Опитът показва, че делата срещу депутати се провалят и завършват с оправдаване
Автор: Георги Ваташки
Временната комисия към Народното събрание взе решение да бъде свален депутатския имунитет на лидера на „Атака“ Волен Сидеров и неговия съпартиец Десислав Чуколов. Както вече стана ясно, тя бе сформирана на 28 октомври по искане на главния прокурор Сотир Цацаров заради хулиганските прояви на 12 октомври и на 26 октомври на самозабравилия се псевдонационалист. Първият случай е свързан с инцидента пред денонощно магазинче на столичната ул. "Раковски", за който прокуратурата събра доказателства, че въпросните депутати са нанесли леки телесни повреди на двама полицаи.
Втората разправия, довела до задържането им под стража бе породена от нахлуването им в НАТФИЗ в нощта на изборите, където народните избраници заплашваха и обиждаха студенти.
Комисията, която ще решава съдбата на Сидеров и Чуколов, се състои от 17 депутати, начело с Димитър Главчев от ГЕРБ. В нея влизат още Десислава Атанасова (ГЕРБ), Чавдар Георгиев и Атанас Зафиров (БСП), Четин Казак и Хамид Хамид (ДПС), Антони Тренчев и Гроздан Караджов (РБ), Християн Митев и Емил Димитров (ПФ), Стефан Кенов и Георги Ковачев (БДЦ), Явор Нотев и Илиян Тодоров („Атака“), Светослав Белемезов и Лъчезар Никифоров (АБВ) и Ана Баракова като представител на групата на независимите.
Изстъпленията на лидера на „Атака“ не за първи път предизвикват Главна прокуратура да поиска снемането на имунитета му. Най-напред това стана през април 2006 г. и бе свързано с подбуждане към лъжесвидетелстване и спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване.
Поводът тогава бе инцидентът на автомагистрала "Тракия", при който автомобилът с депутатите Сидеров и Павел Чернев се блъсна в друга кола. След грозни сцени и опити за разправа, пострадалият шофьор бе обвинен от атакистите в опит за атентат. Парламентът тогава разреши възбуждане на наказателно преследване срещу народните представители, но в крайна сметка двамата бяха оправдани от съда.
Следващото искане, вече внесено от Сотир Цацаров, е от януари 2014 г., когато Сидеров влезе в новините след грозен скандал на летище Варна. В този случай депутатът сам се отказа от имунитета си, след което му беше повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на полицай. Делото продължава, като последното заседание по него бе в началото на октомври.
Атакисткият вожд обаче далеч не е първият народен избраник, който ще се окаже без защитата, полагаща му се според Конституцията на страната.
Най-напред бе поискан депутатския имунитет на покойния Андрей Луканов. Това стана през 1992 г. и той бе арестуван заради това, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., е присвоил обществено имущество в особено големи размери.
Делото буксува шест месеца, след което бе прекратено. Бившият червен премиер в края на 1992 г. подаде жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Въпреки неговото убийство през 1997 г,, делото продължи и завърши с осъдителна присъда за държавата. Тя трябваше да заплати на семейството му над 40 хиляди френски франка.
През 2002 г., по искане на Никола Филчев парламентът свали имунитета на синия депутат и бивш замеделски министър Венцилсав Върбанов.
Той бе обвинен за умишлена безстопанственост и длъжностно престъпление.
Основната теза на прокуратурата бе, че Върбанов е нарушил правилника на Държавен фонд “Земеделие“, като е отпуснал неиздължени кредити за 37 млн. лева и е допуснал нарушения при приватизацията на „Добруджанска гора" и „Геоводинженеринг". Делото продължи близо десет години, без особен успех, защото в крайна сметка Върховния касационен съд (ВКС) го оправда напълно през март 2013 г.
През 2009 г. съдбата му последва друг бивш министър – червената Емилия Масларова от първата тройна коалиция. В мотивите си, тогавашният главен прокурор Борис Велчев посочва, че в периода от 2007 г. до 2009 г. Масларова, в качеството си на министър на труда, е нарушила регламентите за извършването на обществени поръчки с цел да набави облаги за себе си и семейството си.
Според обвинението тя е извършила престъпление по служба, а присвояването е в големи размери – над 11 млн. лева, част от отпуснатите близо 19 млн. лв. за ремонта на социалния дом в Стара Загора.
След дълго разтакаване по съдебни процедури, делото започна по същество едва две седмици преди местните избори - на 7 октомври. След взаимни обвинения във фалшификация на доказателстава, разменени между прокурори и адвокати, процесът бе отложен за края на ноември т.г.
Партийният шеф на Масларова – Сергей Станишев, също бе с отнет имунитет.
През октомври 2013 г. настоящият главен прокурор Сотир Цацаров го поиска заради разследването срещу бившия премиер за седем секретни доклада, загубени от деловодството на Министерския съвет в периода 2005-2009 г. В продължение на близо две години обаче обвинителите всячески се опитваха не да осъдят, а да оневинят Станишев.
След като делото дълго стоя по рафтовете на Софийския градски съд (СГС), то бе стопирано веднага, след като бившият министър-председател стана евродепутат през май миналата година. То беше възобновено през май 2015 г., когато Станишев загуби и брюкселския си имунитет. Самият процес обаче не започна по същество заради различните мнения на вещите лица, на експерти и явното нежелание на висшите магистрати да се занимават с него.
Следващото заседание е насрочено за началото на декември т.г., а какво ще стане дотогава никой не може да каже.
В дългата поредица от дела срещу народни представители има все пак и няколко положителни примера.
