Уникалното растение се отличава с много полезни свойства и не е капризно за отглеждане
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Хинапът (Zizyphus jujuba) принадлежи към семейство Rhamnaceae. Той е познат на азиатските народи от дълбока древност. Много от дивите форми се срещат и сега в Китай, Кавказ, Сирия, Иран, Индия и др. За разлика от културните видове, те са със силно трънливи клони и дребни плодове.
В Китай хинапът се отглежда като културно растение от преди повече от 4000-5000 години. В днешно време той е една от основните овощни култури на страната и е популярен с имената китайска фурма и жожоба (jujuba). Китай е най-големият производител и износител на хинап в света.
През последните десетилетия са селекционирани много нови сортове хинап, с разнообразна форма и цветове.
Хинапът е дървесен (храстовиден) листопаден вид с височина над 6-7 метра. Някои екземпляри достигат височина над 10-12 метра. Листата на хинапа са с яйцевидна форма, с дължина 2-4 см. Цветовете са жълто-зелени.
Узрелите плодове обикновено са червено-кафяви, със сферична и продълговата форма, с дължина над 2-3 см. Плодовете на хинапа притежават ценни вкусови и лечебни качества. Те се отличават с високо съдържание на витамини (С, А, В, Р и др), на микро- и макроелементи (К, Ca, Fe, Zn, I, Со), на захари и антиоксиданти.
Сред източните народи хинапът е признат за мощен имуностимулатор - съдържанието на витамин С в плодовете му е многократно повече от това на лимона. Той е богат на желязо и консумацията му се препоръчва при анемия. Плодовете съдържат пектин и влияят благоприятно при стомашно-чревни проблеми. Те имат свойството да понижават кръвното налягане и са подходящи за хипертоници.
Листата, кората и корените на хинапа също притежават много ценни качества. От тях се приготвят чайове и отвари с доказано антибактериално действие. В нетрадиционната медицина те се използват за лечение на възпалителни процеси.
В България хинапът е малко позната култура. Тя се отглежда предимно от любители градинари в Югоизточна България и по Южното Черноморие. Хинапът се отличава с голяма студоустойчивост и може да се развива успешно на много места в полските райони на страната. Той издържа без проблем въздействието на ниски отрицателни температури от порядъка на минус 25-30ºС.
Цветовете на хинапа са двуполови. Цъфтят масово през месец юни и не са застрашени от късните пролетни слани. Цъфтежът продължава обикновено 20-25 дни.
Хинапът е сухоустойчива, топлолюбива и светлолюбива култура, която се развива най-добре на слънчеви места. Той се отличава с дълбоко разположена коренова система. Развива се на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася преовлажнение. Растенията могат да се отглеждат и при стайни условия.
Хинапът се размножава със семена и вегетативно (чрез коренови издънки и резници). Този красив дървесен (храстовиден) вид има способността да образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели.
Растенията имат дълъг живот – над 100 години. Те са устойчиви на болести и вредители. В азиатските страни се срещат над 200-300-годишни дървета.
У нас се отглеждат единични дървета (храсти) хинап. По-разпространени са сортовете Ланг (Ziziphus vulgaris) и Ли.
При засаждане на повече дървета от този вид прилаганата агротехника не се различава съществено от тази при останалите овощни култури. Фиданките се засаждат през есента или рано на пролет. Разстоянието между редовете и вътре в реда не трябва да бъде по-малко от 5-6 метра.
Преди засаждане в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40) се препоръчва внасяне на комбиниран тор (NPK). Непосредствено преди засаждане корените на фиданките трябва да се опреснят, а след засаждане – дръвчетата трябва много добре да се полеят.
Хинапът не е капризна култура. При прилагане на добра агротехника (обработка на почвата, торене, подходящи просветляващи резитби) се получават много по-високи добиви. Чрез подходяща резитба може да се формира чашковидна или пирамидална корона. За разлика от много други култури, той започва да плододава рано – още на втората година след засаждането си.
Плодовете встъпват в беритбена зрялост в края на септември и през октомври. Те трябва до се берат преди първите есенни слани. Могат да се консумират пресни и сушени. Традиционно те присъстват в кухнята на източните народи. От тях се приготвят компоти, сладка, сладкарски изделия. В Китай хинапът намира приложение и във фармацевтичната промишленост.
ami narat do -15 po zelsius ,hinapat -30 maslinite -20 smokinite -20 paulovniata - 30 palma trahikarpus -20 oblepiha -30 bambuka - 25 kivi -25 i stotizi drugi rastenia koito ne sa tipishni za balgaria mogat da se vnedrjat v balgarskoto zemedelie v njakoi rajoni kadeto studovete sa ponosimi za otdelni vidove NFSB s pomoshta na naushni instituti agronomi proisvoditeli i vnositeli i posrednizi na takiva mnogo polesni rastenia mogat da si vsaimnodejstvat i da pomagat na selski i gradski rajoni sas znania i rastenia i da pesheljat dori i pari ot tova she savetvat i predlagat na seljanite i grashdanite da si napravjat po krasivi i po polesni i po exotishni tehnite nivi i gradini
a na mene nagradite sa she sam pomognal na mnogo hora da ne zavishdat na shushdite gradini a da si napravjat sobstveni krasivi gradini na koito drugite da im zavishdat .
