През 70-те години на ХХ век „Балкантон" издава грамофонна плоча с композицията „Достойно есть“ в многохиляден тираж
Автор: Камен Колев
Едно песнопение, което е възхвала на света Богородица и чието име се е превърнало в крилата фраза за българските патриоти, има необикновена съдба. „Достойно есть" е любимото песнопение на Апостола на свободата Васил Левски, а този факт е открит случайно и запечатан на грамофонна плоча през 70-те години на ХХ век.
„Дякон Васил Левски е имал ангелски глас и неведнъж е пял и по време на комитетски сбирки, и при всякакви случаи в черква като омайвал слушателите. В Панагюрище венчава младо семейство. Пее и по време на заседанието на Българския централен революционен комитет в Букурещ през 1872 г. Много обичал да играе хоро.
Любима негова игра била „копаницата”. Играе на сватба в Тетевен, което днес е отбелязано с паметна плоча върху оградата на един дом на централната улица", разказва журналистът Илия Пехливанов, който през миналия век работи във в. "Народна младеж" и сп. "Антени".
Списанието е седмичник за политика и култура и заедно с вестник "Поглед" е едно от водещите издания в онази епоха. Програмата на "Антени" е да представя приноса на България в европейската и световната култура и за това помага неговият 160-хиляден тираж.
Покрай кръглата годишнина от гибелта на Васил Левски, а и благодарение усилията на писателя Николай Хайтов да включи списанието в дискусията около гроба на Апостола, "Антени" печата много статии, посветени на Дякона.
„Издирихме неговото любимо песнопение "Достойно есть" (на втори глас), съхранено по чудо от Згуро Згуровски, жител на Широка лъка", съобщава Илия Пехливанов в свой доклад на Втората национална конференция за творчеството на Николай Хайтов през 2009 г.
При една своя обиколка из Родопите през 70-те години художественият ръководител на Камерния състав „Йоан Кукузел Ангелогласният” Таня Христова се запознава в Широка лъка със столетника Згуровски.
„Оказва се, че той е запаметил от своя учител мелодията на „Достойно есть”, така както го е пял Васил Левски. През своя дълъг живот той е носил у себе си песента като нещо съкровено със съзнание за една историческа мисия и не е можел да си отиде от този свят, преди да я предаде на по-младите. Малко след като я изпява пред магнитофона на Таня Христова той си отива от тоя свят", отбелязва Илия Пехливанов.
По своя документален запис Таня Христова възстановява песента и я разучава с хор „Йоан Кукузел”. За първи път "ангелогласните" я пеят в Рилския манастир в навечерието на вековната годишнина от Априлското въстание през 1976 г.
Две години преди това в родопското село Настен друг възрастен човек, наречен Петър Бечев, също изпява любимото на Левски „Достойно есть”.
„Беше на 97 години. Облечен с калцуни и абичка, с кривнато калпаче, като че дошъл от далечни, забравени времена. Пее и разказва, разказва и пее без умора с цели часове. Той твърдеше, че е научил това песнопение от своя учител Петър Бонев, председател на революционния комитет в Перущица, който познавал лично самия Васил Левски. Сутрин като почвали училище, той казвал: „Деца, хайде да изпеем сега любимото на Апостола!”. Така започвал денят на учениците“, разказва Таня Христова.
По думите й, в Тетевен някога е имало мраморна плоча с надпис: „Тук Дякон Игнатий пя Достойното". Според Илия Пехливанов, тя е била зазидана в някакъв нов строеж.
Песнопението на втори глас, изпято от камерния хор „Йоан Кукузел Ангелогласния” с диригент Димитър Димитров, е включено в грамофонна плоча и впоследствие в аудиокасета.
Според градските легенди, лично Александър Лилов от Политбюро на ЦК на БКП дал партийната си благословия "Балкантон" да издаде плочата с песнопението, като казал: "Достойно ще е "Достойно есть" да се запише".
В плочата, освен любимата на Левски композиция, са включени още новоиздирени песнопения от времето на Априлското въстание и откъси от разкази на очевидци, събрани от Илия Пехливанов и колегата му от "Антени" Михаил (Милко) Кръстев - той е родом от Перущица, а впоследствие се занимава с краеведчески проучвания и издава трилогия за Априлското въстание.
Плочата увековечава песнопения, пети от участниците във въстанието, като „Возбранной воеводе победителная", изпята при освещаване на знамето на клисурските въстаници, както и "Господи, сил с нами буди", която защитниците на Дряновския манастир пеят в най-критичния момент от битката.
Записът съдържа и артистични рецитали на Коста Цонев, Васил Михайлов, Виолета Бахчеванова...Пехливанов и Кръстев разнасят грамофонната плоча в различни държави по целия свят, тя претърпява второ издание в огромен тираж.
В доклада си на конференцията в чест на Николай Хайтов Пехливанов посочва още: "Творбата на Пеещия дякон се превърна в откровение и някои писатели го взеха за наслов на свои откровения, например Георги Марковски, който издаде цял сборник под заглавие "Достойно есть", както и журналисти от младежката редакция на Българското национално радио".
Младите репортери се заемат с издирването на неизвестни народни песни за Васил Левски.
Михаил (Милко) Кръстев пък гледа на грамофонната плоча като на свое отроче и разказва как е подарил 200 бройки от нея на музея в родния си град Перущица. В публикация от миналата година столичен седмичник съобщава обаче, че в дните около Великден плочата е била намерена изхвърлена в местната
Перущинска река, заедно с други ценни документи от музея в града. Местният жител Пейко Тотов видял как водите на реката отнасят няколко броя от винила с „Достойно есть" сред други пожълтели книжа.
„Потърсих оцелели плочи в реката и открих две под стените на музейната сграда. Така и не разбрах кой извърши този вандалски акт", казва пред седмичника огорченият Кръстев.
