Едва ли някога ще видим дисидентските филми от онова време
Автор: Борис Цветанов
Тази година отбелязваме сто години българско кино. В пренаселената с дисиденти земя като една човешка длан, начело с неотразимия сегашен президент, дръзнал да рисува плакат в Деня на освобождението, не се намери нито един „другомислещ“ от онова време, който да каже поне две думи за годините, в които господства максимата на бащицата на световната революция за киното, като най-важното от изкуствата.
Всъщност оценката за онова българско кино е дадена още преди 40 години от познатия вече на читателя цербер от Шесто полковник Иван Дянков: „Киноцентърът се е превърнал в гнездо на оси!“
В поредица „сигнали“ до ЦК на БКП той и неговите адаши перманентно (всъщност това започва още в петдесетте години на миналия век) предупреждават колко опасни за идеологическата чистота на марксизма-ленинизма са кинаджиите.
Ние вече писахме за първата атака срещу майсторите на филмовото изкуство, когато разказахме за истински първи свален от екран български филм – „Наша земя“.
Сега ще прескочим тридесет години по-късно. В „строго секретна информация“ (в два екземпляра – б.а.) за някои по-характерни негативни явления и враждебни прояви в средите на художествено-творческата интелигенция...“ от 16 юни 1985 г. се отбелязва: „В средите на филмовите дейци няколко лица се ангажират с антибългарска агитация и пропаганда, възхваляват буржоазната действителност, поддържат подозрителни връзки с чужденци, а в отделни случаи се опитват и да създават групи...“
За остри антидържавни изказвания и хули по адрес на партийното ръководство и обявяване подкрепа на контрареволюцията в Полша са профилирани сценаристът Борис Христов, режисьорът Георги Антов, киноведът Николай Кафтанджиев и актьорът Георги Миндов.
Подобни прояви обаче имат още цяла поредица работници в киноцентъра като режисьорите Неделчо Чернев, Николай Тодоров, Костадин Русаков, художници и много други.
В уж документалната книга на ръководителя на Шесто от 1968 до 1985 г. генерал Петър Стоянов „Шесто управление: моята истина“ в два тома, общо 1150 страници, има много място, отделено и на киното, където (както и в други сфери) генералът се прави едва ли не за крило на дисидентите.
Но ако има нещо безспорно в книгите, то е единствено в заглавието – „моята истина“. Защото истината на тартора на церберите не може да бъде истината на жертвите.
Генералът може колкото си ще да се бие в гърдите за това, че давал принос свободното слово да намира аудитория, налице е огромна публика, крещяща точно обратното.
В един такъв документ се споменава за осъдения на 4 години затвор бивш началник на сектор „Артисти“ в „Бояна“ Петър Гогов. Тук трябва да добавим, че този днес неизвестен никому другомислещ бил изградил нелегална група „Български антикомунистически съюз“. Чували ли са нашите гласовити антикомунисти от 1991, 1992 и т.н. години, че и преди тях е имало антикомунисти?!
Никой от тях не е чувал и за редакторката Татяна Георгиева, „установила – според информация на Шесто до ЦК на БКП, - връзки с дисиденстващи елементи в СССР... и – забележете – организирала около себе си кръг от млади творци за извършване на спиритически сеанси и хороскопи“!
Със същата дейност се е занимавала и Димитрия Вълкова, режисьорка, при това член на БКП и АБПФК, която стигнала дори до там, че успяла да привлече „за членове съпруги на известни интелектуалци“.
Не можем да минем без Свобода Бъчварова, която що-годе е позната от публикации най-вече из многотиражките като един от смелите бойци на истината. Разбира се, колкото е в кръга на възможностите на „вестниците на народа“.
Там няма да намерите това, което ще споделим тук – преди всичко възмущението на церберите от това, че Свобода е член на БКП и АБПФК, носител на Димитровска награда и ето изведнъж: „напълно скъсала с марксистко-ленинския мироглед. Използва и най-малките случаи и поводи да клевети и охулва с голяма злъчност всичко свързано с БКП и КПСС и техните първи ръководители... Превъзнася дребнобуржоазната действителност и морал“.
Не стига това, но Свобода Бъчварова групирала около себе си „нездрави елементи“ и ги подстрекавала към съпротива на партийната и държавна политика и вербувала „млади съмишленици – синове и дъщери на лица от висшия ешелон“.
В обкръжението на смутителката на спокойствието виждаме дори хора извън киното като Чавдар Драгойчев. Там са Желю Желев и професор Николай Генчев (за него има слухове, че пише речи на Тодор Живков, но той е един от ония, които имаха възможност, но отказаха да бъдат храненици на властта – някой ден ще разкажем и за това, б.а.). Разбира се филмовите дейци около Свобода са на преден план – Поликсена Найденова, Иван Ничев, Атанас Киряков, Боян Папазов.
