Навършват се 102 г. от Букурещкия и Цариградски мирни договори, довели до нея
Автор: Петър Ненков
Две седмици след началото на Междусъюзническата война през 1913 г. България изпада в тежко положение. Докато основните ѝ сили воюват в Македония срещу сърби и гърци, от север в страната нахлуват румънски войски, а от югоизток – турски военни части.
На 5 юли правителството на Васил Радославов обявява, че е съгласно да отстъпи на Румъния Южна Добруджа и иска примирие. В отговор румънският министър-председател Титу Майореску отправя покана към воюващите страни за мирни преговори в Букурещ.
На 13 юли България първа изпраща своя делегация в румънската столица, в която влизат финансовият министър Димитър Тончев, началникът на Генералния щаб генерал Иван Фичев, Сава Иванчов, Симеон Радев, Константин Станчов и други. Три дни по-късно в Букурещ пристигат и представителите на Гърция, Сърбия и Черна гора.
Букурещката конференция започва на 17 юли. В това време военните действия на българската армия с въоръжените сили на Сърбия и Гърция продължават, тъй като гърците и сърбите се опитват да откъснат колкото се може повече земи от нашето етническо землище преди подписването на мирния договор.
Тежкото положение, в което изпада 100-хилядната гръцка армия, която е почти обкръжена от българските войски в Кресненското дефиле, е причина на 18 юли гръцкият крал Константин панически да телеграфира на премиер министъра Венизелос в Букурещ да ускори подписването на примирието. Генерал майор Фичев получава телеграма от Южния фронт от 12 юли 1913 г. за положението в Кресненското дефиле и че това следва да се използва като коз на масата на преговорите. Генералът обаче няма време да чете подобни известия, сгъва известието и го слага в джоба си.
Според члена на българската правителствена делегация Симеон Радев мотивите за това действие на Фичев се дължат най-вече на неговата лична неприязън към генералите Михаил Савов и Радко Димитриев, които по това време командват българската армия. Такова поведение е не само алогично и абсурдно, то най-вече е осъдително!
На 21 юли е постигнато споразумение за новата граница между България и Румъния, но усилията на българските дипломати да спечелят румънска подкрепа срещу сърби и гърци остават безуспешни. Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли.
Първоначално сръбският премиер министър Никола Пашич предлага за граница между България и Сърбия река Струма. Това не е прието, но българите са принудени да се откажат от градовете Щип, Радовиш и Кочани в Македония, които владеят до войната.
Русия и Австро-Унгария се намесват в полза на България в преговорите за Кавала, но Венизелос си издейства подкрепа от други две Велики европейски сили – Франция и Германия. В крайна сметка българските делегати отстъпват града под заплахата на румънския премиер Майореску, че румънските войски, които се намират в околностите на София, ще окупират българската столица.
В крайна сметка конференцията приключва с подписването на Букурещкия договор на 28 юли/10 август 1913 г. В изпълнение на него още в края на юли правителството на Васил Радославов разпуска почти цялата си армия, с изключение на някои дивизии, прехвърлени в Тракия. Българо-османските отношения остават неуредени, поради неучастието на турски представители на конференцията в Букурещ.
Съгласно Букурещкия договор, България губи около 50 000 кв. км в Тракия и Македония. За да се спаси от асимилиране и репресии, към страната ни тръгва бежанска вълна, възлизаща на 300 000 души. В Балканската война 87 хиляди българи са убити или ранени, а в Междусъюзническата убитите и ранените наброяват 33 хиляди. Разходите в двете войни са на обща стройност 2 млрд. френски франка.
В съответствие с Букурещкия мирен договор България е принудена да даде на Сърбия източните райони на Вардарска Македония (Щипски окръг). Шест седми от територията на Македония попадат в сръбски и гръцки ръце, а тамошните българи са наречени от Белград „южни сърби”. София признава за сръбски териториите на запад от вододела на Вардар и Струма, заедно с горното поречие на река Струмешница. В пределите на България остават само Пиринският край и Струмешка околия.
