Едно от най-старите бургаски читалища - „Фар-1946“, търси спешно средства, за да стегне сградата си, която се разпада
Автор: Десант
Читалището е духовен феномен. Място за единение и съхранение на българската национална идентичност. Но то трябва да заблести с нова светлина и да се превърне в своеобразен културно-информационен център, който да отговаря на изискванията на XXI век. С тези думи ни посреща секретарят на Народно читалище „Фар – 1946 г.“ в Бургас Донка Брусева.
Пред екип на „Десант“ тя разказа историята на едно от най-старите духовни средища в морския град, което през 2016 г. ще отбележи 70-годишен юбилей. Вместо да се стяга за празник обаче, културната институция е изправена пред сериозни проблеми, повечето от които от битов характер.
Читалище „Фар“ разполага с богата библиотека с над 40 000 тома научна, учебна и художествена литература, за достъпа до които се грижи екип компетентни и висококвалифицирани библиотекари.
Създадено е през 1946 г. от културната организация на евреите „Иля Еренбург“ в морския град. Официално е открито на 10 декември. Първоначално е носело името на известния еврейски поет Шалом Алейхем. За първи председател е избран Шимон Калдерон, а Алберт Вагенщайн е първият назначен библиотекар. За създаването на библиотеката спомагат и многобройните дарения на книги, вестници и списания от жителите на Бургас и околните селища.
През 1952 г. по инициатива на тогавашните настоятели Мария и Петър Златеви читалището се преименува на „Фар“, а през 2010 г. към името е прибавена годината на създаване, според изискванията на Закона за народните читалища от 2009 г. През 1955 г. към него е създаден първият самодеен фолклорен състав в региона, който е наброявал 55 души. Концертите им под ръководството на Хозе Чакъров и Вълю Кючуков стават за кратко време много популярни не само в Бургас, но и сред любителите на народната музика в региона. От 1971 г. всеки последен вторник от месеца читалището провежда Вечер на литературата. Пред бургазлии своите творби са представяли изтъкнати имена като Иван Радоев, Климент Цачев, Радой Ралин, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Блага Димитрова...
През 1995 г. към читалището е сформиран хор „Котва Ангира“, съвместно с Бургаското гръцко дружество. Групата е носител на множество награди, сред които и призът на публиката на тазгодишния Фестивал на етносите във Варна. Хористите, под ръководството на известния бургаски музикант Александър Перперлиев, имат многобройни участия не само на българска сцена, но и често гостуват в съседна Гърция, където изпълненията им също се радват на голям интерес.
“Котва Ангира“ не е обаче единственият самодеен състав, израснал под крилото на читалище „Фар“. През 2008 г. тук е основан хор за руски фолклор и популярни песни „Брези“, чийто диригент е Петър Петров. Големият успех на състава насърчава читалищното ръководство да организира Фестивал на руската музика в Бургас през май тази година. В него взеха участие 40 изпълнители в различни жанрове от България, Русия, Корея и Литва. Музикантите бяха оценявани от професионално жури с председател световноизвестната пианистка и преподавател в Държавния университет по култура в Москва - професор Светлана Карс.
Донка Брусева ни доверява, че вече се работи и за второто издание на форума. Дали то ще се проведе, зависи от волята на Община Бургас да отпусне средства.
Голяма заслуга за успешните инициативи има и читалищното настоятелство. Допреди година то бе оглавявано от знаменития режисьор и поет Ваньо Вълчев. Авторът на едни от най-пламенните песни в българската популярна музика като „Телефонна любов“, „Огън от любов“, „Тази вечна любов“, вече близо 25 години помага на бургаското читалище, като кани редица свои колеги да организират премиери на книгите си и художествени изложби.
Темата за общинското финансиране на проявите на читалището насочва разказа на секретаря на „Фар“ към нелекото настояще на читалището. Въпреки че то се е доказало многократно като център за духовно и интелектуално развитие в морския град, сградата, в която се помещава, е в много лошо състояние.
В настоящото здание „Фар“ се нанася през 70-те години на миналия век, като помещенията са разположени в приземната част на жилищен блок. От близо 18 години в тях не е правен ремонт. Има опасност читалището да посрещне 70-годишния си юбилей с напукани стени, изметнати подове от последното наводнение и като цяло с овехтяла материална база.
