Легендарният войвода по време и след края на Руско-турската война
Автор: Димитър Делийски
На 13 юни 1877 г. (стар стил), два дни преди преминаването на руската армия през Дунава, четата на Капитан Петко войвода се сражава с турците при село Павлю кюпрюсю, Узункюпрюйско. На 23 юни води битка в гората Домуз буджак, Ипсалска кааза.
За да осигурят тила си, турските военни власти взимат сурови мерки за потискане на българското население в Одринския вилает – обявено е за втори път военно положение. В Ипсала, далеч от погледите на всякакви християни, заседава военен съд. Пръв е осъден на смърт и обесен ятакът на дружината Петко Каленичев от с. Балъккьой, Ференско. Петко войвода пленява един чауш и 13 турски войници и ги разстрелва като отплата за Каленичев. Осъдените и затворени българи веднага са пуснати на свобода.
На 20 юли 1877 г. след епичните битки край Стара Загора започват сражения, които продължават до края на годината. На 6 декември Петко войвода пленява трима турски офицери с едно отделение войници заедно със знамето им, но най-голямата му победа в началото на 1878 г. е освобождаването на беломорското градче Мароня, населено с българи. Така войводата получава терен за база, в която настанява четата си. Това особено разтревожва органите на английското разузнаване.
В очакване на руските войски, навлезли в родопската област, Капитан Петко нашироко разпростира властта си в Беломорието и Родопите – в Гюмюрджинско, Дедеагачко, Кешанско и около Софлу. Маронийската му държава просъществува повече от два месеца.
След Санстефанския мирен договор демаркационната линия минава по течението на р. Арда, а не по беломорския бряг, както се очаква. Мароня и околните земи са обкръжени от намиращи се под командата на Сенклер английски и турски войски. На 7 март 1878 г. три табора и нарочно свиканите башибозуци се насочват от Гюмюрджина към Мароня и на другия ден градецът осъмва обсаден.
Дружината на Капитан Петко героично го отбранява през целия ден. Привечер се прибира в една голяма къща, но неприятелят успява да я подпали. Четниците разкъсват кордона и се отправят към Димотишко след сражение при с. Жан чешме. При родното си село Доганхисар войводата се събира с руските власти.
На 29 март преоблечената в руско военно облекло и снабдена с модерно оръжие дружина в състав 200 момчета се сражава с 3000 сенклеристи – турски войници и башибозук.
Капитан Петко войвода води битката до край – всички сенклеристи са избити, пленени и прогонени от района на с. Каракая, Ференско, планината Китка, Димотишко и при Индере, Дедеагачко. В последното сражение войводата е ранен и въпреки това, на 6 май с 400 момчета при село Голям Дервент, Димотишко, излиза срещу 1000 сенклеристи. След още две битки с неприятеля Капитан Петко войвода постъпва на лечение в руската военна болница в Одрин, където го посещава и награждава лично генерал Скобелев.
Английският вицеконсул Уилшайр съобщава на 15 юни 1878 г. на английския посланик в Цариград Хенри Лайард: „В доклада си споменах името на злосторника Петко. Навярно ще се изненадате, като научите, че този човек със своята чета нехранимайковци получил заповед от руските войски в Одрин да преследва башибозука и че всеки човек от неговата чета имал пропуск свободно да се движи и право да носи оръжие. Видях Петковата чета миналата сряда на гара Софлу в най-дружески отношения с руси и българи.”
След едномесечно лечение на 5 юли 1878 г. войводата продължава с 300 момчета борбата със сенклеристите и отново е ранен. В началото на август той се подвизава из Пловдивско. Там влиза в споразумение с тамошните гимнастически дружества и се настанява в Чепеларе. Осигурява ред в селата, охранява границата. В дружината му се стичат много доброволци.
На 15 август, Успение Богородично, до Петко войвода е изпратена молба за помощ с подписите на първенците и селските печати на селата Райково, Устово, Чокманово, Карлуково, Дерекьой и Момчиловци. Текстът гласи: „Ваше Благородие! Петко, като сме подложени на турски теглила, тукашни и драмски, ний, цялото тукашно християнско население, мало и голямо, молим да дойдете като едноверец българин да завардите с храбростта си и нашите бедни селца от такива едни турски нападения.