Гръцкият премиер министър Венизелос поисква цялото Егейско крайбрежие до село Макри, намиращо се на няколко километра, западно от Дедеагач, но под натиска на останалите участници в конференцията намалява претенциите си и Гърция получава само източната половина на Егейска Македония.
Българо-гръцката граница е прокарана по билото на Беласица, на изток до устието на Места. Така в пределите на Гърция влизат редица градове, завзети от българите през Първата Балканска война като Кукуш, Сяр, Драма и Кавала. Румъния заграбва Южна Добруджа, като България й отстъпва областта на север и изток от линията Тутракан-Екрене, включително и двете селища.
В началото на август българският външен министър Никола Генадиев повтаря призива към големите европейски държави да се намесят за решаване на Тракийския въпрос. В отговор Великите сили предупреждават, че османската армия ще продължи офанзивата си и съветват София да потърси разбирателство пряко с Цариград.
На 16 август 1913 г. в Гюмюрджина е обявена Гюмюрджинската турска автономна република, чиито въоръжени сили и башибозукът извършват истински геноцид над българите на Беломорска Тракия и ги прогонват с огън и меч от техните родни огнища.
На 16 август българското правителство приема поканата на Османската империя за двустранни преговори и изпраща свои емисари в Цариград – това са генерал Михаил Савов, Григор Начович и Андрей Тошев.
Преговорите започват на 26 август в Цариград и приключват на 16 септември със сключването на мирен договор между двете страни. От османска страна той е подписан от министъра на вътрешните работи Талаат бей, министъра на флота Махмуд паша и председателя на Държавния съвет Халил бей.
С Цариградския договор се урежда държавната граница между двете държави след Междусъюзническата война. Съгласно член 1 от него, в Османската империя влиза по-голямата част от Източна Тракия, без Мустафа паша (дн. Свиленград), Малко Търново и Василико (дн. Царево).
На България е позволено да заеме повторно Западна Тракия – крайбрежието на Егейско море между устията на реките Марица и Места, с градовете Гюмюрджина, Ксанти и Дедеагач, след като правителството в Цариград отказва да подкрепи Гюмюрджинската турска автономна република. По този начин Османската империя отстъпва над 23 000 кв. км от териториите си, в това число и Пиринска Македония, но си връща Одрин и Лозенград, загубени през Първата Балканска война.
Впоследствие териториалните клаузи на договора са допълнени с Българо-турската конвенция от 1915 г. Отделна клауза от договора позволява на българските бежанци да се завърнат по домовете си в Източна Тракия в срок от 2 години. Тя остава обаче неизпълнена.
Българските войски завземат повторно областта през октомври 1913 г., при минимална съпротива от страна на местната турска автономистка милиция. Турците, които живеят в териториите, отстъпени на България, получават правото на османско поданство, стига да го поискат в срок от четири години. В случай че се откажат от българско поданство, те трябва да напуснат България, но запазват правата си над къщите и имуществото, които притежават. Мюсюлманите в тези земи се освобождават от военна повинност в Българската армия.
Броени месеци след сключването на договора, помаците от Родопите и Пирин, покръстени в началото на 1913 г., се връщат към старата си мюсюлманска религия. Османската империя се задължава да зачита българските общини на своя територия. Но и тази клауза остава неизпълнена.
Сключеното през ноември 1913 г. Одринско съглашение отменя правото на източнотракийските българи – около 70 000 души, да се завърнат по домовете си в Одринския и Лозенградския санджак и поставя на тяхно място турски бежанци от новите територии на България – около 30 000 души. Този регламент е узаконен окончателно с Ангорския договор между България и кемалистка Турция през 1925 г.
Цариградският договор предвижда демобилизация на двете армии в рамките на три седмици и размяна на заложници и военнопленници в едномесечен срок, подновяване на съобщенията и транспортните връзки между двете страни, подновяване на търговските връзки и мореплаването и уреждане на дипломатическите представителства в тях.
