Кръвен здравец. Той е старо народно средство против високо кръвно налягане. Използват се листата, цветовете и коренищата. Те съдържат етерично масло, кетони, флавоноиди, танини и др. Здравецът има и известно успокояващо действие.
Бял имел. Ефектът му е отдавна доказан от много изследователи. Различните препарати от имел се използват в началните фази на хипертонията и за различни нейни характеристики: І и ІІ стадий, хипертония при климактериум, хипертония при черепно-мозъчни травми.
Имелът потиска работата на центровете в продълговатия мозък. За този ефект определено значение има директното съдоразширяващо действие на имела.
Малък зимзелен. Това е тревисто растение, разпространено в Средна и Южна България. Използват се листата. Прилага се като съпътстващо лечение при І и ІІ стадий на хипертония.
Действа избирателно на мозъчните съдове, като премахва техните спазми и възникналото главоболие. С други думи, билката се използва при мозъчни форми на хипертоничната болест.
Кафяви черноморски водорасли. Водният извлек от тях има учудващо хипотензивен – намаляващ кръвното, ефект. За разлика от някои мощни лекарствени средства, които действат така бързо, че човек може да колабира, ефектът на кафявите водорасли е мек и постепенен.
Подходящи билки при атеросклероза
Ще напомним, става дума за средства, които само подпомагат основното лечение. Това означава, че билките могат да се прилагат в началния стадий и при леки форми на заболяването, за поддържане действието на синтетичните лекарствени форми.
Кромид лук. Има антиатеросклеротично действие. Медицинската наука по експериментален път е установила, че той намалява серумния холестерол в човешкия организъм. Има данни също така, че лукът намалява нивото на кръвната захар, поради което е много подходящ в диетите на болни от диабет, придружен с артериосклероза.
Чесън. Използва се широко при голям брой заболявания: сърдечносъдови, инфекциозни чревни заболявания, хронични гнойни бронхити и др. Понижава холестерина, триглицеридите и общите липиди. В това отношение действието му е по-силно от това на лука. Използва се и като помощно средство към съвременната лекарствена терапия на хипертонията.
Мечи лук. Употребява се при артериосклероза, високо кръвно налягане, чревни разстройства. А също и като богато на витамини средство.
Обикновен глог. В научната литература категорично се твърди, че билката има изявено съдоразширяващо действие върху коронарните съдове на сърцето. Особено активна е изолираната от листата и цветовете на глога флавоноидна съставка хиперозид. Той повишава минутния дебит на преминаващата през коронарните съдове кръв, има и антиаритмичен ефект, активира дейността на сърдечния мускул.
Пащърнак. Доказано е, че разширява коронарните съдове, има противоспастично и хипотензивно действие. Прилага се при гръдна жаба, сърдечни неврози и др.
Болестта на Кроон
Става дума за т. нар. регионален илеит, по-известен като болестта на Кроон. Това е възпалително (със зърнести образувания ) заболяване на тънките черва с неизвестен произход, което има склонност за образуване на стенози (стеснявания), разязвявания и абцедиране. То засяга главно крайния отдел на тънките черва, но може да обхване и хранопровода, стомаха, дебелите черва, включително и правото.
Регионалният илеит (болестта на Кроон) протича с диария, болки в долната дясна част на корема, повишена температура, както и със заболяване на ставите (артрит), болки в кръста, възпаление на съдовата обвивка на окото. За поставяне на диагнозата е необходимо симптомите да са продължили не по-малко от 4 седмици.
Произходът е неизвестен. Допуска се вирусен или гъбичен произход, но досега няма изолиран инфекциозен агент. В основата на заболяването стоят генетични и автоимунни механизми. Обсъжда се и близостта на заболяването с т. нар. улцерозен (язвен) колит.
Заболяването обикновено има регионален характер, като засяга в 90% крайния отдел на тънкото черво. Рядко то ангажира всички отдели на храносмилателната система от устата до ануса. Регионалните лимфни възли са увеличени, по-късно се развива склероза, стеснения, обширни чревни сраствания и съчленения между съседни чревни гънки и другите органи в корема.
Най-честият симптом на заболяването е диарията, като фекалните маси не съдържат кръв. Тя се съпровожда от коремни болки, които могат да бъдат коликообразни. Наблюдава се висока температура и намаляване на теглото.
Често се срещат болестни изменения в ставите (артрит), възпаление на гръбначния стълб и опашната кост, системен лупус еритематодес и възпалителни изменения в предния очен сегмент. Установява се също така и ускорена утайка на еритроцитите (червените кръвни телца), анемия, повишаване броя на белите кръвни телца.
Не е рядко настъпването на сериозни усложнения като чревни стеснявания (стенози), абцеси, пробиви на чревните стени (фистули), както и настъпващо крайно изтощение на болния.
Прогнозата е сериозна при тежки и усложнени форми. Лечението я подобрява.
