Как се трупат тлъсти пачки от броенето на... манатарки

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Все още не е избледнял споменът за скандалния проект на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) от 2013 г., съгласно който една неправителствена организация трябваше да преброи делфините в Черно море за 3 и половина милиона лева. След като това намерение бе огласено и срещна широко обществено недоволство, новоназначената тогава екоминистърка Искра Михайлова прекрати процедурата по договарянето.
Междувременно се оказа, че поръчка с подобен предмет вече е била възложена и от Евросъюза, но броенето на морските бозайници е било поверено на британска фирма, която пък щяла да пресметне колко са делфините в цялото Черно море, а не само в наши води. При това за сума, в пъти по-малка от тази, която родното ни Екоминистерство се канеше да плати – само  за 350 хиляди евро.

Впоследствие поръчката на МОСВ бе обявена повторно, тъй като за Еврокомисията се оказва важно да знае точния брой на китоподобните, за да може да взима решения за опазването им, а последното броене на делфините покрай нашия бряг датира от 1983 г., когато са установени около стотина хиляди екземпляра от трите вида, срещащи се в акваторията ни – афала, миткур и обикновен делфин.
В крайна сметка от 28 ноември до 16 декември 2014 г. международен екип от 41 експерти проведе със съвременна техника от самолет и 4 кораба теренни наблюдения на делфиновата популация в черноморски води. По време на този първи етап в българската зона са „засечени“ приблизително 881 делфина. Но предстоят още две мисии в тази насока, които ще се извършат в други сезони от годината – през март и юли.

Теренните наблюдения на китоподобните в българската икономическа зона на Черно море сега се изпълняват като част от мащабен европейски проект по ОП „Околна среда“ с обща стойност 9 886 792 лв., който засукано е озаглавен „Теренни проучвания на разпространението на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – І фаза“. Специално за броенето на китоподобните от него са заделени 1 964 000 лв.

Апропо, без абсолютно никакво европейско финансиране преди време властите в тъмна Индия се заеха да си броят делфините, населяващи няколко тамошни реки и порещи водите край бреговете на източния индийски щат Одиша. Всичко това те сториха за една седмица с девет групи от еколози (по 40 в група), като възнамеряват да го провеждат ежегодно.
Индийските учени имат опит в броенето на диви животни. Те редовно смятат колко са тигрите, крокодилите и морските костенурки в тяхната страна. Няма спор – това си е нужно.  Затуй и в споменатия вече роден екопроект е застъпено и установяването на разпространението и числеността на гнездящите хвъркати, както и на безгръбначните твари, на рибите (52 вида), земноводните и влечугите (общо 20 вида), та дори и на висши растения (цели 199 вида), мъхове (14 вида) и... гъби (16 вида). 

Изпълнител в частта за висшите растения, мъхове и гъби е Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при Българската академия на науките, а рибите, земноводните и влечугите „академиците“ са броили в обединение с „Фортис фасилити“ ЕООД (регистрирано с капитал от... 50 лв.) и Националния природонаучен музей. За проучването на гнездящите птици пък са дадени 940 хиляди лева на гръцкия консорциум „Енвеко“. Наети от него биолози се оплакват, че гърците така и не са им изплатили всички полагащи им се възнаграждения. И ето че стотици хиляди евра, дадени на България, изтичат към южната ни съседка!

Преброяването на бозайниците пък е поверено на „Обединение за дейности за дивата природа“, в което влизат Сдружението за дива природа (СДП) „Балкани“ и „Уайлдлайф“ ЕООД (от своя страна работила заедно с ИБЕИ по друг проект – за природен парк „Рилски манастир“, който в момента временно е спрян).
Неправителствената организация „Балкани“ е включена в изпълнението на още една дейност по проекта с кодовото име „Разработване и внедряване на генетични методи за установяване състоянието на видовете кафява мечка, вълк, дива котка и рис“, но за тази работа Сдружението е част от обединението „Аква-Балкани“, където е партньор на „Аквахим“ АД.

Изпълнителен директор на акционерното дружество е Камелия Трендафилова Цанкова, която е парламентарен сътрудник на депутата от Реформаторския блок Борислав Великов (през 2005 г. за няколко месеца народният избраник бе и шеф на Парламента). Той, от своя страна – забележете – сега е член на Комисията по околната среда и водите в НС. Това не понамирисва ли на конфликт на интереси?! Още повече, че самата фирма „Аквахим“ е основана от него през 1992 г. 
Любопитно е, че в Съвета на директорите на АД-то влиза и друг някогашен парламентарен шеф – Огнян Герджиков.

По тази част от проекта от споменатите животни са събирани косми, екскременти и урина, както и тъканни проби от намерени сгазени край пътя твари – 78 проби от мечка, 50 – от вълци и общо 102 от дива котка и рис (сякаш нашите гори гъмжат от рисове!).
Безспорно всички тези проучвания са необходими. Вероятно са нужни и закупените във връзка с изпълнението им фотографска и оптична техника за 181 625 лв., живоловни капани за 8000 лв., надувни лодки, рибарски принадлежности, система за записване на глас – общо за 224 261 л., доставени от спечелилото поръчката „Обединение за доставка на оборудване в България“, а също и джипът за близо 45 хиляди лева, осигурен от „Ратола лизинг“ ЕООД.

Но въпросът е каква ефективност се постига с харченето на толкова много пари? Защото изводите например, до които стига екипът на ИБЕИ при БАН, извършил броенето на висшите растения, мъховете и гъбите, е, че „за голяма част от видовете висши растения не са изведени категорични оценки за състоянието на популациите на национално ниво (а само на ниво находища), тъй като е необходимо проучванията да се проведат за по-продължителен период и на повече места“. При това в отчета на учените се отбелязва, че въпреки положените от тях усилия, много от видовете така и не са били открити на терен и следствие на това липсват съответните оценки за тяхното състояние. Пък и гъбите днес ги има, утре ги няма. Какво има да им се брои?!

И се питаме – защо тогава са потрошени толкова стотици хиляди лева?!
Да не говорим, че подобни преброявания си се правят рутинно от години без никакви европейски проекти и финансиране от Брюксел. Ето – тези дни се провежда юбилейното 40-о среднозимно преброяване на зимуващите у нас водоплаващи птици, което се прави и за 50-и път по целия Стар континент. То се реализира в световен мащаб от 1967 г. в почти всички европейски държави, а нашата страна се включва в тази инициатива през 1977 г.
Оказва се, че у нас съществува Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, ръководена от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и това преброяване се извършва съобразно нейната методика.

И именно тази система, както научаваме от сайта на ИАОС, „осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея“ – все неща, залегнали в основната идея на разработваните за стотици хиляди европроекти.
Апропо, вездесъщите еколози на СДП „Балкани“, които ударно печелят поръчките в областта на биоразнообразието, са броили и костенурките, птиците и растенията в Западна България с пари по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Общата стойност на този проект е 21 469 евро.

Публикация във в. „Труд“ от миналата седмица пък разкри как неправителствени екоорганизации са усвоили над 5 милиона лева, дадени от Европа по ОП „Околна среда“, за развъждането на... лалугери – истинска напаст за земеделските стопани, тъй като тези гадини стръвно унищожават посевите.
Но с това не се изчерпват примерите за безумно пилеене на европейската валута, давана ни уж безвъзмездно от Брюксел, а всъщност извадена от нашия джоб като такса за членството ни в ЕС.