Така България е принудена да изпие до дъно горчивата чаша на поражението и да изживее своята Първа национална катастрофа.
Моля господа като правите коментари поне пишете на кирилица!
4
of shore refer mediator posre
07.08.2015 06:08:37
0
0
ZA DA SE ISBEGNAT ZA V BADESHTE EVENTUALNI KATASTROFI E DOBRE DA SE IMA DALNOVIDNA POLITIKA NA DOBROSASEDSTVO SAS SASEDNI DARSHAVI PRI ZASHTITA NA NAZIONALNI INTERESI DA SE NAPRAVJAT ANALISI NA OTNOSHENIATA NA BALGARIA S NAJ VASHNITE DARSHAVI V MINALOTO NASTOJASHTETO I BADESHTETO DA SE VIDJAT POLSITE I ZAGUBITE DA SE VSEMAT NAPREDVID SIMPATIITE I ANTIPATIITE KOITO SA NEPOLESNI ZA BISNESA NO SA NORMALNI ZA NORMALNIA NAROD ZA BALGARITE VSISHKI NARODNOSTI KOITO SHIVEJAT V BALGARIA SA S EDNAKVI PRAVA I ZADALSHENIA NO AKO SE USTANOVI SHE
NJAKOI NARODNOSTI POLUSHAVAT FINANSOVI I DRUGI POMOSHTI OT DRUGI DARSHAVI TO E DOBRE BALGARSKATA DARSHAVA DA PODKREPJA FINANSOVO PRAVNO I S DRUGI NASHINI BALGARSKATA OBSHTNOST TAJ KATO OTDELNIA GRASHDANIN POLUSHAVA ZAKONNI PARI SAMO OT FIRMITE ILI DARSHAVITE ZA KOITO RABOTI TO NEGOVIA INTERES E PRI FIRMITE I DARSHAVITE ZA KOITO RABOTI AZ NAPRIMER PRI MISALTA SHE SAM RABOTIL ILI RABOTJA BESPLATEN UMSTVEN ILI DRUG VID TRUD GO SRAVNJAVAM S ANGARIATA PRES TESI 500 GODINI TURSKO ROBSTVO OKUPAZIA PRISASTVIE I LAGERITE ZA PLENNIZI I S 2 GODINI TRUDOVA POVINNOST I SI KASVAM SHE E PO DOBRE DA IMAM PARI I OT ANGARIATA I DA OTIDA DA SHIVEJA PO KURORTI VSRED BOGATI HRISTIANSKI PRIJATELI DORI I AKO SA PESHELILI PARI I OT NEHRISTIANSKI PRIJATELI I AKO NJAKOI IMAT NESHTO PROTIV DA KASHAT JASNO MOTIVITE PRISHINITE A NE DA ZAVISHDAT SHE SA ME ISNUDVALI DA RABOTJA ANGARIA I SEHA MI ISPLASHTAT ZA 21 GODINA S OBRATNA DATA ZAPLATI OT VSISKI KOMPANII ZA KOITO E TRJABVALO DA RABOTJA ANGARIA KATO MISTER IMA-NJAMA ,NJAMA-IMA I ZA DRUGI MISTER MISTERII OT A -ANTONESKU DO JA -JAN BIBIAN
3
of shore refer mediator posre
06.08.2015 11:06:10
0
0
psrvite nazioalni katastrofi dojdoha i zashtoto balgarskite voenni i pravitelstva ne bjaha dobre podgotveni za prodalshitelni istoshtitelni vojni i imaha nepravilna ozenka i nedostatashni danni ili nepravilni danni informazii za protivnizite she dori i za sajusnizite ,a vtorata svetovna vojna v kojto trjabvashe da isbirame po malkite vasmoshni zagubi za balgari beshe zagubena ot nashite glavni sajusnizi kamkoito bjahme samo pridadak ,sled pobedata na savetskata armia kojato osvobodi mnogo strani ot fashistkite pravitelsva i gi okupira za okolo 45 godini i kato falira bivshata savetska imperia i ne mosheshe da poddarsha i izhranva nejnite prosavetski komunistisheski darshavi spored njakoi mnenia gi prodala na novite im gospodari NATO EU no tam mneniata se rasdeljat zashtoto moshe da se prodava samo tova koeto e sobstvenost kakto ALASKA bila prodadena za 7-8 miliona US $ na USA
zatova te ne prodadoha bivshata istoshna germania osvobodena i okupirana sled vtorata svetovna vojna a ja osvobodiha povtorno tosi pat i ot sebe si i ot prosavetskoto komunistishesko pravitelstvo i ja preotstapiha na ZAPADNA GERMANIA sreshtu mnogo miliardi