В друга информация на ЦК се съобщава, че киноцентърът бил вече Център на ревизионистите. Там, разбира се, челното място държат Христо Ганев и Бинка Желязкова, но около тях са Радой Ралин, Яко Молхов, Дочо Мундров, Анжел Вагенщайн, Христо Писков и др.
Това е най-дългогодишната опозиция на партийната политика, борци за „хуманност, демокрация и творческа свобода“ – така пишат церберите и допълват, че тая борба за творческа свобода носи песимизъм и представя изроден социалния живот в страната.
Това особено личало от филми като „Една жена на 33“, „Самодивско хоро“, „Покрив“ на младия писател Кънчо Атанасов и други.
За творци на черен хумор са обявени Анри Кулев, Слав Бакалов и Николай Тодоров. „Кратко слънце“ на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е спрян и свален от екран (а това са годините след ерата Брежнев!), същото се отнася до „Балът на самотниците“ на Иван Ничев и „Лице и опако“ на Бинка Желязкова. Ясно е, че ако в Москва е задухал южен вятър, то у нас той остава северен.
Ограничени са прожекциите на „Смъртта на заека“ на Анри Кулев и Борис Христов, както и пак на властелина на вечния тромпет „Долината на обувките“ и „Сляпото куче“.
Вредно идеологическо и ретроградно било съдържанието на филми като „Търновската царица“, както и „Бон шанс, инспекторе“.
Под прицел са още Борислав Шаралиев, Миряна Башева, Рангел Вълчанов, разбира се – Константин Павлов и даже Богомил Райнов.
Не само българските филми „тровят“ младежта, пишат гениите от Шести отдел, но и филми от социалистическите страни, дори такива от СССР. Особено опасни били унгарските филми, възхваляващи Унгарската революция (?) от 1956 г. като „Реквием“, „Мачът“, „Времето спря“, които са закупени, но недопуснати до екрана.
За западните филми да не говорим. Там изпускането на юздите било тотално. В страната младежта била развращавана, представи си, читателю, дори от серията за Индиана Джоунс.
„Кръвни братя“ и „Площад Сен Бабила“ послужили на някакви младежи от София – двадесетина на брой, да осъществят „вражески криминални и антиобществени прояви, дори да изградят нелегални групи... както и опит да организират профашистка организация“. В това отношение, колкото и да е странно, особена роля изиграл антифашисткият филм „Похитителите на изчезналия кивот“ – да се смееш ли, да плачеш ли – имаш право на избор.
Пазителите на тоталитарните огради не пропускат да сигнализират за новата опасност, дошла от Запада – частните видеотеки. В страната според споменатата в началото справка имало вече 19 000 частни видеотеки със 100 000 касети, до една с вредно съдържание. Шесто предлага дори приемане на закон, с който да се изземат видеоапаратурите. Един своеобразен вариант на предложението от неотразимия полковник Дянков забрана на йогизма, за което писахме.
Накрая ще отбележим, че нито една от тук споменатите киноленти – трън в очите на Шести отдел, не е включена в така нареченото панорамно представяне на българските филми от едно време по националната телевизия. Няма ги и сред прехвалените „пътуващи филми“ от опита да се възроди лятното кино в България. Ако перефразираме една култова фраза от киносагите от онова време, ще завършим с „Абе ще ги покажат и тия филми... ама друг път“.
ami nashite kinadshii koito pravjat filmi e dobre da imat i savetnizi psihoanalitizi koito da podskasvat verojatnite vasdejstvia na filmite varhu psihikata na balgari i bebalgari .zatova e dobre dori i da imame savmestni produkzii s holliwoodski i bolliwoodski kinozentari na mene lishno po mi dopadat bolliwoodski filmi zashtoto sa mnogo po evtini i imat desetizi i stotizi hubavi tanzjorki koito radvat oshite i sarzeto i nastrojvat kam hubavi
lubovni prikljushenia i podhranvat hubavite fantasii kato protivoves na tesi
pesimisti koito podhranvat ne hubavite fantasii .poneshe sravnjavah po internet statistiki i video za upotrebjavani kalashnikov i upotrebjavan moskvish no njama pari da gi poddarsham i upotrebjavam no poneshe e bezplatno si meshtaja za porshe s hubavi mladi madami i heckler and koch i za istorii kato na james bond po toplite kurorti na sveta s malko pari na hubavi plashni barove mladi madami po bikini ,monokini koito da mi plashtat smetkite dori kato zaslushil
hobbi aktjor mnogolikia bog ,,janus ,, da si pija whiski s mnogolikite bogini ,,,trimurti ,,, v kompaniata i na velikia mnogolikia navigator i kormshia ,,,BUDHA,, da se radvame na pesnite na elvis presley ,julius iglesias ,,, vicente fernandes i drugi pevzi i poneshe fantasiite sa bezplatni prodalshavam s tjah dokato mi omrasne i gi podnovjavam kato mi se priiska .
