Ще разкажа една вече забравена история от живота на гр. Войски, която вече прехвърли 60 години. Тя обаче завинаги ще се помни от тия, които сме служили някога там.
Автор: Вълчо Гакев
Става въпрос за едно сражение, което водиха граничарите Вергил Ваклинов, Дончо Ганев и Иван Александров на Доспат дере при Римския. Те се сражаваха храбро, но загинаха по на 20 години. Твърде млади проляха кръвта си, затова нека поне на датата 3 юли не само ние, които сме служили в този отряд – диспониран в Гоце Делчев, намерим време и запалим по една свещ за Бог да ги прости.
Не само те станаха свидни жертви, дадени по охрана на границата. Такива герои като тях имаше навсякъде по граничната бразда – от Дунава до върховете Ком и Тумба, Беласица, Огражден и Али Ботуш, дебрите на Славянка планина, усоите на Доспат дере, Каин чал, Саръ борун, от Капитан Андреево до Черно море.
Едно име трябва непременно да споменем – това на Георги Пирдопски. Неговата съдба може би е най-трагична, защото той загива в последния ден от тригодишната си тогава военна служба.
Оръжието е смазано и вече сдадено, някои даже вече били облечени цивилни, но се чуват изстрели и обстановката налага и уволняващият се набор да вземе участие. И Георги също грабва оръжието си и повече не се връща жив при другарите си.
Горещ юлски ден на южната ни граница, но в усоите на Доспат дере е дори студено – там слънчевите лъчи не достигат земята и птици не пеят, камо ли човешки крак да е стъпвал.
При такава обстановка на 2 юли 1953 г. двамата граничари Дончо Ганев и Иван Александров трябва да застъпят наряд. Наблюдението не може да се води само скрито, трябва да се излиза на открито – за проверка на алармените съоръжения, да се проверяват непознати лица – горски работници от други села, и ред други задължения.
Но докато нашите граничари водят наблюдение, не подозират, че и те са наблюдавани от нарушители на границата.
Стотина метра над тях, скрити добре в гората, група диверсанти следят тяхното движение. Те са избрали този труден път, за да се прехвърлят в Гърция. Били по работа в Пловдив и затова избрали маршрута Батак – Римския мост. Лесните места за преминаване са рисковани – по тях могат да бъдат забелязани, затова нарушителите винаги избират трудното пред лесното.
Настъпва нощта, която тук идва бързо. Към 10 часа вечерта граничарите решават да приложат една хитрост, която ще им коства живота. Те се преместват от другата страна на моста. А диверсантите се спускат именно там, където са се притаили Дончо Ганев и Иван Александров.
Започва първо борба, после следва стрелба с късо автоматично оръжие. Ганев стреля с пушка и убива един от нарушителите, но самият той също е убит. Александров произвежда изстрел за помощ. В този момент наблизо е Вергил Ваклинов с граничарското куче Вихър 3. Той стреля допълнително, като известява комендатурата в с. Слащей, че работата е сериозна и след малко пристига, за да окаже помощ. Александров го насочва накъде са побягнали нарушителите и кучето бързо хваща следата. Настигат един, обезоръжават го бързо и го завързват, в това време идва и друга подкрепа.
Ваклинов и Вихър вече са много напред по следите на другите диверсанти. Един от тях е тежко ранен и не може да продължи повече, затова се отбива в ляво до една скала. Кучето продължава напред по следата на другите нарушители. Тогава раненият ги прострелва в гръб – Вихър е убит на място, а Ваклинов е тежко ранен. Другарите му го откарват в с. Марулеви ливади (дн. с. Ваклиново), но на път за болницата граничарят умира. Погребан е в родното си село Планиница, Пернишко.
Патриотичен календар
24 юли 1974 г. — В енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ „Козлодуй”
26 юли 811 г. — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит
27 юли 916 г. — Умира Климент Охридски, първи български епископ
27 юли 1878 г. — Руските войски навлизат във Варна и освобождават града от османска власт
28 юли 1330 г. — В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а пленен, Михаил Шишман умира три дни по-късно (на 31 юли 1330 г.) от раните си
28 юли 1879 г. — Излиза първият брой на Държавен вестник
28 юли 1913 г. — Сключен е Букурещки мирен договор, с който се слага край на Междусъюзническата война
29 юли 1014 г. — Българската войска претърпява в Битката при Беласица поражение от войските на византийския император Василий II. При вида на 15 000 осакатени военнопленници цар Самуил умира
29 юли 1856 г. — (стар стил) В Търново Капитан дядо Никола обявява въстание
29 юли 1885 г. — На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (дн. Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за съединението на Княжество България с Източна Румелия
30 юли 1868 г. — На връх Бузлуджа османски редовни войски разбиват четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
na nashite bivshi i nastojashto granishari moshe da im se pomogne kato se kashe she predi sa pasili granizite na bivshata savetska komunistisheska imperia a sega pasjat granizite na natovskata imperia i da kashat na natovskite si sajusnizi she vmesto da se prinushdavat da davat desetki miliardi za beshanzite i tehnite problemi to po dobre da dadat desetki miliardi za ukrepvane na morskite suhopatnite vasdushnite granizi na nato reicha natovskia rajh i na honorar savetnika kojto pisa tova vasko da gama von cincinnatus pilatus i da investirat v industrii na zdraveopasvaneto obrasovanieto prehranata na naselemieto za da imat dovolni podanizi v rajha .