Ний всички сме убедени и уверени всячески, че не ще ни отречете, както си избавил и други части християнски от такива злочинства турски. Затова ви подканяме като едноверец, подписваме от осем и повече села и подпечатваме цялото Ахъчелебийско окружие.”
Петко войвода не може да не се отзове на тази молба. Обикаляйки граничната линия, към средата на 1878 г. той се озовава в село Левочево, а негови хора проникват в Устово и Райково. Действията на дружината му се следят внимателно от консулите на западните държави, които протестират пред руското командване. И то нарежда Капитан Петко да бъде задържан.
На 19 септември 1878 г. посланикът на Англия в Цариград Хенри Лайард донася на маркиз Солзбъри: „Току-що се получи телеграма от вицеконсула в Пловдив, от която се вижда, че новината за арестуването на Петко се потвърждава и че той вече е доведен под стража.”
Първенците на българското християнско население в Чепеларе, Широка лъка, Стойките, Върбово и Ахъчелебийско правят настоятелни постъпки за освобождаването му. На 20 септември княз Дондуков-Корсаков нарежда той да бъде доведен в Пловдив при него. Князът го изслушва, награждава го с медал за заслуга и го освобождава. Капитан Петко заминава през Станимака (дн. Асеновград) отново за Родопите. До село Борово се разделя с придружаващите го руснаци. След няколко дни дружината му е възстановена и не позволява в тази покрайнина да проникнат турски войски и тя да бъде включена в пределите на Турция.
На 19 септември посланикът на Англия в Цариград праща до маркиз Солсбъри следната телеграма: „Един митинг в Пловдив се състоял под председателството на българския владика. Последният държал реч и настоял, щото всички истински българи да противостоят със сила, ако е необходимо, срещу възобновяването на турското управление и да допринесат с всички възможни средства за освобождението на братята от Македония, където вече било вдигнато въстание. Била избрана комисия, която да събира и изпраща припаси на разбойническия шеф Петко.”
На 20 октомври Хенри Лайард праща частно писмо до Солсбъри: „Петко отново събира нередовна войска. 170 души доброволци от Карловската област минали през Пловдив през последните две седмици на път да се присъединят към него.”
31 октомври депешата гласи: „Петко все още събира доброволци в Родопите. Неговата главна квартира е Чепеларе.”
На 8 декември вицеконсулът от Пловдив телеграфира: „36 доброволци вчера напуснаха града на път да се присъединят към Петко в Родопите. Те маршируваха през улиците на града с барабани и знамена. Каза ми се, че друга чета от 40 души щяла да тръгне следния понеделник. Полицията ги придружава до руските предни постове. Ще получат оръжие в Татар-Пазарджик, през който град ще минат на път за планината.”
През декември 1878 г. в Чепеларе пристига рота руска войска. В Пловдив се свикват и обучават доброволци от граничните селища. В Рупчоско пристигат първите органи на новото областно управление в Източна Румелия – пристав и стражари. Положението в Средните Родопи се счита за заздравено.
Администрацията на Източна Румелия е устроена. Българската общественост обръща вниманието си към уредбата на областта. Турското правителство се е отказало да праща войски. Комитетите „Единство” и четите са изпълнили предназначението си. Капитан Петко войвода разпуска своята дружина. За няколкомесечната отбрана на Хасковски окръг му е дадено следното „Благодарително“:
„Дава се настоящето на Негово Благородие Петко Киряков, герой известен и познат нам, който със своята храброст и тримесечното си пребиваване в нашата страна умно и деятелно се стара да заварди местата в страната, отдето преди башибозуците от Родопите се промъкваха и правеха убийства и кражби, но благодарение на гореказаний герой, като се повика и завзе тези места със своята чета, можа да прекъсне всички злини. За това, за знание и истинност на неговите неуморни трудове и патриотическа длъжност удостоверяваме с печатите и подписите си.”
Следват 173 подписа, 11 печата на градските участъци в Хасково и 20 селски печата.
