Идеята за преместването на Народното събрание в зала „Св. София“ на бившия Партиен дом отново е актуална
Автор: Ани Петрова
Покрай кървавите атентати, извършени в Париж на 13 ноември, и несекващата заплаха от евентуални нови терористични действия и в други европейски страни, актуална стана и темата за защитеността на знакови обекти в България, и в частност в нейната столица, от фатални посегателства върху тях.
В тази връзка тези дни лидерът на НФСБ и председател на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов настоя най-сетне парламентът да бъде преместен в сградата, наричана Народно събрание 2, т. е. в бившия Партиен дом, където в много по-голяма степен ще е защитен от евентуална терористична атака. Той повдигна този въпрос на последния председателски съвет в парламента като част от общата тревога на депутатите от Патриотичния фронт за нивото на сигурност и безопасност на най-важните институции в държавата.
На всеки е ясно, че именно те са най-естествената цел на потенциална терористична атака, а в същото време някои от тях, в частност Народното събрание, са и най-незащитени, аргументира се Валери Симеонов в ефира на БНТ. И даде пример с отворените прозорци на първия етаж в сградата на площад „Народно събрание”, с издънените капаци на мазетата, където можеш да ритнеш каквото искаш, дори един куфар с взрив...
„Нека не даваме съвети на терористите. Просто поставих сериозно въпроса за крайно неотложното преместване на парламента там, където му е мястото и където има идеални условия за работа, стига да се завърши ремонтът”, каза още лидерът на НФСБ, като припомни, че този ремонт е започнат още преди години, после е спрян при предишното управление и затова е настоял пред министъра на финансите Владислав Горанов най-сетне да бъде финализиран.
От своя страна, финансист номер едно на държавата, който е присъствал на споменатия председателски съвет, е информирал, че има предвидени средства, а преместването на парламента е заложено в програмата на правителството.
„Догодина може да имаме късмета парламентът да бъде в една сграда, която отговаря на неговите нужди, защото сега сме натъпкани като хлебарки в кутийка.
Освен това преместването ще даде възможност за намаляване на разходите за администрацията на Народното събрание и за неговата издръжка като цяло”, обясни Валери Симеонов. Според него сегашната сграда на Народното събрание трябва да стане музей за посещение, а не място, което да се амортизира, без всъщност да предоставя добри условия за работа и нужната сигурност.
Идеята за преместването на парламента е с 20-годишна одисея. Икономическата криза и последвалата липса на пари още през 2010 г. попари мераците на хиляди чиновници за луксозно битие в планираното ново сити на София на 4-ти – 6-ти километър по „Цариградско шосе”, но остана желанието на депутатите да „усвоят” докрай 40-те хиляди кв. м застроена площ на бившия Партиен дом, на чиято фасада сега пише „Народно събрание”.
Сегашните народни избраници не са първите, пожелали по-добри условия за работа в някогашния бастион на комунистическата власт. Още през 1996 г. 37-то Народно събрание взе подобно решение. По време на 39-ия парламент председателят му Огнян Герджиков дори организира международен архитектурен конкурс, завършил с множество скандали и внезапната смърт на победителя арх. Борис Камиларов.
През 2008 г. бе проведен нов конкурс. Спечелилите го „Тилев архитекти" и Ателие „Серафимов архитекти" предвиждаха изграждането на стъклен купол в двора на Партийния дом, който да покрива амфитеатрална пленарна зала. Преустройството щеше да струва 29 млн. лева, но вече нямаше свободни пари и бюджетни излишъци.
„Ако обаче икономическото състояние на България се подобри през следващите години или още през 2010 г., то може да се върнем към тази идея”, заяви тогава председателката на парламента Цецка Цачева.
Преди пет години от ГЕРБ аргументираха предложението си заседанията да се провеждат в зала „Св. София" на бившия Партиен дом с неудобствата, които изпитват депутатите – кабинетите им са в сградата на площад „Александър І", повечето от комисиите също заседават там, а пленарните заседания се провеждат в зданието на площад „Народно събрание" и така се губи излишно време в пътувания от единия адрес до другия и обратно. Но още преди пет години вече се говореше за преустройство на зала „Св. София”, а не за строителството на нова зала за пленарни заседания във вътрешното пространство на Партийния дом.
През март 2011 г. бе съобщено, че в бюджета на Народното събрание са предвидени пари за преустройството на зала „Св. София”. От предварителните обявления в сайта на „Държавен вестник” ставаше ясно, че за целта са предвидени между 10 и 14 млн. лв. като ремонтът трябва да започне в края на въпросната годината или началото на 2012 г.
„Надеждите ни са залата да е готова или за края на този парламент, или за първия ден на 42-то НС“, обясни преди 4 години главният секретар на Народното събрание Иван Славчов.
Проектите за това преустройство бяха изложени през януари 2012 г. в Съюза на архитектите в София. Този път конкурсът бе спечелен от архитект Владислав Николов от фирма „Никонсулт" ЕООД, за което победителят получи парична награда от 15 хиляди лева. Той предвиждаше вместо таван залата да има стъклен купол, за да се осигури естествена светлина по време на заседанията. Предвидена бе и възможност за увеличаване на стандартните 240 места, ако бъде свикано Велико народно събрание. Смяташе се, че за всичко това ще са достатъчни 9,2 млн. лева.
Година и половина по-късно, през декември 2013 г., тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков обяви, че в държавната хазна ще бъдат върнати 11 милиона лева, спестени през годината, но на този етап не се предвижда довършване на ремонта и преместване на пленарните заседания в зала „Св. София", защото преустройството ще струва твърде скъпо, а самото строителство би затормозило нормалната работа на депутатите, чиито кабинети са в сградата на Народно събрание 2.
С днешна дата краят на одисеята не се вижда, но пък темата става по-актуална от всякога.
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени здания, построени след Освобождението. Решението за изграждането й е взето на 4 февруари 1884 г., по време на управлението на кабинета на Петко Каравелов.
Проектът е дело на Константин Йованович – австрийски архитект с български произход, проектирал и сградата на Сръбската скупщина.
Основният камък за изграждането на днешната постройка на Народното събрание е положен на 4 юни 1884 г., а официално й откриване и тържествено освещаване става на 25 ноември с. г. По проект на арх. Йордан Миланов е изградено двуетажно разширение откъм северната страна на парламентарното седалище. Последно постройката е достроена през 1925 г. с крилото, което днес гледа към пл. „Александър Невски“, дело на един от най-авторитетните архитекти от първата половина на ХХ в. Пенчо Койчев.
Неоренесансовата сграда на българското Народно събрание е обявена за исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Бившият Партиен дом пък е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът й продължава шест години, като е завършен през 1954 г.
Внушителната постройка, издигната между Президентството и Министерския съвет, има 40 000 кв. м. застроена площ. Цели 3 километра общо е дължината на коридорите в нея.
Зданието – някога седалище на ЦК на БКП – е ремонтирано през 1999 г., като в това са вложени 410 милиона лева. Днес то е спомагателна сграда на Народното събрание, в която освен кабинетите на народните представители, се помещава също и Централната избирателна комисия.
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени здания, построени след Освобождението. Решението за изграждането й е взето на 4 февруари 1884 г., по време на управлението на кабинета на Петко Каравелов.