„Този път козметичните ремонти, каквито видяхме един-два пъти, няма да помогнат. Нужно е спешно да се вземат мерки, защото залите на читалището са пред разруха. Всяка година изпращаме докладни записки до Общинския съвет, в която молим да бъдем включени в строителната програма на Община Бургас, но до този момент няма резултат“, споделя опасенията си Брусева. Тя даде пример с нещо дребно, но всъщност много важно за всички любители на книгата.
„Дървените стелажи в библиотеката не са подменяни близо 50 години, а всеки от тях има само по пет години трайност. Ако бъдат закупени нови, не само ще можем да съхраняваме по-добре книжния фонд, но и ще придадем по-естетичен вид на библиотечния отдел. Нужно ли е младите хора да се сблъскват с овехтяла дървения и разпадащи се от влага книги! Не трябва да забравяме, че младежите боравят с новата модерна техника от дигиталната ера и трябва да полагаме много усилия, за да ги привлечем отново в библиотеките“, категорична е Донка Брусева.
Тя показва на екипа ни и най-голямата си болка – рушащата се водопроводна инсталация и водосточните тръби, които преминават през залите на читалището вместо да бъдат от външната част на сградата. В резултат стените са напукани и боята на места напълно липсва, въпреки поредното им боядисване само преди няколко месеца.
Субсидията, отпускана от Министерството на културата, не достига дори за започването на подготвителните ремонтни дейности и временното преместване на книжния фонд, затова Брусева и нейният екип многократно са искали финансова помощ от Община Бургас. Зовът на читалищните работници обаче остава нечут. Единственото, което прави общинската администрация, е да помогне след последното наводнение там през пролетта, предизвикано от гниенето на тръбите в зданието.
Но помощта на чиновниците се оказва „меча услуга“. От морската община пращат работническа бригада от затворници, която да подмени подовата настилка на помещението.
Резултатът е отчайващ – премахнат е ламинатът и е сложен обикновен балатум, който дори не е закрепен както трябва за пода. Подиумът на салона, който най-много е пострадал пък, изобщо не е докоснат от „майсторите“. За капак се оказва, че всъщност извършеният „ремонт“ на стойност 600 лв. трябва да се заплати не от Община Бургас, а от мизерния бюджет на „Фар-1946“.
Не по-малък проблем за читалищните дейци е и отоплението на помещенията. Парното отдавна е спряно поради финансови причини. И за да не студуват бургазлии в читалнята, се налага да бъде закупен климатик за близо 1200 лв.
„Тези пари можеха да бъдат дадени за нова научна литература или поне за нов компютър. Последното е особено належащо, защото се стремим да създадем и електронен каталог на целия читалищен фонд“, загрижена е Донка Брусева.
Почти цялото технологично оборудване на читалище „Фар-1946“ - компютри, принтери и монитори, е дарение от читатели и загрижени жители на Бургас.
Последната придобивка на бургаското културно средище също е скъп дар - напълно окомплектован роял за музикален акомпанимент на двата хора към читалището.
Голямата мечта на Донка Брусева и нейният екип e в занемарената общинска градинка пред входа на читалището да бъде изградена уютна читалня, в която през летните месеци бургазлии да отдъхват с книга в ръка.
„Това е лицето на „Фар-1946“ и то трябва да привлича както хората от квартала, така и възпитаниците на близкото училище. Въпреки общото мнение, че българите са спрели да четат книги, аз наблюдавам нещо напълно противоположно. Млади и стари все повече се завръщат към писаното слово и за да насърчим това, трябва да се постараем читалищата отново да станат онези средища на българския дух, каквито винаги са били“, убедена е Брусева.
Нейният зов за помощ все пак намери отклик след репортаж на телевизия СКАТ.
Докато екипът ни се сбогуваше с малкия, но сплотен екип на „Фар-1946“, пристигнаха общински служители, които направиха замерванията за бъдещ ремонт.
„Десант“ ще продължи да следи развоя на събитията, дали все пак едно от най-старите читалища в Бургас ще посрещне достойно своя юбилей.