Такъв е случаят с двамата бивши депутати от ДПС Гюнай Сефер и Митхат Табаков. През октомври 2012 г .Народно събрание сне зашитата им след искане на Борис Велчев, който обвини двамата, че неправомерно са получили над 370 хил. лв. от "Публични инвестиционни проекти" ЕАД.
Сефер, като бивш областен управител на Силистра, а Табаков - като бивш кмет на Дулово. Сумата от над 370 хил. лв те получили чрез деклариране на неверни обстоятелства около извършени строително-монтажни работи. Неправомерното получаване на парите се отнася за две обществени поръчки за строеж на седемкилометрова отсечка от селски път между с. Окорш, община Дулово, и главния път Силистра – Шумен в края на 2006 г.
Сефер и Табаков сами се отказаха от имунитета по заръка на партийния вожд Лютви Местан и делото започна само месец след това. Докато в залата се размятаха експертизи и свидетели масово се отказваха от показания, процесът бе спрян изненадващо през февруари 2014 г.
Причината бе повече от куриозна - Табаков влезе във Варненския затвор по друго дело с петгодишна присъда за кражба. В началото на тази година, делото все пак бе възобновено и на 8 юли СГС постанови по 10 и по 11 години зад решетките съответно на Гюнай Сефер и Митхат Табаков.
През мандата на миналия парламент също падаха депутатски имунитети. През ноември 2014 г., бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се отказа от зашитата си, след като седмица преди това подобно искане бе направено от Главна прокуратура.
Обвиненията срещу Цветанов бяха три. Първото бе, че пренебрегвайки разрешенията, подписани от съдия, шест пъти собственоръчно е поставил резолюция „Не!!!”на искане за подслушване на бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров. По тази точка, бившият шеф на МВР бе осъден на четири години затвор от СГ, но по-късно изцяло оправдан от Софийския апелативен съд (САС), в края на септември т.г.
Второто обвинение бе за разрешаване на незаконно подслушване. Цветанов трябваше да отговаря, че не е разписал правила за работа в разформированата служба СДОТО, което пък е довело до безконтролно следене и подслушване на български граждани. През януари 2015 г. заместник-председателят на ГЕРБ бе напълно оневинен от магистратите в СГС.
Третото дело срещу Цветан Цветанов бе за това, че позволил 50 хил. лв. да влязат в джоба на скандалния Орлин Тодоров, под формата на „обезщетение“. След като бе осъден на първа инстанция, от ВКС върнаха делото на столична прокуратура с мотива, че са нарушили правата на бившия шеф на МВР и делото започна отново.
След близо година и половина разтакаване, точно четири дни преди местния вот - на 21 октомври, Цветанов получи поредния „подарък“ от българското правосъдие – нова оневиняваща присъда.
Сред най-големите скандали довели не само до отнемане на имунитет, но и до напускане на Народното събрание е случаят с депутата от ДПС Христо Бисеров.
Някогашния „сив кардинал“ на СДС и заместник на Ахмед Доган през ноември 2013 г. изненадващо напусна депутатската банка, а впоследствие бе огласен и сигнал от ДАНС за извършени от него данъчни престъпления. Първоначално разследването се водеше за пране на пари и бе образувано срещу Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков. По това обвинение съдът запорира тяхно имущество на обща стойност от 1.55 млн. лева. Бе поискано и властите в Швейцария да разкрият банковата тайна за сметки на бившия заместник-председател на Народното събрание.
Впоследствие обаче прокуратурата внесе обвинителен акт само срещу Христо Бисеров. Обвинението срещу него е за валутни престъпления и неплащане на данъци. През май съдът върна обвинителния акт в прокуратурата заради процесуални нарушения и се наложи преработването му и повторното му внасяне в съда.
Главният прокурор Сотир Цацаров дълго време отказваше да отговори на въпроса какво се случва с това разследване и създаде впечатление, че прикрива съратника на Доган и Местан. Най-сетне, на 29 октомври т. г. се проведе първо заседание на съда. То обаче продължи само десетина минути, тъй като се оказа, че бившият зам.-председател на ДПС е в болница и процесът бе отложен за 25 ноември.
От всички изброено дотук може да се направи изводът, че свалянето на имунитета на народен представител не води до неговото осъждане. По-скоро той излиза от съдебното преследване целият „в бяло“ и дори осъжда държавата, че го е оклеветила. Можем само да се надяваме, че прокуратурата този път ще си свърши работата и срещу Волен Сидеров най-после ще бъде приложена цялата строгост на закона. Защото ако лидерът на „Атака“ бъде оставен на свобода или без подобаващо наказание, той ще продължи да се подиграва с българската демокрация, държавност и нация.
Помните ли педофила Кузов от „Атака“?
На 7 април 2006 г. Главна прокуратура поиска свалянето на имунитета на народния представител от „Атака“ Владимир Кузов. Срещу него бе образувано досъдебно производство по обвинение в педофилия.
През май 2007 г. Кузов бе осъден на първа инстанция от Софийски градски съд (СГС) на три години затвор заради три сексуални акта с малолетен, край столичната гара Подуене.
На 18 февруари 2009 г. Върховният касационен съд промени ефективното наказание в условно, а няколко дни по късно - на 26 февруари, Народното събрание прекрати правомощията му като депутат. Така той стана първият депутат, изключен от български парламент. След като бе оповестена присъдата, Кузов поиска от върховните съдии да върнат делото му за ново разглеждане в Софийски градски съд. Той и защитата му твърдяха, че по делото са допуснати редица нарушения, но молбата му не бе уважена. Осъденият за педофилия Кузов заведе дело срещу България в Страсбург за нарушаване на човешките му права. Жалбата му обаче не бе уважена от Европейския съд по правата на човека.