za pokrivaneto na razhodite za iztegljane na osvoboditelnite okupazionni sili na savetskata armia a ostanalite strano ot sozbloka trjabvashe da se osvoboshdavat ot bivshite si drugari gospodati i prodavat sami taka she ima besbroj mnenia i varianti za promenite v balgaria i evropa koito oshte prodalshavat vaprosite koito stojat pred mene kato shasten targovez kakva mi e fajdata ot tesi promeni zashtoto vsishki koito namasaha ot novoto vreme kade s targovii kade s dalaveri i drugi metodi dosega ne sa mi dali a okrali pari i sheni zamisleni da badat moi ne sa mi dali a okrali i vasmoshnosti da pravja dostatashno pari i imam trajno tova koeto trajno obisham a to e she predposhtam da bada ne milizioner i legioner a milioner i da imam sdravi hubavi sinove i dashteri milionersheta a ne pinoshtsheta i pionersheta
2
of shore multitargovez na knig
06.08.2015 05:41:53
0
0
dalnovidnosta i prosorlivosta i diskretnosta na balgarskite politizi targovzi i drugi se pokasva kogato analisirat promenite vav vashni za balgaria strani
promeni v pravitelstvo armia polizia i drugi instituzii gleda se koi sa bili
prijatelski nastroeni i koi mogat da se spesheljat za prijatelsi otnoshenia i t, n. poslednite godini v turzia uvolniha mnogo ot poliziata ,armiata i gi zameniha s drugi poradi njakakvi prishini ili novi poloshenia
az kato balgarin ne moga da ne vsema pod vnimanie vashni promeni v balgaria i vav vashni za balgaria darshavi i zatova shelaja da imam milioni evro us $ pesos krusejros i drugi valuti i da shiveja kato mlad zdrav .bogat po kurorti v balgaria i po sveta vsred podobni prijateli tolkova dalgo vreme kolkoto mi haresva i skogoto mi haresva dokato mi haresva i zatova promenite koito stavat v balgaria i vav vashni za balgarskite interesi darshavi sa vashni za mene tova sa taka nareshenite vremenni reshenia ,zwischenloesungen ,tempotrary solutions
1
of shore multitargovez na knig
06.08.2015 04:50:36
0
0
i tasi shast ot istoriata na balgaria pokasva nedalnovidnosta i neprosorlivosta na balgarskoto pravitelstvoi politizi i pokasva she hrabrosta na balgarskite voenni bes prosorlivosta i dalnovidnozta na balgarskite politizi pravitelstvo i upravnizi e nedostatashna za peshelene na vojna osobeno kato se ima ne edin a poveshe protivnizi zatova seha vapreki she slava bogu sme v naj moshtnia sajus na sveta e dobre da si imame dobri lokalni balkanski i shernomorski politisheski ikonomisheski i drugi polesni i prijatni otnoshenia s hristianskite strani ni svarsva hristianstvoto s balkanskite strani ni svarsva balkanstvoto a hitri evrei kato bratja zeevi i hitri garzi ,turzi visantijzi ,germanzi ,rusnazi,amerikanzi ,varnenzi i bogati shejhove i parfjumni prinzesi i drugi mogat da sadejstvat s plateni ili besplatni konsultazii saveti za postigane na mir i blagodenstvie i ljubov ot koeto i az da imam fajda djal peshalbi % komisionni za da moga da go blagoslovja
