Растението е изключително полезно, красиво и непретенциозно
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Аронията (Aronia melanocarpa Elliot) е многогодишно храстовидно растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). За нейна родина се счита Северна Америка. В Европа тя е пренесена по-късно, през XVIII век. В България арония започва да се отглежда в края на XX век.
Растението достига височина 2-2,5 м. То има лъскави, назъбени листа и синьо-черни плодчета, които са сходни с тези на касиса, но са по-едри, по-твърди, с тръпчиво-кисел вкус.
Аронията е позната още под названието черноплодна офика. У нас през последните десетилетия тя все по-често намира място в личното стопанство заради изключително ценните си лечебни качества. Препоръчва се за укрепване на имунната система, при сърдечносъдови проблеми, при заболяване на щитовидната жлеза, диабет и др.
Съдържанието на йод в плодовете на аронията е неколкократно повече от това в другите овощни и храстовидни видове. По съдържание на витамин Р пък е първенец сред овошките. Аронията е богата на витамини от групите В (В1,2,3,), С, К, Е, както и на макро- и микроелементи (желязо, калий, фосфор, калций, магнезий, молибден и др.).
От нея се приготвят ароматни сокове, компоти, вина и др. На по-големи площи тя се отглежда главно за нуждите на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост.
Отглеждане
Аронията е непретенциозна към климатичните условия. У нас тя може да вирее в равнинните райони на страната и във високите полета с надморска височина до 1000-1300 м. Растението е влаголюбиво, развива се добре при умерени температури. Летните засушавания и високите температури се отразяват неблагоприятно на качеството на плодовете - те добиват горчив вкус. У нас за отглеждане на арония са по-подходящи предпланинските и планинските райони, където през летните месеци падат повече валежи и атмосферната влажност е по-висока.
Аронията е студоустойчива култура и понася без проблем отрицателни температури от порядъка на минус 27-30ºС. Цъфти през месец май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Културата е устойчива на болести и неприятели.
Аронията е светлолюбиво растение, което не понася засенчване. По отношение на почвите тя няма високи изисквания. Може да се отглежда на различен тип почви, с изключение на мочурливите и тези с кисела реакция. Развива се много добре на песъчливо-глинестите почви.
Размножаване
Аронията може да се размножава по няколко начина - чрез издънки, резници и семена. Растенията се засаждат главно през есента, преди настъпване на големите студове. Предназначените за отглеждане на арония площи се наторяват с органични и минерални торове. Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие. Преди основната обработка на почвата (на дълбочина 35-40 см) се препоръчва да се извърши торене с 40-50 кг/дка комбиниран тор (NРK).
При създаване на големи масиви с арония обикновено растенията се засаждат при междуредово разстояние 4 м и разстояние между растенията в реда – 3 м. Аронията се засажда на дълбочина до кореновата шийка и непосредствено след това се полива.
Основните грижи при младите насаждения включват плитки почвообработки (аронията е с плитко разположена, разклонена коренова система), поливане през периода на наедряване на плодовете и торене.
Резитбите (просветляващи и подмладяващи) при аронията се провеждат по-късно, обикновено 5-6 години след засаждането на културата. В личното стопанство растенията може да се оформят като нискостъблени дървета.
Плодовете на аронията се прибират през втората половина на август. Те са събрани в чепки и се берат еднократно. При прилагане на добра агротехника реколтата от тази култура може да достигне до 700-800 кг от декар.
Аронията е изключително красив храст с интересно обагрени листа през есента. Затова тя е предпочитано декоративно растение за паркове и градини, още повече, че се отличава и с високата си резистентност към замърсителите на атмосферата.
