Шуменецът от изчезващата порода български мъже


Шуменецът от изчезващата порода български мъже
Христо Драгозов като генерал Гурко, препускащ гордо по търновските калдаръми
30 Ноември 2015, Понеделник


Няма знакова битка от нашата история, в която офицерът и патриот Христо Драгозов да не е „участвал“

Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът и личен архив

Офицерът от резерва Христо Драгозов е сред онази изчезваща порода на българските мъже, за които думите чест, достойнство, род и родина имат значение и смисъл. Защото са кауза и призвание.
„Когато като малко момче дядовците ми, а по-късно и родителите ми все ми разказваха за големите българи, за мъжете, дали живота си за България и свободата й, в мен е покълнало семенцето на онова всепревземащо чувство, че да си българин е нещо велико, грандиозно и е завинаги”, казва шуменецът, който е член на великотърновския клуб „Традиция”.
Няма български хан, цар или княз от 13-вековната българска история, в чиято кожа той да не е влязъл. Няма знакова битка, в която да не е участвал.

Великотърновци още го помнят като генерал-фелдмаршал Гурко на белия кон, гордо препускащ по калдаръмите на старопрестолнината в победен марш при освобождението на града от турско робство. Паметни и пронизващи са думите му като княз Фердинад, произнасящ манифеста в двора на „Св. 40 мъченици” при провъзгласяването на българската независимост. Той е и един от запомнящите се образи във възстановките на историческите картини при честванията на 830-годишнината от въстанието на болярите Петър и  Асен.

„Народът ни, който с много кръв, мъка, но и с героизъм е извоювал свободата си, заслужава уважение и признание. България е единствената държава в света, която от създаването й преди 13 века до ден днешен не е променила името си. Това заслужава поклон и уважение и трябва да ни дава самочувствие. Срамно е да не почиташ предците си и да не уважаваш традициите си”, казва беловласият мъж.

Срещам го в църквата „Св. 40 мъченици” с бяла кенарена кърпа на главата, с наметка от овчи кожи, а на врата му виси огромен медальон с българския лъв. На колана му е препасан рог. „Това са символи на българската държавност. С надуването на рога обозначавам, че ханът започва да говори. Това е част от историята ни. Това е част от нас, искаме или не искаме. Трябва да знаем историята си, да помним корените си и да предаваме наученото на децата си”, казва сподвижникът и член на клуб „Традиция”.

Христо Драгозов е завършил Военното училище във Велико Търново. Полковник от резерва, той е инженер по многоканални комуникационни системи и пренасяне на данни. Служил е в Шумен, работил е във военната болница в града, а след това и в БТК.
Болно му е, че залитаме по чуждоземското, че хукваме да обикаляме по историческите забележителности и да почиваме по курортите в чужбина, предпочитайки ги пред българските, които не познаваме просто защото не отиваме да ги видим.

„Всичко тръгва от семейството, от начина, по който възпитаваме децата си. Чуждопоклоничеството има различни методи и способи за влияние. Обидно е, когато виждаш малките момчета да кривят бейзболните шапки настрани, да отпускат панталоните си като американски гамени от гетото и всяка втора дума в бедния им речник да е англицизъм. Семейството е основният виновник, след това идва средата”, непреклонен е в мнението си Драгозов.

Мъжът, пресъздал образите на българските исторически колоси, има двама вече пораснали синове и казва, че ги е възпитал така, че да почитат и зачитат всичко българско. „Правя и ще продължа да правя всичко възможно, за да показвам на по-младите, че си струва да уважаваш българските традиции и история и да имаш самочувствие, че си българин” – споделя житейската си мисия заклетият родолюбец.

Говорим си за образите, които е пресъздавал по десетките възстановки с клуб „Традиция”, и дълбоките очи на беловласия достолепен мъж започват да се пълнят със сълзи, а плътният му глас заиграва на пресекулки от вълнението, което се опитва да скрие. „Най-голямата емоция, която съм изживявал някога и която е невъзможно да се повтори, беше в двора на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Когато изпълних ролята на Фердинанд и произнесох думите, с които завършва манифестът: „Да живее свободна и независима България”, ей тука –  горе, на каменната ограда на църквата – възрастните хора проплакаха и ръкопляскаха. Това е като да се родиш отново. Велико чувство!

Днес когато се събираме с приятели и съмишленици, последният ни тост винаги е „Да живее свободна и независима България!”. Няма нищо по-ценно от свободата и независимостта. По-простичко казано: България трябва да е в сърцата ни!”, с невероятна категоричност и вълнение заявява Христо Драгозов. 
Според него, за да не позволим отечеството да излезе от сърцата на децата ни, то трябва да влезе в училищата, където да има уроци по родолюбие. Това не трябва да става с безхарактерно отбиване на номера. „На децата трябва да се показват автентични неща. Те трябва да бъдат водени по местата, свързани с величието на българските ханове и царе. Трябва да ги подтикнем да усетят България. Тя е голяма! Тя е над всичко!”, с плам в очите нарежда той.

Христо Драгозов си спомня една случка, която го изкарала извън равновесие. Преди години посетил Военноисторическия музей в румънската столица Букурещ. „Гидът, който ни развеждаше, обясни на групата, че братята боляри Петър и Асен са румънци и преди 8 века са преместили столицата на Румъния в Търново. Българската ми душа и чест не издържаха и си позволих остро да го репликирам – какво си позволява, защо краде и изопачава историята?! А той ми отговори, че политиката била такава – да бъдат възпитавани младите румънци, че са имали царство.

Ето това ме потресе – много добре знаем, че Румъния е създадена на 9 май 1876 г. с благоволението на Русия, а ние, които имаме 13-вековна история, не можем, не смеем или нехаем за нея. Това не бива да се допуска”, категоричен е Драгозов. 
Питам го дали сред днешните политици има някой, който като братята Асеневци да може да поведе българите. „Избраниците ни на жълтите павета трябва да чувстват, че България е в сърцата им, за да работят и да се борят за оцеляването и развитието на народа. За съжаление, в сърцата на повечето от тях тупти нещо друго, но не е България“ – отбелязва патриотът и споделя възмущението си, че в предизборните кампании името на родината ни е споменавано с всяка трета дума, изречена от политиците. Но влизайки във властта, повечето от тях започват да говорят и действат по друг начин. Сякаш стават други хора.

Христо Драгозов споделя, че душата го боли, защото създаденото от българските офицери преди години сега се погубва. „За нас, от старата генерация, и сега да свири тръбата, отново ще застанем в бойния строй в името на България. На това трябва да учим младите. Армията ни е на изчезване, но когато се случат тежки събития, тя е там, на първа линия. Не трябва да допускаме да храним чужда войска. Нашата армия е жива в сърцата на много българи“ –  абсолютно е сигурен той.


Като Крум Страшни с черепа на Никифор Гордият шуменец като болярин в двора на църквата „Св. 40 мъченици” В ролята на княз Фердинад – минути преди да прочете манифеста за българската независимост

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки