На 1 август се навършват 120 г. от смъртта на Трайко Китанчев
Автор: Атанас Коев
Трайко Китанчев е виден български учител, публицист, книжовник, революционер и политик. Той е един от хората, на които се пада трудната мисия да пренесат възрожденските идеали в следосвобожденската ни действителност и чрез просвета да укрепят българщината в останалите под турско робство краища на България.
Същевременно той активно участва в укрепването на младото княжество, като полага и основите на борбата за национално обединение на всички наши земи. Изявеният българин е дългогодишен депутат в Народното събрание, създател и пръв председател на Македонския комитет, както и инициатор за провеждането на първата организирана революционна акция в Македония.
Родното място на Китанчев е село Подмочани, Ресенско, в Македония, откъдето започва земния си път на 1 септември 1858 г. в земеделско семейство. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това в град Ресен. Едва 11-годишен, малкият Трайко е извикан от баща си в Цариград, за да му помага в земеделието, където с подкрепата на българското добродетелно братство „Просвещение“ продължава образованието си. В турската столица силно влияние за оформянето на мирогледа му оказва неговият учител Петко Рачов Славейков.
През 1875 г. Трайко Китанчев със съдействието на българския митрополит Натанаил Охридски заминава да учи в Русия, като първоначално се установява в Одеса. Впоследствие той се прехвърля в Киев и завършва Духовната семинария, а след това продължава образованието си в Московския университет, където записва да следва право.
Тук обаче здравето му се влошава и е принуден след едногодишен престой да се завърне в България. В родината веднага приема поканата да стане учител в Петропавловската духовна семинария, намираща се край Лясковец.
През учебната 1882-1883 г. видният наш просветител е назначен за учител в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, като именно там е апогеят на дейността му като народен учител. За него възпитаникът му Г. Стрезов по-късно споделя в спомените си: „Между учителите беше и незабравимият Трайко Китанчев, който привличаше силно учениците и беше обичан и обожаван от всички. И сега с услада си спомням неговите уроци и увлекателни лекции.“
Китанчев има огромни заслуги за превръщането на Солунската гимназия в общонароден български духовен център, където наскоро след идването си е избран за председател на учителския съвет. Особено силно впечатление правят изказаните от него 17 препоръки за всестранно издигане на учебното заведение, които всъщност са цялостна програма за културния и политически напредък на българите в Македония. В резултат на това той бързо се превръща в една от най-популярните личности за солунските българи, като те с умиление започват да го наричат „Трайче, нашиот даскал“.
Китанчев е един от първите, които оценяват, че ръководният център на българите в Македония трябва да е град Солун, поради важното му геополитическо значение. За целта той заедно с трима свои приятели решава да основе и да издава български вестник, който да е обединителен орган за македонските българи. Изданието, според него трябвало да съдейства за всестранното израстване на нашите сънародници, както и да противодейства на чуждата пропаганда в поробените ни земи. Тази важна инициатива на видния просветител обаче пропада поради уволнението му от Солунската гимназия.
През учебната 1883-1884 г. той постъпва като даскал в Пловдивската гимназия. Тук се свързва с Петко Каравелов, който оказва най-силно влияние при оформянето на политическите му разбирания, ставайки постепенно един от най-близките му приятели и последователи. В началото на 1884 г. Китанчев за кратко е учител в Габровската, а след това и в Софийската гимназии.
По време на престоя си в столицата той се включва активно в политическия живот на България. Тъй като софийският климат не понася на разклатеното му здраве, просветителят е назначен за инспектор на Търновския учебен окръг, която длъжност заема в периода 1886-1890 г. В старопрестолния град училищният инспектор се изявява като един от най-интелигентните членове на наскоро основаната от Стамболов Народно-либерална партия.
Именно от нейните редици той е избран за депутат от Търновска околия в 4 ОНС, през лятото на 1885 г. С това започва неговата политическа дейност, като оттогава до смъртта му непрекъснато е избиран за народен представител. Видният политик активно подпомага Стамболов в контрапреврата срещу детронирането на княз Александър Батенберг. След това обаче се отдръпва поради неодобрение на провежданата от него като регент и премиер външна политика. Заради острата му критика, насочена срещу Стамболовото правителство, Китанчев е уволнен и изпратен в затвора. След като правителството пада, е освободен и отново е избран за депутат.
На 19 май 1895 г., на свикания обединителен конгрес на съществуващите до този момент македонски дружества Трайко Китанчев играе решителна роля за успешното му протичане. Той единодушно е избран за председател на новосъздадения Македонски комитет. Под негово ръководство са подготвени и изпратени редица чети в поробените български земи, а целта им е постигане на политическа автономия на Македония и Одринско, предвидена в чл. 23 от Берлинския договор.
Същевременно той взема дейно участие в подготовката на т.нар. Мелнишка акция, която обаче се проваля поради ред причини. След като узнава за нейния неуспех, видният наш революционер получава сърдечен удар и на 1 август 1895 г. умира в София.
Смъртта му е много тежка загуба за освободителното ни движение в Македония и Одринско, а България губи един голям патриот, отдал краткия си, но бурен живот, за националното ни обединение и всестранния напредък на нацията.
s humor i fantasii njakoj si pat se postigat njakoi mnenia po uspeshno ,
naprimer ot dobsho kojto bil vasko na mladi godini ne moshe da se oshakva da bade revoljuzioner zashtoto na mladi godini preveshdal targovski i drugi rasgovori meshdu shushdestrani targovzi ,morjazi i balgarski dami za kompania i uslugi zatova polushaval za vasnagrashdenie whiskey zigari puri i valuta sled tova vasko rabotil za shushdestanna firma i za da se haresa na shefa si pjal kato se napiel njakoi ot naj isvestnite pesni ot vtora svetovna vojna kato LILI MARLEEN ,,vapreki she obishal ,,,LILI MARIEN ,,sled tova oshenil se zaminal za zapaden berlin i tam pjal dori i hajdushki pesni i pak otvreme navreme preveshdal targovski i drugi rasgovori no tosi pat meshdu podanizi na MADAM GERMANIA ,MADAM RUSIA ,MADAM FRANZIA ,MADAM ANGLIA MADAM USA v koito otvreme navreme se namesvali MADAM BALGARIA MADAM GARZIA MADAM TURZIA i drugi madami no te ne mu platili za prevodasheskite uslugi pod pretekst she ako mu platjat njakoi ot podanizite na madamite bili kradli i kradljovzi i shte mu priberat parite ako ima takiva moshe da mu priberat i shenite i dezata ako ima takiva
i vasko rasbral tova i se skril pri BILL GATES ,KARLOS SLIM HELU I PRI NJAKOI SHEJHOVE i drugi bogati prijateli koito ne gi bilo strah da imat pari i sheni i deza
i togava dobcho kojto bil i vasko i nasko i pasko i kasko i drugi personi si mislil mislil i premislil raboti koito ostavil v sejfa na LZG kato vasmoshni alternativi i napravil tarifi za uslugi konsultazii i prevodi talkuvania
za honorar konsultazii za malki problemi 1000 evro
za sredno malki problemi 5000 evro
za sredno golemi problemi 50 hiljadi evro
a za saveti za reshenia za golemite problemi pisal she moshe da bade samo posrednik za 100 hiljadi evro kam gospoda zashtoto samo toj moshe da reshi golemi problemi i zashakal MADAMITE I KLIENTITE S PROBLEMI