През лятото на 1879 г. Капитан Петко войвода заминава заедно с генерал Скобелев за Петроград, където е представен на императора. Александър Втори го приема и разпитва за живота му, за родния му край и лично го награждава с орден за храброст, удостоявайки го с офицерски чин – капитан от руската армия, като му дава и имение в Киевска губерния. Така приключва 19-годишната борба на Капитан Петко войвода срещу османските поробители.
podobni sadbi kato na kapitan petko vojvoda imat mnogo balgari spomognali za osvoboshdenieto na balgarite ot tursko robstvo posle ot germansko -fashistko i savetsko-komunistishesko gospodstvo i sega se opitvat da premahnat i novoto ikonomishesko gospodstvo nalosheno ni ot balgari i nebalgari .
i taj kato vseki e tova koeto e a ne kakvoto misljat drugite podvedeni i mameni
hora az spodeljam mneniata na tesi koito sa za red i demokrazia v balgaria
i za dobri i polesni otnoshenia s nashite novi sajusnizi i s nashite komshii
vapreki she sam ot tesi balgari koito i 1 us $ evro leva peshalba ne vsemat za tesi si mnenia taj kato shivjah v zapadna germania i rabotih za nebalgarski predprijatia no imh shustvoto she njakoi si organisazii me davali pod naem za nasilstvena umstvena rabota posnata pod imeto ot tursko robstvo ,,,umstvena angaria,,,to gledam da mi platjat za vremenata kogato sa me polsvali kato ,,RALIZA VASILEVA,, na rabota za CNN kojato sega raboti za radio televisia CHIKAGO -USA i drugi balgari za mnenia za radiostanzii kato ,,,svobodna evropa ,,glasa na amerika,,BBC,bes da sam kato SOLOMON PASI I ZAR SIMEON na koito verojatno sa im plashtali za mneniata im no zabravili da platjat za moite mnenia i zatova gi promenjam dokato zaposhnat da gi plashtat
a na moite radiostanzii gi povredili neshto koeto trjabva da opravjam i mi trjabva sevice v grad varna i smetkite shte trjabva da platjat tesi koito sa gi povredili nesavisimo dali sa komunisti ili turzi ili zionisti ili anarhisti . a po vaprosa za mneniata to mogat da se vsemat intervjuta sas ili bes natriev pentanol skrupomalina skrupolna malina ot vseki balgarski i nebalgarski grashdanin shivusht v balgaria ili v drugi strani da si kashe promenlivite bezplatni mnenia .
3
tradeagent Nr015478 resident b
14.10.2015 17:22:49
0
0
kato se znajat takiva istorii kato na kapitan petko vojvoda moshe da se sravnjavat s istoriite na graf von monte kristo kojto trjabvalo da stane graf von monte karlo no parite stigali samo za graf von monte karlukuvo i toj se oshenil za nebalgarka vapreki she obishal i balgarki i nebalgarki za da se izsuhli ot karlukovski prijateli no sled tova
mu domashnjalo za karlukovskite balgarki koito gi pravili na shantavi
s prikaski za general kar lukov general tshushkov general pushkov koito predposhitali za general njakakav si vasko iliev paraliev poneshe im kasali she e paralia rodnina na gramovrsheza sveti ilia i sashtite koito preshili na shtastieto na gen vasko iliev paraliev da e paralia i negovite rodnini i prijateli te preshat prjako ili kosveno i na tjah i na tehnite prijateli
i vasko kojto rabotil desetki godini s fantasiite si za oon i drugi organisazii
mu kasali she mogat da mu platjat samo njakoi ot fantasiite ot koito i toj i tesi koito gi plashtat imat polsi i gen vasko iliev paraliev kasal she e i medimum mediator refer i gi ozenjava spored tova kolko shte mu platjat i za tesi fantasii ili predposhita da mu platjat na parvo vreme samo naj hubavite mu fantasii za lishno shtastie a sled tova moshe da oshtastlivi i shtastlivi
mladi kokoshki kato kathy perry ,ke$ha ,lili marlen maria ,dshina lolobridshida
