Българското человеколюбиво настоятелство е една от последните организации на емиграцията ни в Румъния през 70-те години на XIX век.
Автор: Атанас Коев
Същевременно тя е създадена от привърженици на умереното революционно течение, които вземат връх в периода 1875-1877 г.
Учредяването на Българското человеколюбиво настоятелство става на събрание в румънската столица Букурещ на 21 август 1875 г. от привърженици на видния наш революционен деец Киряк Цанков. То си поставя като първа основна задача в този момент да подпомага пострадалите от въстанието срещу османската власт в Босна и Херцеговина.
Същевременно след жестокото смазване на Априлското въстание в България през пролетта на 1876 г. тази наша емигрантска организация развива огромна дейност в помощ на българското население, намиращо са в много тежко положение след смазването на бунта от турците.
Една от най-големите изяви на Настоятелството е материалната и финансова подкрепа, която то оказва при сформирането на четата на поета революционер Христо Ботев. Неговите членове съдействат активно за въоръжаването и окомплектоването на четниците, както и за набавянето на необходимото продоволствие за отряда.
На 10 юли 1876 г. организацията на умерените български рeволюционни дейци се преустройва, като се преименува в Българско централно благотворително общество – БЦБО. За това голяма роля изиграва руснакът Владимир Йонин, пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането му. Йонин е избран за почетен председател на БЦБО, а в ръководството му са включени редица видни български емигранти като Киряк Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др.
Първоначално в организацията са привлечени представители на радикалното революционно течение и на консервативните умерени среди на българската емиграция във Влашко, но на Общо събрание на обществото, провело се от 18 до 22 ноември 1876 г., превес вземат представителите на второто течение.
Това веднага се отразява на духа на изработената програма на БЦБО. В нея намира място идеята на умерените за създаване на независима българска държава с монархическа форма на управление. Независимо от това обаче, организацията развива огромна дейност за сплотяване силите на нашето националноосвободително движение след кървавото потушаване на Априлското въстание.
БЦБО не само оказва голяма помощ на пострадалото от турските жестокости българско население, но се включва активно и в набирането на наши доброволци за избухналата през юни 1876 г. Сръбско-турска война. Впоследствие, след нейния край, чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема издръжката на завърналите се в Румъния от Сърбия български доброволци. Същевременно, за да пропагандира своите цели и задачи и да привлече европейското обществено мнение в защита на народа ни, БЦБО използва основания от Христо Ботев вестник „Нова България“. Там се появяват множество статии и материали, отразяващи тежкото положение на сънародниците ни след погрома на бунта.
Когато започва подготовката за Руско-турската война (1877-1878) последната наша емигрантска организация във Влашко се включва активно в набирането на доброволци за формиращото се Българско опълчение. След началото на военните действия БЦБО се обръща със специално „Възвание“ към народа ни. В него се настоява българите да подкрепят с всички сили и средства действията на руските войски на наша територия.
В същия този документ Обществото обявява и официалното прекратяване на своята дейност. Така престава да съществува последната емигрантска революционна организация на българите в Румъния, оставила трайна диря в нашата възрожденска история.