С цел „разработване на планове за действие и проучване на биологията, екологията, разпространението, относителната численост на... глухарите, трипръстия и белогърбия кълвач в България“ фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) е похарчила сумата от 433 759 лв. Проектът е приключил в края на 2015 г. При изпълнението му е достигнато до фундаменталните изводи, че „въпреки наличието на данни за плътността на глухаря в Родопите, те подлежат на обсъждане поради характера им на изчисляване“ и че „до момента за страната липсва систематично и строго методологично аргументирано изследване за плътността на вида“. А също и че „поради особености в поведението, а именно – потаен и плашлив вид, следва да се допусне, че глухарът е особено уязвим от антропогенни дейности, свързани с висока степен на безпокойство“!

Същата фондация е една от шестте български компании, които в партньорство с четири швейцарски организации и Министерството на земеделието и храните изпълняват четиригодишен проект, започнал в края на 2012 г., който е на обща стойност близо 8 милиона лева, като средствата идват от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Той е озаглавен „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”, каквото и да значи това.

Впрочем ето една съвсем прясна конкретна дейност, която хвърля светлина върху това какво се върши в рамките на това харчене на милиони – тази сряда в Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е проведен курс на тема „Интересни особености в използването на манатарките в България“! На него лекторът – д-р Борис Асьов от ИБЕИ при БАН, е разяснил на присъстващите... „новите разбирания за систематиката на манатарковите гъби“ и е разкрил подробности за това какво е разнообразието от ядливи манатарки (?!).

Неотдавнашна поредица от разследвания на в. „Труд“ за „зелената Коза ностра“ разкри, че член на изпълнителното бюро на т.нар. Българска фондация „Биоразнообразие“ (която всъщност е българо-швейцарска) е Петко Цветков, който понастоящем е и член на Националния съвет на партия „Зелените“. Името му фигурира и сред учредителите на Сдружението за дива природа „Балкани“. Цветков е и един от инициаторите за създаване на мащабната коалиция „За да остане природа в България“.

В проекта, финансиран от Българо-швейцарската програма, участва и небезизвестното НПО  за дива природа „WWF-България“, явяващо се частна швейцарска офшорна неправителствена организация. Експерт в българския й офис е Катерина Раковска, която е и наблюдател в Комитета по наблюдение на разпределението на средствата по оперативна програма „Околна среда“ – една структура на Екоминистерството, контролираща евросредствата, харчени за дейностите, свързани с биоразнообразието.

В нея влизат цяла сюрия министри, кметове, областни управители, директори на дирекции към Министерски съвет, най-различни експерти, както – неясно защо – и представители на юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност (?!), сред които и такива, работещи в сферата на... „равенството между мъжете и жените, недискриминацията и равните възможности“, а също и работещи „в сферата на социалното включване и интегрирането на маргинализираните групи“!

А заседанията си Комитетът провежда в луксозните столични хотели „Хилтън“ и „Балкан“ или в бургаския гранд хотел „Приморец“ (обяснимо защо – екоминистърката Ивелина Василева е родом от Бургас).
Още дълго можем да изреждаме примери за мощно харчене на европейски пари за съмнителни екопроекти. Види се – в това отношение въображението на природозащитници и министерски чиновници може да надмине всякакви човешки възможности за раждане на ирационални идеи и фантазии. Но докато за тяхната реализация има откъде да се вземат пари, очевидно и занапред ще продължи генерирането на безумни проекти.

Но, от друга страна, това дава основание на премиера Бойко Борисов да се тупа в гърдите, че България вече била втора в ЕС по усвояване на еврофондове. Което пък означавало „добър административен капацитет на общините, на правителството и на хората, които се занимават с това“!
Капацитетът, министър-председателю, може и да е добър, но дали се използва читаво на ползу роду и в името на народа?!

Че като гледаме какви милиони се пилеят безогледно за броене на мъхове и гъби или за развъждане на лалугери и глухари, почваме да се замисляме какво ли би станало, ако едни такива пари бяха отишли за истинско опазване на българската природа – да се почистят речните корита, да се оправят горските друми или да се залесят оголените от безобразната сеч баири да речем?!
Ееех, мечти! Но, уви, няма такава държава...


В категории: Горещи новини