Под „мъдрото“ ръководство на ГЕРБ продължаваме да харчим с широки пръсти, без да мислим за последствията
Автор: Огнян Стефанов
На 26 октомври 2015 г. финансовото министерство, без много да шуми, качи в сайта си за обществено обсъждане проектобюджета на страната за 2016 г. Денят едва ли е избран случайно. Защото със сигурност министърът и екипът му са разчитали, че в цялата суматоха в деня след изборите фискалната рамка на страната за следващата година ще привлече вниманието само на малцина.
Самият проект за бюджет на страната във всички случаи ще бъде предмет на анализ в много медийни публикации. В него обаче много ясно е очертана тенденцията за може би предстоящото или вече започналото плъзгане на страната по извивките на опасната спирала, наречена „дългова криза“.
Основания да се мисли така е намерението на финансовото министерство, а това означава – и на правителството на Борисов, да бъдат емитирани още еврооблигации, с които ще се поеме нов държавен дълг за 5,3 млрд. лева.
Всъщност това задължение е в рамките на гласуваната от парламента в началото на тази година тригодишна програма за емитиране на държавни ценни книжа (на практика – нов дълг) на обща стойност 8 млрд. евро – решение, което коравото момче Владислав Горанов и икономическите „титани“ от ГЕРБ успяха да прокарат в Народното събрание в началото на тази година.
Съгласно тази програма, през 2015 г. бяха пласирани държавни ценни книжа за 3,1 млрд. евро, с част от които бе погасен мостовият заем заради КТБ в размер на 1,5 млрд. евро. А през следващите две години министерството на финансите може да задължава страната с по 5,33 млрд. евро, което всъщност и предлага да стане в рамките на бюджета за 2016 г.
Проблемът обаче не е толкова в това, че поемаме нов дълг. Нито пък е в размера на самата сума. Стряскащото е, че тези 5,3 млрд. лева представляват почти 30% от сумата на всички приходи по републиканския бюджет и 26% от сбора на всички разходи заложени в него.
Тоест – и през следващата година държавата пак се кани да живее на вересия, да се хвърлят пари за печелене на избори, за захранването на станалите вече ненаситни партийни обръчи от фирми, за издръжката на огромния за нашите размери държавен и общински апарат...
Само не и за нещо, което е много просто и ясно – парите да бъдат вложени за постигане на икономически растеж, който да гарантира съответно тяхната пълна или поне частична възвращаемост.
Тенденцията за непрекъснато генериране на нови държавни задължения е една от основните характеристики на управлението на ГЕРБ. Както и ударното харчене на фискалния резерв на страната.
Но нека се върнем малко назад, за да се илюстрират горните редове с конкретни числа.
По данни на статистиката и централната банка за 12 години, благодарение на усилията на много правителства, публичният дълг на страната е намалял в процент към брутния вътрешен продукт (БВП) от 127% през 1997 г. до направо фантастичните 12,5% в средата на 2009 г. - тоест, малко преди да дойде на власт първото правителство на Борисов.
Така общият размер на държавните задължения бе сведен до направо смешните 10 млрд. лева, което при наличен към този момент фискален резерв от 8 млрд. лева формираше практически равна на нула задлъжнялост на страната.
Тогава обаче дойде на власт ГЕРБ и тенденцията се обърна.
Фискалният резерв взе да намалява със скоростта на топящ се от пролетно слънце сняг, а външната и вътрешната задлъжнялост на страната – да расте като гъба след дъжд. За да достигне наистина стряскащите за нашите възможности 28% от БВП.
Нека обаче илюстрираме точно тази скорост с още няколко числа от настоящата година. Ето и официалните данни на Министерството на финансите за ръста на дълга на страната, на които не можем да не вярваме.
Към декември 2014 г. общо задължението на страната (външен, вътрешен и държавно гарантиран дълг) е било 11,3 млрд. евро. Само за осем месеца – до август 2015 г., то е нараснало с близо милиард, за да достигне почти 12,154 млрд евро.
Това всъщност се отчита и от Евростат, според чиито данни за първото тримесечие на 2015 г. държавният дълг на България нараства най-бързо сред всички страни от Европейския съюз, като от октомври 2014 г. до същия месец през 2015 г. се е увеличил с близо 10%.
Но пък тази тенденция илюстрира много точно стила и метода на управление на ГЕРБ. И съответно станалата реална вече опасност да ни залее цунамито на дълговата криза. Защото, каквото и да си говорим, точно тази партия има решаващата дума и в сегашното коалиционно правителство на страната.
И всичко това, въпреки клетвите на Борисов, че държавните пари се разходват и ще се продължат да се харчат много пестеливо и винаги по предназначение. Е, то зависи, разбира се, и от това кой как точно разбира тази дума „предназначение“...
Ако трябва обаче да се разсъждава обективно за състоянието на страната и оттам да се прави преценка дали наистина не сме тръгвали вече надолу по спиралата на дългова криза, нещата трябва да се погледнат по-широко.
Защото брутният външен дълг на българската икономика към чужди кредитори е много по-голям от цитирания държавен и възлиза на 38,2 млрд. евро. Толкова имат да връщат на контрагенти извън страната общо държавата, банките и фирмите – държавни, общински и частни.
И макар банките и компаниите поне засега да не изпитват затруднения при обслужването на задълженията си, не е сигурно, че това ще е така и в бъдеще при крайно ниския процент на икономическо развитие на страната, намаляване ръста на кредитирането и лавинообразното увеличаване на лошите кредити.
Тези 38,2 млрд. евро не са кой знае каква сума, биха заключили с право от която и да е световна финансова институция. Особено като се има предвид, че в рамките на спасителния си план само в началото Гърция бе подпомогната с двойно повече пари.
Стряскащото обаче и тук се вижда в сравнение. Защото тези 38,2 млрд. евро са равни на брутния вътрешен продукт на страната за една година. А ако парите в джоба на икономиката ни са равни на тези, които тя дължи, то положението никак не е розово.
Всичко това навежда на много мрачни размисли относно перспективите пред родната ни икономика.
Ние харчим и ще продължаваме да харчим с широки пръсти под „мъдрото“ ръководство на ГЕРБ не само и през 2016 г., но и до края на мандата на това правителство. В резултат на това и като се имат предвид досегашните темпове, никак няма да е учудващо, ако през 2018 г. държавният ни дълг да достигне 40 – 45% от брутния вътрешен продукт на страната.
И тук трябва да се акцентира върху най-характерното за очертаващата се наша дългова криза, която като нищо може да ни вкара в кошницата на фалиралите страни, редом до южната ни съседка Гърция. Безумството е, че тази пари отиват само за разходи, а не за стимулиране на икономика, която би могла да започне да пълни фиска, а с това да гарантира и изплащането на задълженията ни.
От съществено значение е и фактът, че демографската криза вече здраво ни е нагазила, като това все повече и повече ще намалява размера на брутния ни вътрешен продукт, а оттам – и общите ни икономически възможности.
Второто характерно за очакващия ни тригодишен период е, че освен от еврофондовете, свежи пари у нас почти няма откъде да влязат, тъй като преките инвестиции са се свили до такива размери, които е направо срамно да се цитират.
И на последно място, негативно влияние върху родната икономика ще оказва и все по-увеличаващата се разлика между много богатите и много бедните българи, както и практическата липса на основния стожер на съвременната демокрация – средната класа.
