Сред потърпевшите е болно момиче с детска церебрална парализа, което от месец не може да излезе от блокирания си дом
Автор: Георги Ваташки
Възможно ли е в ХХІ век в страна от Европейския съюз едно болно дете с церебрална парализа (ДЦП) да бъде поставено под своеобразен домашен арест? И то, само защото някъде по висините на бюрократичната машина някой е решил да блокира дома му, превръщайки пътищата около него в непроходими? Отговорът, за съжаление, е да. Действието се развива в Бургас, носител два пъти на приза „най-добрия град за живеене“.
От близо месец 18-годишната Цветелина Велкова от бургаския квартал „Черно море“ е затворник в своя дом. Причината е, че от края на лятото улиците на бившето минно селище са разкопани заради иначе мащабен проект за изграждане на канализация.
Гигантски кални коловози, в които могат да затънат и автомобили, и пешеходци – това е картината, която не се променя вече няколко седмици.
Дори и без това наказание – да не може да напуска къщата, в която живее, съдбата на Цветелина е достатъчно тежка – момичето се ражда с ДЦП. Тя се нуждае от редовни процедури и лекарски прегледи, но в момента това е невъзможно заради калния кошмар и липсата на нормална инфраструктура, свързваща „Черно море“ с централната част на морския град.
„Посветили сме живота си на нашето дете. Всичките ни средства отиват за специални лекарства, осигуряващи облекчение на страданията й. Боли ме, че заради това безобразие сме принудени да прекъснем лечебните й процедури. А благодарение на тях Цвети се раздвижи, активна е, контактува по-лесно с хората и най-важното - започна да постига успехи в училище.
Умолявала съм на колене и строителите, и самото кметство на „Черно море“ да направят нещо, за да може с кола да я придвижим извън квартала – но без никакъв резултат. Само махат с ръка и обещават, но няма нищо изпълнено. След дъждовете през последните дни стана още по-лошо и дори не можем да отидем до кварталния магазин за хляб“, разказа пред екип на „Десант“ през сълзи майката Пенка Венкова.
И добавя, че до дома им не може да стигне линейка, ако има спешен случай, каквито при болестта на младото момиче са възможни по всяко време на денонощието. Нещо повече, лекарите и рехабилитаторите, които се грижат за Цветелина, също отказват да идват в дома на Венкови по простата причина, че няма откъде да преминат.
Невъзможната ситуация повлича след себе си и други проблеми. През миналата учебна година Цветелина е завършила успешно осми клас, което при деца с церебрална парализа е голямо постижение. Въпреки че е много любознателна и полага огромни старания, всичките й усилия сега може да се окажат напразни, понеже в момента не може да ходи и на училище. По причините, изброени по-горе.
Самата Цветелина тъжи най-вече за това, че не може даже да се разхожда извън двора на къщата. „Искам да помоля хората, които отговарят за ремонтите, да направят нещо, защото това ме съсипва“, обърна се с отчаян зов към общинската власт младото момиче.
То сподели с екипа ни, че мечтата й е да завърши средното си образование и да се опита да води нормален живот, въпреки коварната болест. Лечението й изисква не само специализирани грижи, но и скъпи лекарства. Цветелина като инвалид е с признати 100 процента неработоспособност и получава пенсия, присъдена от ТЕЛК – 200 лева. Толкова са доходите и на майка й, която е принудена от обстоятелствата да й бъде личен асистент. Всъщност, това са единствените приходи в семейството.
Родителите многократно са се обръщали за помощ към местното кметство с молба да бъде прокарана поне една пътека с чакъл, за да може болното им дете да бъде транспортирано до центъра на морския град. Но нищо не е направено по въпроса, а тежкотоварните камиони и багери продължават да обикалят бургаския квартал, без да вземат абсолютно никакви мерки за запазване на инфраструктурата му.
За скандалния случай „Десант“ бе алармиран от съседи на Цветелина, които помолиха за нашето съдействие. Всички в „Черно море“ сме под обсада.
„Строежът на ВиК мрежата бе започнат, без даже да ни уведомят за това. Никой не ни казва и кога ще приключи. Липсва и задължителната според закона уведомителна табела за сроковете на ремонтните работи и кой ги извършва. Ако някъде в квартала избухне пожар примерно, няма как да влезе пожарна кола, за да угаси пламъците. Най-лошото е обаче отношението на местната власт. Въпреки че сме подавали многобройни жалби до Обшина Бургас, положението не се подобрява“, разказа Радион Недев, който многократно е повдигал въпроса пред различни инстанции.
