Само допреди дни във фирмения сайт на „Ен Джи Ен” сред екипа на компанията бе наредена и Тонка Атанасова, представена като външен одитор (вляво), но след избухването на скандала снимката й бе премахната (вдясно)
Съпругът на шефката на екоинспекцията в морския град издава сертификати на производители на строителни продукти, а жена му осъществява контрол върху дейността им
Автор: Десант
Тежък конфликт на интереси хвърля сянка върху дейността на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас. А в дъното на скандала е новоназначеният директор на институцията в морския град Тонка Атанасова. Нейният съпруг е собственик на частна фирма, чиято дейност зависи пряко от контролните функции и решенията на екоинспекцията. Тоест, семейната компания ще се облагодетелства от длъжността на нежната половинка на фамилията. Обстоятелство, което новата шефка на институцията е укрила от комисията по избор на директор.
Тонка Атанасова спечели на 27 юли т.г. конкурс за директорското място след оспорвана надпревара, до втория етап на която бяха допуснати осем кандидати. В автобиографията си госпожата е посочила само последното си работно място – на главен експерт по ОВОС в регионалната екоинспекция в Хасково, където също е била в явен конфликт на интереси.
Проверка в Търговския регистър показва, че съпругът й Николай Атанасов е собственик и управител на регистрираната в Хасковския окръжен съд „Ен Джи Ен” ООД, създадена, както е уточнено в сайта й, като орган за сертификация на строителни продукти и системи.
Всички производители или вносители на бетон, бетонни изделия, армировка, цимент, вар, строителни разтвори, тухли, блокове за зидария, битумни смеси, полимерни тръби и пр. са длъжни да притежават такъв сертификат, за да могат да продават продукцията си.
В официалния сайт на компанията е посочено, че „Ен Джи Ен” ООД има договори за поддържането на сертификатите на десетки големи компании в производството на строителни продукти от Бургаския регион. РИОСВ–Бургас, която сега се оглавява от Тонка Атанасова, пък осъществява контрол върху производствената дейност на същите тези дружества, с които фирмата на съпруга й има сключени договори за сертифициране срещу заплащане.
Порочната практика, осъществявана от фамилия Атанасови, всъщност е започнала в Хасково и в момента действа с пълна сила и в Бургас.
Апропо, госпожа Атанасова се е водила като външен одитор в компанията на съпруга си. Доскоро и така е била представяна в екипа, оповестен във фирмения сайт на „Ен Джи Ен” ООД. Но след гръмването на скандала в Бургас нейната снимка незабавно бе изтрита от там.
Закономерно възниква въпросът защо МОСВ прикрива скандалния случай. Според запознати, от началото на годината в Екоминистерството са подадени десетки сигнали срещу действията на Тонка Атанасова в хасковското поделение на РИОСВ. Вместо да бъде уволнена, тя обаче е назначена за директор на бургаската екоинспекция.
Явният конфликт на интереси стана обект на медийни публикации, въз основа на които народният представител Христиан Митев от „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ отправи питане до министър Ивелина Василева. Паралелно с това текат проверки и в Окръжна прокуратура – Бургас, и в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Резултати до момента обаче няма.
„Десант“ също се обърна за коментар към МОСВ по случая. Въпреки че началникът на отдел „Връзки с обществността и медиите“ към екологичното ведомство Йова Апостолова обеща съдействие, до редакционното приключване на броя не получихме ни дума, ни стон от министерството.
Но това не е изненадващо. Не за първи път Екоминистерството си затваря очите за закононарушенията на ръководителите на РИОСВ – Бургас. През януари 2013 г. видеозапис, направен от сайта „Биволъ“, уличи бившия шеф на екоинспекцията в морския град Бойчо Георгиев (ГЕРБ), че шофира автомобил – собственост на компанията „СЛЕ Груп“. Същата тази фирма бе свързана със скандалната сделка със застрояването на дюни край Несебър, станала известна като „Дюнигейт“. А именно Бойчо Георгиев бе човекът, потвърдил липсата на необходимост от екооценка за строежа върху пясъчните хълмове край морето, попадащи в зона от „Натура 2000“.