i podobni na mladi godini .a tesi koito mi preshat na da se sbadnat moite fantasii za shtastie da se ustanovjat i te i svarsanite s tjah hora i strukturi organisazii za da se znae zashto na varna i balgaria ne i varvi
2
of shore privat trader priva
06.08.2015 13:04:32
0
0
spored mnogo fantasii kapitan vasko petko vojvoda graf von monte kristo baron von munchenhausen se boril za osvoboshdenia na balgaria ot tursko fashistko komunistishesko i ikonomishesko robstvo kato garibaldi
no vmesto pari i medali go okrali i prijateli i ne prijateli i taj kato se opitvali da go isnudvat da bade tova koeto ne shelae da bade mu predloshili da sartudnizshi v borbata proriv prestapnizite zatova bilo nushno da pravi prijatni i polesni zaposnatastva i po lishna iniziativa sled kato preboril okolo desetina shenski hubavi verojatni prestapnishki mu preporashali da otide v shushbina i da se bori protiv hubavite bogati prestapnishki taj kato ot bednite hubavi prestapnishki si dokaral samo pushi vashki no taj kato ne mu platili nito za bednite prestapnishki nito za bogatite prestapnishki to toj njamal mnogo merak da se bori kato bezplaten borez kato BORIMESHKATA a kato DAN KOLOV mu davali da se bori bezplatno s mnogo silni prestapnizi kato ot selo IGNATEVO s shiito pijan 2 dvumetrov voshd trjabvalo ne samo da se bori i sabori no koeto bilo po trudno da zadarshi pobedata i sega kato bivshite sportisti borzi ,boksjori ,sutenjori ,voajori shelae da polushi pensii nagradi platineni ,zlatni ,srebarni medali i zlatni i srebarni she i medni bronsovi i
aluminievi medali i podobni na medalite sheni i koito mu preshat na tova sa neshelani v negovia dom i shivot kadeto i da shivee a na vsishki koito shetat i usnajat za tova im poshelava tova koeto te mu poshelavat dava tova koeto sa mu davali i davat i vsema ot tjah tova koeto sa mu vsemali i vsemat
SO SEI ES SO SEI ES SO SEI ES TAKA DA BADE TAKA DA BADE TAKA DA BADE
1
of shore multitargovez na knig
06.08.2015 02:38:34
0
0
pri mene ima i njakoi shodni istorii s istoriite kato kapitan petko vojvoda i graf monte kristo i mnogo drugi .
pres komunistishesko vreme si bjah patriot i nazionalist kojto kato se napieshe
iskashe za balgaria islas na bjaloto more a za sebe si da bade trajno mlad zdrav bogat silen potenten fertilen svoboden biologishen bashta na hubavi zdravi sinove i dashteri ot ljubimi balgarski i hristianski evropejski vi sheni na njakoi ot togavashnite podslushvashi prosavetski komunistisheski slugi ne im haresvali moite svobodomislia i se opitvaha da me zaplashivat i isnudvat da bada kato tjah posle slec kato shivjah v zapadni strani kadeto sashto imah moite borbi i premeshdia njakoj pat kato vav filma trimata musketari se var4nah sled promenite i njakoi si ot novite podslushvashi i svarsani s tjah
me presledvaha i praviha preshki na shtastieto mi kato pri kapitan petko vojvoda .
i taj kato shivjah nad 20 godini v zapaden berli vsred desetizi narodnosti i organisazii sam ot balgarite patrioti kosmopoliti koito shelajat da imat bogati prijateli po zjal svjat nesavisimo ot religia rasa partia narodnost notaj kato sam evropejski vid hristianin predposhitam da se zeluvam i srodjavam s dashteri ot evropejski vid hristianski familii moshe i evropejski vid latinoamerikanski familii po vasmoshnost da ne sa ot bordelite po sveta a da sa s jasen proishod biografia zadravoslovni sastojania i harakteristika kakvo obishat kakvo ne obishat s kakvo pravjat kompromisi s kakvo ne i t.n. tova go polsvat i spisanie ,,,playboy,,,za svoite isbrannizi biografia harakteristika s gola snimka .i taj kato njamam dostatashno pari no dostatashno fantasii rabotja i plashtam samo za moi peshalbi i samo za sheni koito otgovarjat na predstavite mi to priemam she kato mene ima mnogo po sveta
