Ще се оправи ли някога бъркотията с паметта на генерал Лермонтов и именития му чичо
Автор: Диана Славчева
Преди една петилетка в „Десант“ разказахме как в Бургас невежи чиновници са объркали поет с генерал. Майсторът на перото е Михаил Лермонтов, а генералът е неговият племенник Александър Лермонтов, командир на 13-и драгунски полк, освободил морския град от османско иго. Именно на негово име е кръстена (или поне такова е било намерението) една от централните бургаски улици.
Това е огласено и в руската „Уикипедия“: „На стената на къщата, където Лермонтов е живял от 6 февруари до 29 март 1878 г., има поставена мемориална плоча, а улицата, на която се намира този дом, се нарича „Лермонтов“ в чест на Александър Михайлович“.
Да, ама не! На фасадата на сградата, за която става дума, наистина има паметна плоча, но на табелата, обозначаваща как се казва улицата, е написано... „Михаил Лермонтов“!
Пет години след нашата публикация непростимият гаф продължава да съществува и вместо улицата да се назове с името на генерала-освободител на Бургас, тя все още се титулува на автора на „Герой на нашето време“.
Може би за руските туристи и за над 10-те хиляди руснаци, които трайно са се заселили в Бургас, няма значение на кой от двамата Лермонтовци е кръстена улицата – все е техен човек. Но за българите, и особено за бургазлии, е много съществено да знаят, че тя е посветена тъкмо на предводителя на драгунския полк, който донася свободата на града в студения 6 февруари на 1878 г.
Но вместо да оправят неразборията с двамата съименници, чиновниците от местната администрация не само че не си мърдат пръста, а продължават да задълбочават неточностите. В сайта на бургаската община е качена „историческа справка“ за града, в която черно на бяло е написано, че „на 6 февруари 1878 г. Бургас е освободен от отоманско владичество от контингент, ръководен от полковник Лермонтов, брат на великия руски поет Михаил Лермонтов“.
Както обаче уточнихме още в началото, поетът не е брат, а чичо на полковника, който тъкмо заради освобождението на морския град е произведен в чин генерал. Откъде им е щукнало на бургаските общинари да оплетат така нелепо родствените връзки между двамата, е пълна енигма.
Вярно е, че родът Лермонтови е много голям – днес по света се наброяват около 200 негови потомци. Корените му ни отвеждат чак в ХІ век в Шотландия, откъдето тръгва родословното му дърво (апропо, бащата на съпругата на Александър Лермонтов – баронеса Александра Федоровна фон Стюарт, също е родом от старинен шотландски аристократичен род). За основател на благородническата фамилия се смята някой си Лермонт, който като съратник на Макбет воюва със сина на крал Дънкан Малкълм.
Издънки от рода на този шотландски боец са и двамата еднофамилници, които така са объркали чиновниците в Бургас, че още не могат да се ориентират кой кой е.
Но куриозите покрай този случай нямат край.
На 27 февруари 2015 г. общинският съветник Таня Рускова (ДСБ) внася за разглеждане в местния парламент докладна записка относно „корекции и попълване на публични исторически надписи в Бургас“. В нея тя отбелязва: „Поставянето на знаци, надписи и именуването на улици са начини и предаде на поколенията историческата памет на нашия град, както и да се даде вярна информация за неговото минало на многобройните му гости и посетители“. С тази аргументация Рускова посочва, че „по различни причини през годините са допуснати неточности в споменатите означения“ и дава пример с погрешното изписване на уличната табела като „Михаил Лермонтов“, вместо „Александър Лермонтов“.
Дотук – добре. Но след това общинската съветничка дава заден, като изтъква, че евентуална корекция на наименованието на тази улица „би довела и до промяна на адресната регистрация на живеещите там граждани“ и затова съсредоточава вниманието си върху други неуредици по надписите в морския град, които колегите й гласуват да се поправят.
Така е изтърван шансът да се коригира веднъж завинаги и сгрешеното име на въпросната улица. И то с нелепото обяснение, че хората, които живеели на нея, трябвало било да си сменят личните карти!
И какво от това – по-добна процедура често се налага да бъде извършвана по най-различни причини. Не е изключение и по други поводи да биват прекръстени улици, булеварди, та дори цели населени места.
Пък ако общинарите толкова са се закахърили, че гражданите с адресна регистрация на сбърканата улица ще трябва да похарчат 18 лева за вадене на нов документ за самоличност (което струва 11 лева за хора от 58- до 70-годишна възраст и е напълно безплатно за над 70-годишните), то тогава нека общинската хазна поеме този разход. Справедливо ще е – нали вината за парадоксалната бъркотия е именно на чиновниците от бургаската администрация, така че е логично оправянето й да е за тяхна сметка.
Иначе отбелязването на светлата дата – 6 февруари, когато Бургас чества своето освобождение, осъществено без да се пролее капка кръв и без нито един изстрел от „летящият отряд“ на Александър Лермонтов, ще продължава да оставя горчивина заради опропастената памет на видния пълководец.
Не че имаме нещо против талантливия му родственик, създал множество гениални творби, но през краткия си 27-годишен живот загиналият в дуел Михаил Лермонтов не е имал никакъв досег нито с Бургас, нито с България, та да му кръщаваме централна бургаска улица, по която преди 138 г. са отеквали стъпките на именития му племенник.