Той добавя, че работниците, които полагат тръбите, са почивали повече от четири дни при благоприятното слънчево време в началото на ноември. Дълбоките изкопи пък, кой знае защо, са извършени след обилните валежи през миналата седмица.
Така че семейството на Цветелина не е единственото, което страда от хаотичните дейности по изграждането на местната канализация. Живеещата на съседната улица Силвия Райчева пък всяка сутрин се тревожи как ще изпрати на училище петте си деца.
„Ходят кални в клас и учителите често ги мъмрят затова. Заради ремонтите често оставаме и без вода и ток, трудно е и снабдяването с храна. Направо се върнахме в средновековието“, възмущава се Силвия.
За изграждането на злополучната канализация на бургаския квартал се говори още от първия мандат на бургаския кмет Димитър Николов (ГЕРБ). От 2010 г. насам местната власт в морския град обещава при всяка предизборна кампания, че започва строежа на ВиК мрежата, но всичко остава само на думи.
Новата канализация действително е крайно необходима за жителите на квартала. Техните домове са издигнати покрай голямата мина за каменни въглища, която сега е собственост на олигарха Христо Ковачки. При липсата на ВиК инсталация всички отпадъци се изхвърлят в открит канал, от който през лятото се носи тежка смрад. Когато пък шлаките се втвърдят, се получава механична тапа и отпадните води изригват като гейзери в мазетата на къщите.
Докато ТЕЦ-ът бил все още държавна собственост, разноските за почистването на старите тръби се поемали от предприятието. След приватизацията на дружеството обаче, канализацията се оказала вън от пакета за продажбата. Община Бургас пък дълго време отказва да поеме поддръжката й, понеже тя не отговаряла на никакви изисквания и нямало планове за изграждането й, което я правило незаконна.
Едва през юли 2014 г. местната администрация най-сетне сключва договор за изпълнение на проект за нова ВиК мрежа в бившото минно селище. За изпълнител е избрано обединението „ТехКар" с участници „Техно - енерджи" и „Каро трейдинг". Стойността на договора е близо 17 млн. лв.
Проучване на „Десант“ установи, че водещата фирма в консорциума „Техно - енерджи“ е собственост на Димитър Хрусафов и Хюсеин Кулов. Последният е брат на ексдепутата от ДПС и бивш заместник-министър Фатме Илияз, считана за любимка на бившия лидер на етническата партия Ахмед Доган.
Бизнесът на Кулов започва да се развива с бeсни темпове именно по време на разцвета на нейната политическа кариера. А след като на власт през 2013 г. идва кабинетът на Пламен Орешарски, фирмите му често започват да печелят големи обществени поръчки, финансирани със средства на министерства, управлявани от ДПС.
„Каро трейдинг“ пък е собственост на Красимир Караиванов и Божидар Роев. Те са известни с това, че управляват многобройните компании на Янчо Таков, син на бившия член на Политбюро на БКП Пеко Таков.
Опитът ни да намерим за коментар техническия ръководител на бригадата на „Каро трейдинг“, която работи в близост до дома на Цветелина Велкова, удари на камък. За сметка на това успяхме да се свържем с бившия кметски наместник, а сега главен специалист в морската община и отговарящ за квартал „Черно море“ – Любомир Събев.
Той обаче, без да му мигне окото, нарече твърденията на своите съкварталци „странни и пресилени“. Вместо да даде конкретен отговор как да им се помогне, Събев ги обвини в лъжа, твърдейки, че „само от 12 дни пътищата били в кал, защото валяло напоследък“.
„Пълни измислици са това, че цял месец са били блокирани. Тръбите се полагат по план, схемата на тукашната ВиК инсталация е сложна и не може да се бърза“ – заяви той.
Но все пак обеща да бъде сложен чакъл по разкопаните улици, но не уточни кога ще стане това. Само измънка, че трябвало да се изчака земята да изсъхне след дъждовете. Какво ще стане обаче, ако междувременно завали пак или пък падне сняг. И най-важното – докога Цветелина ще продължава да бъде заложник на прищевките на общинската администрация и пълната безконтролност на богопомазани строителни фирми.
