски демократизъм, забраняват на поданиците на българското княжество да получават титли за благородство или ордени, освен за проявена храброст на бойното поле. Въпреки това, на 19 юли 1880 г. е учреден първият български медал „За Освобождението 1877-1878 г." Той е създаден с указ на княз Александър Батенберг по повод третата годишнина от жестоките боеве на Българското опълчение при Стара Загора в Руско-турската освободителна война.

Със заповед №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст”, с който се награждавали воините, извършили геройски подвиг на бойното поле. Орденът има четири степени, като последните две са по два класа. Той се състои от малтийски кръстове. Първите три степени са емайлирани в бяло, а четвъртата –  в червено. Орденът е на златна княжевска корона с позлатени кръстосани мечове и кантове. В медальона на червеното поле е поставен позлатен лъв, а на пръстена му има надпис „За храброст”. На обратната страна е изобразен вензелът на княза с надпис „Княз на България 1879”. Носи се на небесна лента със сребърни ивици по края.

Демократичният характер на Търновската конституция не се оказва по вкуса на българските монарси. Едни от първите прецеденти на нарушаването й се изразява в учредяването на няколко непредвидени в нея медали, като този за избирането на Батенберг за български монарх, медал за участниците в Освободителната война и др.

На 27 април 1881 г. конституцията е суспендирана от княз Александър Батенберг с помощта на армията. На 25 декември 1881 г. той учредява с указ княжевския орден „Свети Александър”, който има две категории – с мечове за военни лица и без мечове – за цивилни лица. Първата се дава във време на война с мечове, кръстосани между раменете, а в мирно време – над кръста. Носи се на корона с пурпурна лента. По повод Сръбско-българската война князът учредява два нови възпоменателни медала. Единият от тях е с две степени – сребърен и бронзов, и има надпис: „Благодарното Отечество на своите храбри синове”.

Фердинанд Сакскобурготски също не съблюдава член 58 на Търновската конституция, забраняващ благородническите титли и ордените и учредява кръст за възшествието си на българския престол, медал за бракосъчетанието си, медал „ За заслуги” и други отличия.
На 2 август 1891г. с рескрипт на княз Фердинанд е учреден орден „За граждански заслуги“, който има 6 степени. Към първите две е предадена звезда. Той представлява кръст от бял емайл, прикрепен със златна корона към бяла лента със зелени, червени и бели ивици от края. Между раменете на кръста има зелени дъбови листа.

През 1893 г. 6-ото Народно събрание и 4-тото Велико народно събрание променят членове 58 и 59 на конституцията. Новият член 59 позволява на княза да раздава ордени, което става със специален закон. По този начин се узаконяват издаваните преди това в нарушение на основния закон отличия.
С рескрипт от 22 септември 1900 г. Фердинанд учредява орден „За военни заслуги”. За разлика от кръста на предшестващия орден, новият има малиновочервен цвят и кръстосани позлатени мечове между раменете. Има 6 степени и се носи на жълта лента с черни ивици по краищата.

С рескрипт на княз Фердинанд на 19 април 1901 г. е учреден възпоменателният медал „25 години от Априлското въстание“ . С него се награждават всички живи към тази дата участници в епопеята от  1876 г., а също така опълченци, поборници и граждани, взели активно участие в борбите за народна свобода. Медалите са изработени от ювелирната фабрика на Никола Събев в София, което ги прави първото наше отличие, направено изцяло в България. То е от бронз, носи се на червена лента с зелено и бяло в краищата и върху него е изобразен коронован лъв.

С рескрипт от 21 май 1909 г. княз Фердинанд учредява най-високия царски орден „Свети равноапостоли Кирил и Методий”. Той има огърлие за членовете на царското семейство, а за кавалерите му първа степен е със звезда и лента. Броят на българите, негови носители, не може да надминава 15. С него се награждават лица, достигнали до висок чин от служебната йерархия. Негови носители са били народният поет Иван Вазов, Стоян Михайловски, екзарх Йосиф, генералът от пехотата Данаил Николаев и др. Той представлява детелинообразен, равнораменен кръст от светлосин емайл със златен бордюр. Между раменете са поставени четири стилизирани пламъка от червен емайл и четири лилии, напомнящи за родствените връзки на Кобурготската династия с Бурбоните. Върху медальона са изобразени ликовете на Кирил и Методий.

През 1934 г. са учредени още два възпоменателни медала - за двете Балкански войни – сребърен, и за Първата световна война – позлатен.
Ордените, медалите и почетните звания в Народна република България нямат нищо общо с царските ордени. Те се превръщат в награда за особено голяма заслуга в областта на социалистическото строителство и отбраната на страната. На 4 юли 1945 г. излиза Наредба – закон за създаването на „Народен орден на труда” – който има три степени – златен, сребърен и бронзов, и се дава за проявен трудов героизъм и внедряване на рационализации и заслуги в областта на науката, културата и изкуството.

С наредба – закон от 14 септември 1945 г. са учредени орден „Народна свобода 1941-1944 г.”, орден „9 септември 1944 г.”, медал „За участие в Отечествената война”  Орденът „Народна република“ е учреден на 19 юни 1947 г. и има три степени .На 19 декември 1950 г. е учреден орден „Г. Димитров”, орден „Червено знаме”, орден „За храброст” и орден „Кирил и Методий.”

На 9 август 1966 г. Президиумът на Народното събрание издава специален указ за ордените, медалите и почетните звания в НРБ. В него се преутвърждават старите ордени и медали, издадени до този момент, и се учредяват 4 нови ордена: „Стара планина”, „Мадарски конник”, „Орден на розата” и орден „За гражданска доблест”. Първите три се приравняват по старшинство както следва – орден „Стара планина“ се приравнява към орден „Георги Димитров”, орден „Мадарски конник” – към орден „Народна република България”, „Орденът на розата” – към орден „9 септември 1944 г”. С тях се награждават чужди посланици, държавни ръководители, министри, общественици и културни дейци, които със своята дейност са допринесли за установяването, укрепване и поддържане на близки и приятелски отношения на България с другите страни, както и за укрепването на мира между народите.

Орден „Стара планина” се дава с лента и без лента. Вторият вид има две степени с две категории. Първата категория на ордена с мечове се дава на военни лица, без мечове – на цивилни лица. Орденът „Мадарски конник” също има две категории и две степени – с мечове и без мечове. А „Орденът на розата” е дамски, с две степени – златен и сребърен.
Орденът „За гражданска доблест и заслуга” е предназначен за български и чуждестранни граждани, за дългогодишната им безупречна служба на делото на социализма и комунизма, както и за героични дела.

Медалите, според Указа от 9 август 1966 г. са „Медал за участие в народното въстание 1923г.”, „За участие в антифашистката борба”, „За Отечествената война 1944-1945г.”, „За боева заслуга”, „За трудово отличие”, „За прослужени години във Въоръжените сили” – 1-ва степен за 20 прослужени години , 2-ра степен за 15 прослужени години, 3-та степен – за 10 прослужени години, „За прослужени години в МВР”, „За прослужени години в КДС”, юбилеен медал „ 20 години БНА”, „20 години органи на МВР” , медал „За заслуги към БНА” - за цивилни лица и „За майчинство”.

След демократичните промени, настъпили на 10 ноември 1989 г. отпадат редица ордени и медали от времето на социализма. Новите отличия са подредени по старшинство както следва: „Стара планина"; „Св. св. Кирил и Методий"; „За гражданска заслуга", „За военна заслуга", „Мадарски конник", „За храброст" . Медалите от своя страна са само един вид и те са „За заслуга".

С орден „Стара планина" се награждават български граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към България, а така също и чужди граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, общественици и културни дейци, които имат изключително големи заслуги за двустранните отношения с нашата страна и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека.

Орденът е с лента и без лента. С този с лента се награждават държавни глави, министър-председатели, а в изключителни случаи и български граждани, като на наградените се връчва и звезда на ордена. С този без лента се награждават министри, дипломати, политически и обществени дейци, дейци на културата, военни лица, представители на духовенството, както и носители на други български и чужди ордени. С орден „Св. св. Кирил и Методий" се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката. Той има 2 степени: с огърлие, първа степен-златен с оранжева лента; втора степен – сребърен с оранжева лента.

С орден „За гражданска заслуга"  се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България. Той има две степени – първа и втора, с бяла лента с българския национален трибагреник.
Носители на орден „За военна заслуга" могат да бъдат български и чужди граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за участието в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции, за дългогодишна и безупречна служба и принос за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България.

Орденът има една категория – с мечове, и три степени - първа, втора и трета. С него се награждават: с първа степен – висши офицери, генерали и адмирали, по изключение – и граждански лица; с втора степен – старши офицери, полковници, подполковници, граждански лица, висши държавни служители на Министерския съвет и на организациите в системата на международната сигурност, видни учени в областта на военните науки, по изключение – и други лица с големи военни заслуги; с трета степен – старши офицери, по изключение – младши офицери и граждански лица с военни заслуги.

С орден „Мадарски конник" се награждават чужди и български граждани за особено големи заслуги за установяването, укрепването и развитието на двустранните отношения с Република България: дипломатически представители, акредитирани в Република България, и български дипломатически представители, акредитирани в други страни; чуждестранни и български обществени дейци и военни лица. Той е с лента с българския национален трибагреник и има две степени – първа и втора, и две категории – без мечове (връчва се на граждански лица) и с мечове (връчва се на военни лица).

С орден „За храброст" се награждават военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава. Той е със синя лента, има три степени – първа, втора и трета, и две категории – с мечове (връчва се на военни лица) и без мечове (връчва се на граждански лица); носи се на гърди: първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България".

Втората степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България"; трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна – медальон с лъв и надпис „За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България".

И трите степени на ордена са със синя лента, носят се на гърди и имат категория с мечове. С орден „За храброст" с мечове се награждават военни лица: с първа степен – висши офицери: генерали и адмирали; с втора степен – офицери; с трета –  сержанти и войници.
С медал „За заслуга" се награждават български граждани за заслуги в различни области на обществения живот – култура, наука, образование, отбрана и национална сигурност, здравеопазване, спорт, за укрепване и развитие на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии и за опазване на околната среда, както и за проявена лична доблест. Той има една степен и представлява златен лъв върху българския национален трибагреник.

Старите ордени, потънали в благородната ръжда на времето, прибрани в кутии и ракли, поставени зад стъклени витрини, надписани с краткото „За храброст”, са красноречиво доказателство, че българската земя е била обичана и бранена в не една война от нейните воини!


В категории: История , Горещи новини